Фотография Светослав Караджов

Учила е астрология и психоанализа в САЩ, правила е хороскоп на Рейгън, може да чува как расте тревата, не излиза от къщи, ако не се допита до хороскопа си, картите таро и руните и твърди:

"Това е 16-ото ми прераждане. Ще имам още."

Тя е астроложката на bTV. В портал BG я наричат водещ астролог на България. Доста хора се отнасят скептично към нейната наука и към хората, които се наричат астролози. Алена е пример, че нещата невинаги са това, което ни изглеждат на пръв поглед.

Тя говори шест езика и е завършила международни икономически отношения, но никога не излиза от дома си, преди да тегли руна, за да се допита до Руническия оракул как да бъде адекватна през новия ден.

Твърдо вярва, че мисията й в този живот е да предава на хората духовното познание и да им помага чрез него. В книгите си обяснява как да чуем гласа на Вселената, пише за връзката между асцендента и Луната, за все още забулената в тайна планета Хирон, за магическата сила на руните и на картите таро, издава месечно списание "Кармичният кръг", води задочен курс по номерология и астрология по собствени учебници.

Готова е с часове да говори за влиянието на звездите, за кармичната астрология, за невидимите вибрации на имената, за дарбата си да вижда човешките прераждания. Ако всичко това ви звучи като фантастична приказка, чуйте какво разказва за своя живот Алена.

Истинското ми име е Светлана. Когато съм се появила на бял свят, баща ми не пожелал да ме кръстят Арсения на дядо ми Арсо. Аз също смятам, че всеки си идва с името. Макар че било 26 януари 1955 г., греело ярко слънце, а хората ходели по къси ръкави. "Погледни навън и я кръсти на акушерката, която я изражда - Светлана", казал татко на майка.

По-късно, когато навлязох в дербите на астрологичното знание, ми направи силно впечатление, че името Светлана съвпада с вибрацията на моя съдбовен път: да бъда отдадена на хората и да им помагам. Бях поласкана, че съдбата ме е подтикнала да вървя по него.

Родена съм в знака на Водолей, с луна в знака Риби, с асцендент в знака Рак почти на ръба с Лъв, което дава това, което съм аз.

Вече 25 години изследвам зодиакалните знаци. Направила съм сигурно над 200 000 подробни лични хороскопи, в които съм разбивала човешките съдби буквално до детайли. Всички реагират странно, когато кажа, че хората от Североизточна България са по-затворени и по-студени и затова не могат да живеят щастливо в брак с тези от Югозападна. Майка ми е петричанка.

Половината ми душа е отдадена на Югозападна България, където не обръщат голямо внимание на дребните житейски проблеми, човеколюбиви са и живеят, както им се иска. Смятам, че това е много важно. И аз съм го наследила от майчиния ми род.

Моята необикновена дарба

Чичо на майка ми беше Владимир Димитров - Майстора. За мен той беше един прекалено духовен Водолей, от когото наследих дарбата да рисувам и още едно качество, което много притесняваше родителите ми, докато бях малка - да се усамотявам, да гледам в една точка и да съм насаме със себе си. Това съм го правила от 2-3-годишна. Още тогава се е появило и умението ми да странствам във времето и пространството.

Без хипноза и в будно състояние. Ето най-фрапиращия случай, за който са ми разказвали, а и аз смътно си спомням. Беше починал роднина по бащина линия, всички се събрали около ковчега и плачат. Аз влизам бясна и казвам: "Стига сте плакали! Ето, той седи там и ви се сърди!"

Вечерта баща ми, той беше хирург, за първи път проведе с мен сериозен разговор като лекар. Попита ме как съм видяла човека. Аз отговорих, че просто си е стоял там. Доста по-късно разбрах, че съм виждала другото наше аз - енергийното, но това не могат да го правят всички. Тогава баща ми даже беше ходил при леля Ванга, за да пита дали всичко ми е наред.

Тя му отговорила: "Остави я, съвсем си е нормална. Като му дойде времето, ще разбереш. И стига сте я мъкнали по скенери! Ще я повредите." Безкрайно съм благодарна на леля Ванга, защото ми е спестила изследвания, които не е ясно накъде са щели да избият.

