Фотография Валентина Петрова

Изпълнителят на ролята на коварния съблазнител в "Жесток романс", на наглия тарикат-кондуктор в "Гара за двама", на император Александър Трети в "Сибирския бръснар", режисьорът на наградения с Оскар за най-добър чуждестранен филм през 1994 "Изпепелени от слънцето" и на още 18 все известни и награждавани филми изглежда великолепно на своите 57 години (роден е на 21 октомври 1945).

Гостува в България с дъщеря си Анна, която изпълнява ролята на Дуняша в "Сибирския бръснар" и е главна героиня на документалния му филм "Анна от 6 до 18", излъчен по Би Ти Ви. Отседнал е в хотел Даунтаун, където се съгласява да се срещнем по време на закуска.

Никита Сергеевич Михалков е син на поета Сергей Михалков, автор на текста на съветския химн, и на поетесата и преводачка Наталия Кончаловска, внук на художника Василий Суриков. По-големият му брат - не по-малко известният режисьор Андрей Кончаловски ("Сибириада", "Влакът беглец", "Танго и Кеш") - през 1980 г. емигрира в САЩ, за да работи в Холивуд.
Никита не го разубеждава, макар да е посветен в намеренията му и да знае как това ще се отрази на неговата собствена кариера и на живота на цялото му семейство. Започва се със забраната по-малкият брат да снима филма "Дмитрий Донской".

За да му разрешат да направи в Италия "Очи чорные" с Марчело Мастрояни през 1987 г., Никита заплашва тогавашния министър на киното, че ще натвори такива глупости, отговорността за които ще трябва да поеме сам министърът… Дали защото добре познават нрава на Михалков, но след няколко дни договорът е подписан.
Никита признава, че е придобил комплекс на по-малкия брат едва когато Андрей, завършил консерватория, изненадващо става режисьор. Дотогава двамата са вървели по различни пътища - единият обещаващ музикант, другият с желание да бъде актьор, а после и режисьор. "Никога не съм искал да приличам нито на брат ми, нито на когото и да е друг", декларира Михалков, запазил бащината си фамилия, докато Андрей се подписва първо като Михалков-Кончаловски, после само с фамилията на майка си.
Но всичко това може би го знаете - за Михалков са изписани тонове хартия, излъчени са километри документални кадри. Затова много ми се иска да представя големия руски интелектуалец в непозната светлина.

Първи дубъл: на една ръка разстояние

Появява се в екип за фитнес - маратонки, широк панталон от hi-tech материя и черна тениска. Висок, стегнат, силен. И суетен - не се съгласява да го снимаме по спортен екип. Излъчва ведрина и ухае на чисто. (Хрумва ми да го попитам дали ползва мъжкия аромат, който произвежда - "Юнкерски", но почти веднага забравям.) Подава ръката си - широка длан, дълги, възлести пръсти. (Такива ръце имат добрите хора.)
Поръчва си чай с мед. (Веднага отпада въпроса какво предпочита да пие сутрин.) Не дава ухо на напомнянето, че за интервюто за списание ЕВА са предвидени само 15-20 минути. Отначало е малко разсеян, отговаря едносрично. После очевидно му става интересно и откарваме в разговор близо час и половина.
През цялото време не мога да се отърва от усещането, че общувам с един толкова свободен дух, о който като в скала се разбива всяка пошлост. Накрая Никита Михалков ме връща на земята, като ме притиска крепко към гърдите си и ме разцелува - за тази целувка, мисля си, си струваше безсънната нощ, която прекарах в навечерието на срещата.

Никита Сергеевич, много ли жени са ви се обяснявали в любов? Защото смятам с това да започна…
На мен в любов? Да. Но само три или четири пъти в живота си досега аз съм казвал на жена, че я обичам.
Чупили са ви носа в една от битките, които сте водили заради своята първа жена Анастасия Вертинска.

Сега бихте ли се сбили за жена?
Да. (Изумление, че мога да му задам подобен въпрос. Сякаш се разбира от само себе си как във всеки един момент този солиден мъж би скочил да раздава юмруци заради дамата на сърцето си.)

На вас принадлежат думите, че мъжкият характер се проверява по три начина: на лов, на маса и в спорта. А в отношенията с жените как той се проверява?
Правила няма. Аз просто се стремя да избягвам баналностите.

Зная, че сте дълбоко вярващ. Коя от десетте божи заповеди сте нарушавали, убеден, че Бог ще ви прости?
Това е въпрос на изповед, а изповедта е тайна. С никого освен с моя свещеник отец Алексей не мога да споделя такова нещо, дори с най-близките си. А, разбира се, че греша, ако не го правех, нямаше да съм Никита Михалков, а апостол Павел… Моят брат пише за това книги, аз не.

