Горан Вишнич: Не се страхувам от провал в Америка

Виждали сте го и в "Цената на мълчанието" (2001 г.), както и в "Миротворецът" (1997 г.), където партнира на Джордж Клуни.

Рослава Куманова 05 October 2003

Снимка: Светослав Караджов
Познавате го като д-р Лука Ковач от тв сериала "Спешно отделение". Той е симпатичният хърватин, емигрирал в Щатите, след като съпругата и децата му са жестоко убити по време на войната в бивша Югославия. Виждали сте го и в "Цената на мълчанието" (2001 г.), както и в "Миротворецът" (1997 г.), където партнира на Джордж Клуни.

Горан Вишнич бе близо два месеца в България за снимките на телевизионна версия на "Спартак". Продукцията бе американо-италиано-българска като от наша страна партньор бе "Радиовижън +". В Киноцентъра в Бояна бяха издигнати макети на централния площад в древен Рим, пазара за роби, Колизеума.

Пристигам в 13,30 часа на 17 юли. След час трябва да започнат последните снимки с участието на Горан Вишнич. Това са шест бойни сцени, в които актьорът върти умело мечове, копия и ножове. Оказвам се в центъра на снимачната площадка, между камери, микрофони и всякаква друга техника. Чакам търпеливо. Прозвучава викът "Silence, please!", после "Action" и започва първата сцена.

Горан трябва да пререже гръкляна на своя противник. Правят се поне 6 дубъла. Това важи и за следващите сцени. Повтарят се безброй пъти. В почивките актьорът упражнява ударите. Разбирам, че в 90 % от случаите не използва дубльор. Понякога хърватинът успява да си открадне малко време и да изпуши цигара. Към 18,30 часа, когато съм загубила всякаква надежда, че ще успея да се вмъкна в някакъв промеждутък, Вишнич казва, че има към 10-минутна почивка.

Извинява ми се, че е трябвало да чакам толкова. Направо се чувствам неудобно. Ако трябваше аз да въртя оръжия 4 часа в жегата, сигурно щях да съм труп. И така, двамата се опираме до стената на "арената" и интервюто започва. Установявам, че смуглият хърватин има страхотни сини очи и е висок над 1,85 м.

Как актьор от Източна Европа може да стане звезда в Америка?При вас въпрос на късмет ли беше или трябваше да преодолеете много трудности?

Преди да стигна до Америка бях играл много в родната си страна Хърватска. Всъщност съм в театъра още от деветгодишна възраст. Завърших Академията за драматични изкуства в Загреб. Бях на 21 години, когато изиграх Хамлет в Националния театър в Загреб и това бе първият ми голям пробив. В тази роля ме видя режисьорът Майкъл Уинтърботъм и ме покани за "Добре дошли в Сараево". Това бе дебютът ми на американския екран. Филмът имаше премиери в Ню Йорк и Лос Анджелис.

Настоящата ми агентка го беше гледала и решила да се свърже с мен. Предложи ми директно да се пробвам в Щатите. Иначе там условията са едни и същи за всички. Повечето колеги са се борили сами, положили са много труд, за да направят кариера. (Вишнич притежава три награди за най-добър актьор в Хърватска, една от които е за ролята му в "Хамлет")

Имахте ли трудности с езика? Разбира се. Преди четири-пет години английският ми не беше толкова добър, колкото е в момента. Три години взимах уроци всеки ден и продължавам да работя, но това е част от процеса. Мисля, че все още не съм на нужното ниво.

Как се държаха с вас в Холивуд в началото? Имаше ли някакво специално отношение, защото не сте американец, а идвате от Балканите?

Не! Всички се държаха страхотно! Към мен се отнасяха, както към всички други в този бранш. Ако си добър актьор, професионалист, хората там ти засвидетелстват нужния респект.

Хамлет е ролята-мечта за всеки актьор, а вие сте я изиграл едва на 21 години. Сега не ви ли липсва театърът? Естествено, че ми липсва, но проблемът е, че не искам да правя театър на английски. Това е моят втори език, а на сцената предпочитам да играя на родния си език. Това означава, че трябва да се върна в Хърватска, а не мога да го направя преди да изтече договорът ми за "Спешно отделение". Той е за още две години.