Имам две деца и засега те не проявяват тази моя дарба. Доволна съм, защото, ако е рекъл Господ, е по-добре да се прояви в по-късни години. При мен е имало причина да дойде рано. На втория ден, след като съм се родила, една акушерка така ме повила, че съм посиняла и съм си отивала от този свят.

Леля ми, също акушерка, минала случайно, бързо ме развила и това ме спасило. Когато тялото страда, душата излита. Върнала съм се 100% с нежелание, по принуда и дарбата се е отприщила, за да си изясня какво всъщност ми се е случило.

Едва когато станах на 5-6 години, започнах да осъзнавам, че не виждам картини от сегашния живот, а нещо друго, което не можех да си обясня. Започнах да се затварям в себе си. В пубертета беше ад. Приятелките ми бяха изпълнени с лицемерие и аз го виждах, но по никакъв начин не можех да им докажа, че е така. Казвах кои от приятелите на родителите ми не трябва да идват у нас.

Татко ме питаше защо. Отговарях: "Защото са черни." Все още не знаех, че съм виждала аурата както някои екстрасенси. Само че аз виждам не само физическата, а и духовната, в която е запечатано всичко, което човек крие в себе си, даже това, което не знае. Защото в полевите структури на духовната аура ние съществуваме във всичките си прераждания заедно и едновременно.

До 18-ата ми година не знаех как да се защитя от това, което виждам. Едно е да го виждаш, друго е да знаеш точно какво да направиш, за да не му обръщаш внимание и да приемаш хората, каквито са. Аз се мъчех, даже и сега се мъча понякога, да ги направя по-добри. Такива, каквито виждам, че могат да бъдат, а не това, в което са се превърнали заради някакви стечения на обстоятелствата и нелицеприятни постъпки. Явно в тоя живот не ми е писано да го постигна, жалко. Защото кармата се гради във всяка една секунда.

Като дете учих 10 години английски. По-късно в немската гимназия научих и немски. Всъщност той ми помогна по-късно да науча шведски и датски. Сега знам шест езика - тези четири плюс чешки и сърбо-хърватски. След гимназията започнах работа в бюро за екскурзоводи на Балкантурист и три пъти обиколих Европа. Прекрасен период от живота ми. Сред колегите си обаче също срещах неразбиране. Веднъж един гълъб долетя със счупен крак.

Изпаднах в тих шок. Плаках половин час. Знаеш ли колко подигравки събрах? По никакъв начин не можах да обясня, че този, който е осакатил животното, трупа огромни бъдещи проблеми в житейския си път. В онези години никой не вярваше в духовното знание. Затворих се още повече в себе си. Успокоявах се, че ще дойде време, когато светът ще го разбере.

На следващата година ме приеха международни икономически отношения. През лятото работех като икономически секретар в Министерски съвет и много пътувах из Централна Африка. Невероятно преживяване. Срещнах се с други хора, с друг тип култура, докоснах се до една първичност, която разбираше това, което мисля и чувствам.

Япония, първа среща с астрологията В института имах колега Йоно с баща японец и майка англичанка

Искаше да се ожени за мен, но майка ми се запъна и каза, че не иска за зет азиатец. Останахме добри приятели до смъртта му - загина преди 4 години при катастрофа в Токио. През 1977 г. Йоно ме заведе за два месеца в Япония на гости при семейството му. И там дядо му - господин Осукава, астролог, ме запали по астрологията. Той беше на 92 години.

Никога няма да го забравя. Целият с едни мънички бръчици, обаче като го гледаш, си казваш: божичко, тези очи не са на повече от 20 години. Разказах на господин Осукава какво виждам. Той накара Йоно да ме заведе в Токийския институт да ми изследват биополето. Там установиха какво мога и че съм положително заредена. Тогава дядо Осукава ми каза: "Намерил съм бъдещото ти амплоа - астрологията.

Ще я връзваш с всичките минали животи, които виждаш." Гледах го като втрещена, бях само на 22 г. После се сетих, че на 18 години се бях увлякла по номерологията. Бях намерила една циклостилна книжка и правех точни прогнози, всички ми се чудеха. Явно съм влагала и нещо друго, не са били само сметките. За два месеца дядо Осукава ми напълни главата със знания по астрология, чертаехме на един пясък звездни карти, планети…

Върнах се у нас, обаче как да продължа, като няма литература.