Натъкнах се на едно тълкувание на името Никита. Гръцко по произход, то означавало победител. И още - имало зимен и летен Никита. Зимният бил труден за общуване, обичал да спори, изпипвал нещата в детайли. На летния не му вървяло в брака, имал вкъщи куче, обичал да пътува и да кара кола, но не и да я ремонтира… Вие зимен или летен Никита сте?
Никита още означава и изгонващ бесовете и насаждащ вяра. И това странно съвпадна с моя живот. Моят светец, моят ангел се чества на 27 или 28 септември. Така че не е нито зимен, нито летен, затова е събрал и двете характеристики в себе си. Аз съм се родил най-близо до тази дата, затова нося името на Св. Никита.

Така ли избирахте имената на своите четири деца? Нито едно от тях не носи името на вашия знаменит баща или на майка ви…
А, синът на Анна, моят внук, се казва Сергей и поднови името на татко. Децата ми наистина дойдоха с имената си.

Декларирали сте неведнъж, че не жадувате за власт. Но вие я имате. Странно е, че тя сякаш не ви разваля… Как го постигате?
Може би просто нямам власт… Властта в Съюза на кинематографистите не ми е интересна. Какво означава да имаш власт над колеги, които трябва да бъдат свободни като художници, като личности? Аз бих искал да имам власт над зрителите с това, което правя в киното. Но това е друга власт. Може би трябва да помисля какво би било, ако имах реална власт в държавата…не зная, но наистина властта разваля хората. Като правило по-големи шансове да бъдат опорочени от властта имат невярващите хора. Ако човек вярва, ако смята, че той е висшето проявление на Божията воля, за него ще е по-лесно да се бори с изкушенията на властта. Освен това според мен голямо значение има възпитанието.

Да поговорим тогава за вашето възпитание. Какъв навик от детството сте запазили и до днес? И какво си спомняте от своята няня-испанка - вие сте раснали повече с нея, отколкото с родителите си?
О, помня как ме пердашеше по задника с малката си суха длан и как болеше. И в същото време колко беше сладко да я помоля за прошка и тя да ми прости. Аз наистина съм израснал с нянята. Родителите си виждах, когато идваха за един ден на Николины горы. Но за мен беше достатъчно съзнанието, че те са живи и са някъде наблизо. У нас това е семейна черта - да гледаме не един към друг, а в едно направление.
Баща ми рядко беше вкъщи - пленуми, конгреси… Мама беше човекът, който ме възпита. И това не беше възпитание, а култура. Тя много тънко и отчетливо реагираше на всяка пошлост… Не успя обаче да направи от мен музикант. Десет години се занимавах с музика, но за мен това беше непосилна мъка. Бях лишен от музикална страст. Можех лесно да си представя как свиря гениално, затрупан от цветя, оглушен от аплодисменти, но да свиря с часове гами… По едно време даже започнах да подозирам, че просто не обичам да се трудя, само че в "Щука" репетирахме с часове, забравяхме за обедите и вечерите. А що се отнася до навиците, за които ме питате - азарт (б.р. - думата има няколко значения в превод на български - разпаленост, жар, възбуда, силно увлечение). Аз не обичам да губя.

Но това не е навик, а природа! На това човек не се учи.
Възможно е да сте права. Да…Знаете ли, че отдавна не съм променял начина си на живот. Ето, днес например помолих да ми дадат дрехи да се позанимавам във фитнеса. Всеки ден по два часа и половина, откакто се помня, се занимавам с някакъв вид спорт - играя тенис, футбол, пробягвам между 5 и 12 километра, придвижвам се с велосипед, 40 км по пресечена местност, тъй като живея извън града. Това е навик. С мен много трудно се живее, ако по някакви причини за известно време не спортувам. Чувствам се зле и когато пропусна ловния сезон.

Какви ловни трофеи имате?
Много са - от мечка до леопард.

Наистина ли у вас на спалното бельо и на покривките и салфетките е избродиран гербът на дворянския род Михалкови?
Да.

Откога това?
От времето, когато аз се сдобих с дом. (От петгодишен Никита Михалков живее в Николины горы в Подмосковието).

Казвали сте неведнъж, че не обичате светския живот. Но непрекъснато ви показват по разни коктейли - стилно облечен, едва ли не диктатор на модата...
Не, мен просто ме показват винаги, когато отида където и да било. Но не ходя често по светски сбирки. Даже ако след посещение на спектакъл или премиера ми окажат тази чест, рядко я приемам, не обичам коктейлите по една проста причина: там трябва да отидеш сит. А когато отида в някакво общество на сити хора, вече не ми е интересно. Какво е светският живот? Демонстрация на това, че хората са си интересни един на друг. Във всеки случай максимумът, заради който мога да отида на една такава сбирка, е да се уговоря с някого за нормална среща.