Бил сте обучаван за парашутист в югославската армия, а след това…?

Не желая да говоря за това!

(Горан Вишнич е обучен за парашутист в югославската армия. Бие се в Словения до момента, когато войските на Милошевич нападат Хърватска с цел етническо прочистване. По онова време републиката вече е обявила своята независимост. Макар и да се е зарекъл, че никога повече няма да докосне оръжие, Горан се присъединява към новосформираната хърватска армия. Тогава се разбира, че е приет в Академията за драматични изкуства в Загреб. За да може да се посвети на своята най-голяма любов - актьорската игра, брат му Йоско доброволно заема мястото му в армията.)

При какви обстоятелства насилието може да бъде оправдано?

Не зная. Може би зависи от конкретната държава…

В България сте най-популярен като д-р Ковач от "Спешно отделение". Там заместихте Джордж Клуни като секссимвола на сериала. Наричат ви Том Круз на Хърватска. Тук по време на снимките чух някой да казва, че приличате на Никълъс Кейдж. Списание "Пийпъл" ви обяви за най-сексапилния чужд актьор на 1999. Всичко това ласкае ли ви?

Разбира се. Ще бъде налудничаво, ако кажа, че не е така. Но човек не трябва да отдава голямо внимание на такива определения, защото външността му не е негова заслуга. Тя е дадена наготово от природата. Тя е нещо, за което са допринесли родителите ти или Господ. Естествено, когато изглеждаш добре, това помага в кариерата ти, в работата ти. Но аз не се гордея с външността си, защото не съм положил някакво усилие за нея. Мога само да благодаря на майка си и баща си.

Мадона също ви намира за много секси и ви покани да участвате в клипа й към "The Power Of Goodbye". Какво е да работиш с такава звезда?

Тя беше гледала няколко проекта, в които участвах, и ме покани. Работихме само два дни заедно. Наистина е страхотна! Голям професионалист!

В "Приложна магия" партнирате на Никол Кидмън и Сандра Бълок. Разкажете нещо за тях. Лесно ли работихте заедно?
Имаха ли някакви специални изисквания? Коя ви допадна повече?


Повечето време прекарах с Никол Кидмън. Със Сандра Бълок снимахме само две сцени, при които героят ми беше умрял. Така че с нея не работихме много. Но Никол е наистина невероятна. Има актьори, които не полагат максимални усилия, когато камерата не е включена. Може би заради умората или нещо друго. Но при нея е точно обратното. Дори когато не се снима, тя играе сто процента. Бях много приятно изненадан от това и сега след "Мулен Руж" и други филми, в които участва, съм убеден, че е страшно добра. Освен това е много мила и общителна.

Според вас защо в холивудските продукции лошите често са от Балканите или бившия Съветски съюз? Например героят ви Джими Ангелов от "Приложна магия" бе българин от Трансилвания. ]

Не смятам, че нещата стоят така. Това се отнася само до моята роля в този филм. Пък и досега в Холивуд това е единственият път, когато съм играл лошия. Иначе винаги съм бил добрия. След като от пет години съм имал само една отрицателна роля, значи нещата се променят. Така че определено лошите вече не идват от бившия Източен блок.

Освен това в "Приложна магия" първоначално героят трябваше да е някакъв селянин от южните щати. После режисьорът прецени, че трябва да е представител на непозната за американците държава. Не можеше да е румънец, защото те си имат Дракула и така се стигна до това да е българин.

Притеснява ли ви това, че Кърк Дъглас изигра Спартак и филмът се превърна в класика?

Не. Това беше киноверсия и бе направена преди доста години. Ние заснехме телевизионен вариант, а разликата е голяма. Имахме доста по-нисък бюджет от оригиналния "Спартак", но се постарахме да го направим колкото може по-добре. Освен това разполагаме с повече екранно време. Тв вариантът ще се излъчи в две поредни вечери и епизодите ще са общо над три часа, което е предимство.

Как се запознахте със съпругата си Ивана? Прочетох, че не сте се осмелил да й поискате телефона първия път.