Направих го, когато, вече завършила института, започнах работа към Столична митница. Пътувайки в командировки, си купувах книги за всичко, свързано с планети, с астрология, с астрономия. После дядо Осукава ми изпрати по Йоно - той седял, превеждал, писал на български, неговите учебници и книги.

Дядото почина два дни, след като ги получих. Йоно каза: "Имам чувството, че е стискал зъби, за да може да ти предаде знанието си. И ти трябва да продължиш. Той просто те задължи." И да не ме беше задължил, щях да го направя. Това е нещо, в което потънеш ли веднъж, спиране няма.

Стига човек да има вътрешна потребност да го изучава. Има хора, които могат да го научат като сухо знание, но хороскопът се тълкува с душа. Не да те плаша, а да ти кажа лошите неща и да ти дам насоките да ги преодолееш.

Как станах ученичка на тибетските духовници и как те ми дадоха името Алена

Когато си тръгвах от Япония, Йоно пожела да ме преведе с джип по пътя на коприната. Така попаднах за първи път в Тибет. Имахме водачи с мулета, минавахме през страхотни пущинаци. Гледах с ококорени очи като малко дете. Друг свят. Спряхме на една поляна, за да ни приготвят нещо за ядене. Изведнъж видях в далечината три фигури на разстояние 100 м една от друга, коленичили, завити с много странни наметала, подобни на ямурлуци.

Обясниха ми, че това са техните духовници и че в момента медитират. Втренчих се в тях - медитират, много познат момент. След малко едното от тези същества дойде при нас и ми преведоха, че иска да остана при тях. Шашнах се. Искат да останеш, казаха ми, за да те научат на много интересни неща, защото ти чуваш как расте тревата.

Както се досещаш, не останах. Но през 1980 г. отидохме там с Йоно и с един негов приятел. Стояхме 30 дни. Оттогава съм ходила в Тибет за по един месец в продължение на 13 години. Досега това е най-ценната част от живота ми.

През зимата монасите слизат в духовния център в Пуна, но щом малко се раззелени, се качват по височините и стоят там до късна есен. Живеят в пещери, ядат, което природата е дала - коренища, ядки. Плюс ориз, с който ги зареждат от долу. Ако някой ми беше казал, че ще се къпя в ледена вода в 5 часа сутринта и ще я пия и няма да се разболявам, нямаше да му повярвам.

След всяко връщане в България татко казваше: нов човек си. Да, отговарях му, така се чувствам. Тези монаси ме научиха да контролирам дарбата си. Преди това стоях срещу човека и виждах това, което е бил преди. Те ме научиха как да го правя само когато искам. Но най-важното, на което ме научиха, е какво и кога не трябва да казвам на хората.

Защото спонтанно изреченото може да доведе някого до срив.
Тибетските учители ми дадоха и името Алена. То е допълнение към моето собствено, бащино и фамилно. Всичките ми имена заедно дават вибрация, която ми помага да вървя по пътя на духовното, без да получавам удари отстрани. У нас това знание идва много късно и доста хора се чудят защо от един момент животът им тръгва стремглаво надолу.

И когато се направят необходимите номерологични изчисления и се съпоставят със зодиакалната карта, се оказва, че именно това именце, с което са популярни често от младежките години, руши абсолютно всичко, което изграждат.

Андрей - моята кармична половинка Преди да започна работа към митницата, една година бях асистент по икономика в Минно-геоложкия институт. Тогава срещнах Андрей. Той беше първокурсник, зайче. Запознахме се случайно, взе ми кафе и сандвич и нали знаеш как става. То пламва. Обаче успяха да ни разделят 18 дни преди датата, определена за сватба.

Тогава за първи път разбрах, че има магия. Заминах за три дни в Гърция и като се върнах, всичко беше приключило. Изживяхме и двамата по един несполучлив краткотраен брак. Татко ме помоли да се омъжа буквално за първия човек, който беше до мен.

Тези бракове и при мен, и при Андрей просъществуваха толкова кратко, че чак е комично. Не ми се говори, това са неща, които искам да забравя. Около нас има хора с гузна съвест. Нека не се чувстват наранени. Простили сме им.
Не сме поддържали връзка, докато бяхме женени.