Правите впечатление на стилен мъж. Къде си купувате дрехите, шаловете, които станаха ваша запазена марка?
Lanvin е моята марка. И още Boss. По-рано, когато нямаше фирмени бутици в Москва, пазарувах в Париж. Обичам хубавата дреха и ако мога, си я купувам там, където е направена. Но не ми е интересно да симулирам стил.

Какво обичате да ядете, да пиете?
Пия твърди питиета - уиски, водка, текила. Обичам добрата бира. Въобще общуването на чашка е велика работа. И слава Богу, здравето ми все още го позволява. От храната най-много обичам японската. Понякога даже се е случвало да се съглася да пътувам в Япония, за да мога да похапна там. Но си харесвам и типично руските ястия - пелмени например. Много рядко готвя, колкото да се убедя, че мога.

Когато ви е весело, сигурно пеете, тъй като имате отношение към музиката. Какво пеете?
По принцип имам скомина към веселбите на маса, които завършват с колективни музикални изпълнения. Останала ми е от пионерската младост, когато непрекъснато имаше демонстрации на веселост. Но понякога за себе си наистина пея. Не "Мохнатый шмель", тази песен остана като моя визитна картичка след филма "Жесток романс". Пея руски песни, казашки. И около мен непрекъснато звучи музика, особено когато работя.

Никита Сергеевич, винаги съм искала да зная защо в почти всеки ваш филм запазвате роля за себе си.
Това не е съвсем така. Единствените две самостоятелни роли за мен в мои филми са в "Свой сред чужди, чужд сред свои" и в "Изпепелени от слънцето", защото там игра дъщеря ми Надя. Ролята на сервитьора в "Роднини" беше хулиганска шега с мен самия.

Ролята на царя в "Сибирския бръснар" обаче едва ли е шега.
Там също няма никакъв умисъл. Най-напред аз много ценя император Александър Трети, смятам, че е най-добрият император на Русия. На второ място имаше няколко реални проблема - беше много сложно да се управлява конят, докато свири оркестърът, още повече, че на седлото трябваше да седи и дете. А тъй като аз от детството си яздя, за мен не беше трудно да се справя със ситуацията. Много репетирахме тая сцена, защото не можех да си позволя да се случи нещо с някой от участниците в нея. Повярвайте, нямаше никакво специално идеологическо послание в моето изпълнение на ролята на императора.

Имате вид на човек, който непрекъснато се учудва. Какво ви учуди в България?
От една страна външната прилика с бившия СССР, от друга - съвършената разлика от хората там. Тук срещнах доброжелателност, искреност, хората са живи и задават въпроси, за да чуят отговора. У нас качеството на хората се влоши, особено в големите градове.

Къде по света никога не сте били, а много ви се иска?
Не зная. Понякога пристигам някъде и изведнъж се оказва, че не съм бил. Не ме влекат екзотичните острови като Мавриций например. Аз въобще съм лош турист. И ненавиждам туристите. Туристическият живот е хоризонтален. Като си се снимал пред Айфеловата кула или Хеопсовата пирамида, не означава, че си опознал Франция или Египет, това са хоризонтални впечатления, повърхностни. Представете си, че автобусът спре и ви остави в монголската степ. С всичките си Оксфордски дипломи и визитни картички вие сте никой, гол и беззащитен. Най-простият монголски пастир, който никъде освен в степта не е бил, знае и може повече от вас, защото неговият живот е вертикален. Не той бяга след живота, а животът го обтича. Това беше поводът да направя филма "Урга", който толкова много обичам.

На кого завиждате и на кого съчувствате?
На никого не завиждам, а съчувствам само на себе си.