Да, първият път само си поговорихме, а я попитах за номера й чак при следващата ни среща.

(Горан вижда Ивана Врдоляк в любимия си бар в Гавела, Хърватска. Казва си: това е жената! Но не прави нищо по въпроса, защото, както сам признава, е твърде срамежлив. Трябват му няколко дни да се окопити, за да я покани на среща. Ивана е скулпторка и е дъщеря на Антон Врдоляк - вицепрезидент на Хърватска от май до декември 1990г.

Горан се жени за г-ца Врдоляк през май 1999г в Калифорния. Освен в Лос Анджелис двамата живеят и в Ню Йорк, както и в Хърватска. Според Горан Ивана е идеалната съпруга за него, защото е наясно с кинобизнеса, но няма никакъв интерес към него. Баща й е режисирал Горан в един от най-гледаните филми в Хърватска "Дълга мрачна нощ". Един от братята на Ивана - Виекослав, също е бил ангажиран в този филм.)

Какво беше първото нещо, което харесахте у нея? Това, че малко се смути, което ми се видя много очарователно. Но как разбрахте, че това е жената?

Не знам. Ние станахме неразделни още през следващите дни и заживяхме заедно. Когато получих предложението да се преместя в Щатите, тя веднага се съгласи да ме придружи.

(Горан получава предложението от Ен Би Си да се снима в "Спешно отделение" през 1999. В първия момент не може да повярва, че ще стане част от сериала, който до този момент е гледал по телевизията в Хърватска.)

Каква е тайната на щастливия брак?

Ние сме още ново семейство, оженихме се преди няколко години. Не сме се изправяли пред кой знае какви проблеми. Така че не мога да говоря за някакви начини да се поддържа семейното щастие. В Холивуд дългите връзки са рядкост.

Мислите ли, че вие двамата сте двойка от по-различен тип?

Например защото сте от Балканите, където хората са по-патриархално настроени. Не знам. Родителите ми са женени от повече от тридесет години, нейните също се радват на дълъг и щастлив брак. Може би това, което казвате, наистина е така, но не съм сигурен в отговора си. Проблемът в Холивуд е, че хората винаги обсъждат тези, които се развеждат.

Никой не забелязва двойките, които живеят заедно от дълги години, защото това е скучно. И там има такива, които са женени тридесет години, но никой не говори за тях. Когато обаче някой напусне някого, вестниците веднага гръмват.
 
 
Какви качества трябва да притежава една жена, за да бъде верен съпругът й?
 
 
Не знам, трябва да питате жена ми.

Вие станахте секссимвол в Америка, но кой мъж или жена според вас могат да бъдат наречени секссимволи на всички времена? Това много зависи от личните предпочитания на човек. Някои могат да кажат Кларк Гейбъл, други Харисън Форд или Брад Пийт. Що се отнася до жените, за някои Мерилин Монро ще си остане вечна, а за други Никол Кидмън е номер едно.

Какво обичате да правите за удоволствие в свободното си време? Прочетох някъде, че сте си купил тромпет. Можете ли да свирите на него?

Не, всъщност си го взех заради един проект, до който така и не се стигна. Така че това беше по-скоро бизнес-покупка, а не нещо за удоволствие. Иначе за удоволствие обичам да участвам в ралита из пустинята и карам джипа си по т.нар. off road маршрути.

Обичате ли високите скорости?

При тези ралита не можеш да караш бързо, защото ще си унищожиш колата.
 
Харесвате също ездата и моторите.

Да, но това с моторите беше отдавна. Не съм карал от 7-8 години.

(Първото нещо, за което хвърля много пари, е Yamaha XT500, след като изиграва Хамлет на летния фестивал в Дубровник. Една от последните му покупки за забавление е Sony Playstation 2. Останалите му хобита се сменят през годините. Обича плуването, гмуркането, както и фехтовката.)

Казвате, че не обичате фитнеса и се харесвате такъв, какъвто сте. Това не е ли против холивудските правила за секссимволите?