Срещнахме се, вече разведени, в деня, в който ни разделиха - 6 март, велика дата за нас. Това е нещо невероятно. Все едно, че периодът на раздялата го е нямало. Погледнахме се, разплакахме се, после отидохме вкъщи и ето вече толкова години сме заедно.

Трябва да ти кажа, че за всичките тези години, в които сме заедно с Андрей и се радваме на щастлив семеен живот, на синхрон вкъщи, на две деца, които ни обичат, сме събрали много злоба и омраза. Хората не приемат чуждото щастие. Те искат винаги да има проблем в едно семейство, за да се изравни с общия стереотип. В момента, в който видят, че си щастлив, започват да правят интриги, за да нарушат този синхрон. Не им позволяваме.

Ние с Андрей сме кармични половики от много отдавна. Срещаме се вече за седми път. И не се страхувам какво ще прави единият, когато другият си отиде от този свят. Защото при такава кармична връзка обикновено двамата партньори си отиват заедно. Но само когато животът им е пълноценно изживян и не са оставили нищо незавършено след себе си, което да доведе до лоши последствия за потомци и близки.

В Щатите правих хороскоп на Рейгъни три пъти ме подлагаха на регресивна хипноза

През 1983 г. филиал на американския Кеплер институт ме покани в Ню Йорк да уча астрология и психоанализа, като пое всичките ми разходи, включително и пътя. Пишех материали за астрологичното знание и тъй като то не беше разпространено у нас, ги публикуваха в специализирани издания в Германия и Щатите. Веднъж моя скъп приятел Йоно, докато бил в Америка, видял моя публикация в астрологичното списание "Космос".

Отишъл при издателите и казал, че ме познава. Така получих официалната покана за обучение. Стоях в САЩ 18 месеца и научих толкова много, колкото сигурно тук сама нямаше да науча за 10 години. През 1991 пак там имах честта да бъда ученичка на Линда Гудман, автор на известните книги "Звездни знаци", "Знаците на любовта" и т.н.

Тя имаше моята дарба в областта на кармичната астрология и учителят ми по астрология Майкъл Лютин ме насочи към нея. През 1993 бях отново в Америка на спецсеминар.
Когато учих първия път, трябваше да направя за дипломна работа хороскоп на известна личност. Дават ти дата, час и място на раждане, но не и име.

Направих хороскопа и си казах, че е добър. Но ми го върнаха целия надраскан. Изживях шок: как ще се ровя до такава степен в човешката душичка? Направих го. И когато четоха моя хороскоп, казаха, че ще го оставят в архив за поколенията. Чак тогава разбрах, че съм правила хороскоп на Рейгън!

Започнаха да се интересуват от мен като от нещо по-различно. Три пъти ме подлагаха на регресивна хипноза, за да установят дали наистина виждам прераждания. Подлагайки ме под хипноза, всичко се записва, после сравняваха с преражданията ми, които бях записала предварително. Беше много интересно, но на никого не го препоръчвам.

Регресивната хипноза е нещо жестоко, защото боли. Когато започне, понеже не знае колко прераждания си имал досега, психоаналитикът тръгва назад от мига, в който те е приспал. Постепенно стигаш до твоята нулева годинка на този живот, влизаш в утробата на майка си и след това се връщаш към миналия си живот. Снимали са ме как при първия преход съм се свила буквално в ембрионална поза и зверски крещя - майка ме е родила трудно, нищо, че съм била 3200 г.

Ако вземеш нашите вестници, навсякъде ще видиш обяви "връщам в минали животи под хипноза". Истината е, че у нас няма такива специалисти. В Щатите са много, защото това знание съществува там повече от 50-60 години. Регресивната хипноза е много опасна. Ако я прави не специалист и се стресне в даден момент, може да те събуди във време, в което не трябва. Тогава пренасяш в настоящия живот мига, в който си се събудил, и можеш да се превърнеш в престъпник, ако си бил такъв в дадено твое прераждане.

Пътуванията до Америка бяха причина през 1987 да замина за Сингапур за три години като представител на канадска корабна компания. Тази работа ми предложи човек, с когото се бях запознала в САЩ. Има места по земното кълбо, на които трябва да се отиде. Сингапур е едно от тях.

Как се научих да спазвам 10-те вселенски закони, които донесох от Тибет

До 1996 не бях готова да помагам на хората със знанията си в областта на духовното. Макар че помагах със съвети на близки, на познати, на татко. Преди всяка операция баща ми рисуваше органите, които ще оперира. Оцветяваше ги и ме викаше: "Светличка, ей тук мисля да резна. Ти как смяташ?" "Не, отговарях му, ето тук."

Той седеше, гледаше и в един момент казваше: "Добре." Отива, прави операцията, после ми звънва: "Светличка, супер е! Ще живее човекът!" Интуитивно преценявах къде трябва да бъде разрезът. Татко съобразяваше операциите си и с положението на Луната. Защото тя е много важна. Ако някой трябва примерно да си оперира очите и това стане, когато Луната е в знака Овен, е обречен на проблеми.

Всеки знак управлява даден орган и с това лекарите по цял свят се съобразяват. И нашите задължително трябва да го правят.

В края на 1988 донесох от Тибет първите 10 вселенски закони. Единият е много особен: Прави само поискано добро. С Андрей 9 години се борихме със себе си, докато го приемем. Законът има този смисъл: когато правиш непоискано добро, човекът, на когото го правиш, започва да те ненавижда, защото си му помогнал в момент на негова слабост. Доброто трябва да е не само поискано, но и заплатено.

Може да е с едно цвете, с бонбон, с едно благодаря, казано в очите ти. Ето още едно вселенско правило, което ми е трудно да спазвам: доброто трябва да е поискано директно, за да не получиш след време удари от човека, който ти го е поискал по косвен път. Друго ценно нещо, което донесох от пътуванията си до Тибет, са т. нар. Тибетски прошки, които правя два пъти в годината. Страхотен ритуал да изчистиш сам полевите си структури от отрицателна енергия. Без врачки, гадатели, ясновидци и екстрасенси, които могат да те объркат.

Обещала съм на Андрей тази година, ако е рекъл Господ, да пътувам пак до Тибет, този път с него, и със сигурност ще донеса още нещо интересно. Даже ми се иска да заведа и приятели. Защото това наистина са места, където човек трябва да отиде не за да попие духовното знание и да стане друг.

А защото, когато се качиш горе по върховете - в Хималаите, Тибет, Непал, и погледнеш надолу, осъзнаваш колко нищожна прашинка си във Вселената. И си казваш: Божичко, защо съм бил лош, защо съм мразил! Само това ти стига, за да се промениш.

На конгрес по астрология в Германия и Москва През 1999 ме поканиха на конгрес на немския Съюз на астролозите и ме приеха за негов член

Срещнах се с физици, психолози, психоаналитици - всичките университетски преподаватели. Невероятен интелектуален обмен. Тук не членувам в нито един съюз на астролози и не желая. Всичките са велики, само те знаят, само те разбират. За мен това е знание, което както медицината се учи цял живот.

2000 г. ме поканиха на конгрес по астрология в Москва. Участвах с темата за Хирон и Лилит. Хирон е новооткрита планета, която според мен е мостът между духовното и материалното, а Лилит е черната Луна. Никога не съм очаквала, че тази тема ще събере 300 астролози от цяла Русия, нямаше къде да седнат.

Там се запознах с Хайо Банцхаф, автор на книгата "Самоучител по таро", издадена в 18 страни, наскоро я преведох и за нашия пазар. Той ме спечели с първото здравей. Невероятен човек, работи с картите като с живи същества и затова помага.

Моите прераждания

В началото на 2000 г. Андрей поиска да видя като какви живеем във вековете напред. Концентрирах се и видях, че България я има и в 23 век. Има го и земното кълбо, не сме се съсипали. Видях и себе си и за мой ужас моето аз от там ми казва: "Ти какво правиш в 23 век? Още не сте стъпили в новото хилядолетие!" Чак в началото на 2001 г. успях да направя истинско пътуване напред във времето.

Интересно е. Земното човечество е друго. Досега съм имала 15 прераждания, това ми е 16-ото. Защото ставаш съвършен, чак когато изчистиш напълно кармата си от всички предишни прераждания. Така че ще имам още.

Телефон за връзка: 048 188, 0489 41 398