Втори дубъл: калпавият ученик

В порядъка на представяне в непозната светлина ще ви подшушна (за успокоение на най-амбициозните родители), че Никита Сергеевич никога не е бил блестящ и прилежен ученик - нито в основното училище, нито в средното, нито в актьорската школа на Щукин…
До девети клас, по неговите думи, бил невисок, пълничък и естествено на много от по-големите момчета им се искало непрекъснато да го побийват. Това обаче го накарало да се захване сериозно със спорт.
От четвърти клас нататък бил жестоко скаран с математиката и всякакви точни науки. В осми клас припаднал, когато учителката го извикала на дъската да реши някакво просто уравнение. Затъвал, затъвал, докато в края на краищата успял да се дипломира в училище за работещи младежи-танцьори, нещо като софийската първа работническа гимназия.
За матурата по математика учителката му го попитала: "Можеш ли да научиш поне един въпрос?" Избрал си седми, тъй като седем е любимото му число. Назубрил го като молитва и бил предупреден, че изпитният билет със седми въпрос ще бъде третият отляво. Появил се на изпита първи, да не би някой друг да му отмъкне въпроса.
Всичко си написал, решил задачите, проверил всичко по пищовите, с които бил затъкнат. Но изпитващият, бодър възстаричък инспектор с брадичка, заявил: "Михалков, ако искате твърда петица, трябва да отговорите на допълнителни въпроси." Никита отвърнал: "Не трябва".
Инспекторът се опулил: "Как?! Вие така блестящо отговорихте! И сте съгласен да получите четворка?" "Не." "А какво искате?" Вече проходилият в театъра на Станиславски млад актьор Михалков отговорил: "Искам час по-скоро да си отида оттук!" И си отишъл с тройка и щастливо лице.

Трети дубъл: случай с любима актриса и бракуван филм

Дебютът му в киното като актьор е през 1959 г., последното му участие (2000 г.) - във "Вяра, надежда, кръв" (не е прожектиран у нас). За сметка на това суперпродукцията "Сибирският бръснар" продължава да се гледа с огромен интерес. (Горките американци, не знаят какво са загубили от забраната филмът да се прожектира в САЩ!)
Дали щеше да е същото, ако за ролята на Джейн режисьорът Михалков беше взел Ким Бейсинджър или Анди Макдауъл, които също се явили на кастинг за ролята? Ким дошла с руска рокля, със сплетена на плитка коса и за всеки случай - с кученце. Анди пък попитала дали това е първият му филм…
"Сибирският бръснар" е сниман 188 дни, струва 32 милиона долара. Главната роля в него е поверена на Олег Меншиков, с когото Михалков обича да снима.

Въобще си има любими актьори и твърди, че изборът им съвсем не е субективен. Разказва една история от времето, когато снима "Незавършена пиеса за механично пиано": Избраната от него за главната роля актриса Елена Соловей току-що е родила и отказва участие. Той я заменя с Наташа Лебле. Снимат и през цялото време му се струва, че нещо не е съвсем наред.
Когато дават хилядите метри заснет филм за проявяване, се оказва, че на всички кадри с Наташа Лебле емулсията на лентата се разпада необяснимо около нейния силует. Целият материал е окачествен като брак. Михалков не може да продължи снимките без "своята" актриса. Изпраща нарочен човек и му заръчва да не се връща без нея. И Соловей най-накрая се съгласява. Филмът е заснет без никакви усложнения, награден е със "Златна раковина" на фестивала в Сан Себастиян.

Четвърти дубъл: изоставен и отново прелъстен

Никита Сергеевич признава, че е сантиментален. Първата му съпруга е актрисата Анастасия Вертинска, с която учат в един курс в актьорската школа. До нея се домогвали и Андрей Миронов, и Инокентий Смоктуновски, а един момък в буквалния смисъл на думата се побъркал от любов по красавицата…
Бракът на Анастасия с Никита обаче трае само четири години. Имат син Степан, който след развода остава при майка си. Вертинска никога повече не се омъжва. По повод на раздялата им Михалков изповядва пред свой близък приятел: "Тя не ме обича." Днес споделя: "В моята памет няма конкретни епизоди, случаи, които биха могли да послужат като причина за разрива.
Ние просто разбрахме, че в една кошница два такива "плода" не могат да седят. Когато я срещам, изпитвам чувството на топла носталгия. Още повече, че порасна синът ни, който умно и иронично се отнася и към онези наши отношения, и към сегашните, и към нея отделно, и към мен…"

За втори път Михалков се жени за манекенката Татяна, от която има три деца - Анна, Артьом и Надя. "На мен с нея ми провървя повече, отколкото на нея с мен. Трудно мога да си представя когото и да било другиго на нейно място как може да устои на този бурен поток на живота. Тя е много темпераментна, рязко и ярко реагира на всякакви дразнители, но най-доброто й качество е, че лесно превключва на положителна вълна.
За нея състоянието на съзидателна радост е по-естествено от всяко друго. И още - с нея много си приличаме, защото сме хазартни личности. Аз не познавам друг човек, който може да прекара на нейната възраст и с нейния статус шест часа в дискотеката и при това не тихо да седи, а да танцува…"
Днес Никита Михалков е щастлив дядо на 6 внучета. Дядо ли?! Никита Сергеевич Михалков е син на поета Сергей Михалков, автор на текста на съветския химн, и на поетесата и преводачка Наталия Кончаловска, внук на художника Василий Суриков.