Не, защо да е против тях? На някои хора им харесва да прекарват много време в салоните, а на други като мен - не. Но сега се наложи да ходя на фитнес заради снимките на "Спартак". Преди началото 45 дни залягах на уредите.

Каква професия бихте избрал, ако не бяхте актьор?

Никога не съм се замислял над подобен въпрос. В театъра съм от деветгодишен и винаги съм мислел, че това, с което трябва да се занимавам, е да играя.

Някога губил ли сте битка?

Да, когато бях дете и се биехме, се случваше. Имах страхотно детство в моето малко родно градче Шибеник, което е на Адриатическото крайбрежие. Непрекъснато правехме лудории.

Страхувате ли се от провал?

Не, защото ако кариерата ми в Съединените Щати не се развие, както ми се иска, винаги мога да се върна в Хърватска. Ще работя в театъра, а това е нещо, което истински обичам.

(В този момент нетърпелив член от екипа ни прекъсва, защото предстои заснемането на последната сцена. Горан пита дали съм приключила с въпросите и аз естествено отговарям, че не. Обещава, че ще ми отдели още няколко минути. Докарват някаква кукла на обезобразен мъж, чиято глава Спартак (Горан) трябва да отсече. Прави го както трябва от втори опит. "Cut!" и това е краят на снимките на "Спартак" в България. Всички ръкопляскат на Горан няколко минути. Той започва да се здрависва с членовете на екипа. Аз пак се присламчвам.)

Имате ли определен ритуал преди да застанете пред камерата?

Не бих го нарекъл така. Обикновено се опитвам да остана сам със себе си няколко минути, за да се концентрирам. Изолирам се от всичко наоколо и си мисля какво трябва да правя.

Имате ли някакъв талисман, който носите със себе си?

Не. Имам страхотно куче - Бъгси. Можете спокойно да кажете, че това е моят талисман.

(От януари 2003 г. Горан заедно с Бъгси участват в кампания за защита на животните. На билбордовете със снимка на двамата пише: Не носете кожи, след като не бихте носили тази на своето куче!-б.а.)

Какво може да ви накара да се разплачете?

Ами например щастливият край на даден филм. Какво може да ме разплаче? Нещо наистина ужасно. Когато някой умре и т.н.

(В едно интервю той споделя, че се е разплакал истински по време на сцената в "Спешно отделение", когато разказва как са загинали жена му и децата му.)

С какво не бихте искал да ви запомнят?

Не знам, но знам с какво бих искал. С добрите неща, които съм направил, а това е моята работа.
Имам много, но няма да ги кажа. Само аз си ги знам.

Кажете поне един! Е, добре!

Понякога ми доставя удоволствие да шофирам прекалено бързо!

Ще изброите ли няколко предмета в дома ви, които ви характеризират като човек?

Има една стая, в която събирам предмети от всички филми, в които участвам. Например от "Спартак" ще взема меча си и ризницата. Там държа и всичките си учебници, по които съм учил, както и снимките на хората, които обичам.

Вярвате ли в бога?

Да.

Има ли нещо, без което не можете да си представите живота?

Не могат да ме съблазнят материалните придобивки. Има много неща в живота, които човек не може да си купи. Щом като не можеш да ги имаш, значи не можеш. И това не е толкова важно. Стандартът ми на живот в Щатите е висок, карам хубава кола. Но когато се върна в родния си Шибеник, пак се качвам на 14-годишния си голф и това не ми пречи.

Какъв е за вас перфектният завършек на работната седмица?

Това, което си представям, е, че ще си отида в Хърватска, където не съм бил повече от година. Ще видя приятелите и роднините си. Ще излезем заедно и ще се веселим.
Какви питиета предпочитате? Бира и вино.

Имахте ли време да се разходите из София?

Не много, за съжаление. Работех усилено всеки ден дори и в събота. В неделите бях направо без сили и си оставах в хотелската стая.

Какво следва за вас след "Спартак" ?

След десет дни се връщам Лос Анджелис, където ще се снимам в следващите серии на "ER". Как го наричате на български - "Специална служба"?

(Това последното го казва, както съм го написала. Мисля си, че май щеше да е по-добре да не си говорим на английски.)
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР