Андрей Слабаков

Некои съображения за жените, пиенето, еднаквостта, спорта и поезията

Ваня Шекерова 15 October 2003

Просто продължава да казва това, което мисли. Завършил кинорежисура във ВИТИЗ. Зад гърба му са филмите "Влак за морето", "Вагнер", "Перловец - река на живота", 15 години брак с актрисата Ернестина Шинова, дъщеря Йоана. Мачо със страхотно чувство за хумор, с пиперлия език и нестандартни идеи. Макар през повечето време да гледа свирепо, има очи като разтопен шоколад, походка на пантера, изключителна усмивка и заразителен смях, с които просто разбива женското племе.

Какво е обаче неговото отношение към т.нар. противен пол? Предупреждавам ви: много крайно, но изключително забавно, както към всичко наоколо. Нека започнем от първата любов. Както повечето от нас, Андрей се влюбил за пръв път в детската градина, където обаче бил само два дни. Още през първия ден изпохапал ушите на всички деца в групата и на втория ден извикали майка му да си го прибере. Та тогава се влюбил младият Слабаков в едно момиченце, изразил чувствата си, като го набил, а то въобще не си паднало по него.

Когато бил първокурсник във ВИТИЗ, се влюбила в него една 14-годишна девойка. Той не откликнал на чувствата й, защото знаел какви ще са резултатите от по-близко общуване. Тя обаче първо направила опит да се отрови, после избягала от вкъщи и се изтърсила в дома на Слабакови. Семейният съвет върнал момичето на майка му.

Жените

Според Андрей има две категории жени - такива, които стават, и такива, които не стават. Няма по-върл противник на еманципацията от него. Той смята, че всяка еманципирана жена е зле обръснат педераст. "Предполагам, че глупав мъж е измислил еманципацията.

Не може една жена да е толкова тъпа, че да я измисли в собствен ущърб. Нали знаеш, че от едно време е така: царят командва, а жена му вечер в леглото му казва каква заповед да издаде. На практика винаги жените са управлявали. Идеята за равенство между половете може би е хрумнала и на някоя много грозна девойка, не знам…" Жените ме впечатляват не с еманципираност, а с чувство за хумор, с това, че все пак са чели и книжки освен "Виновен ли е Мечо" да речем. С това, че имат интереси извън това да се омъжат сполучливо.

Ако подходим по-прагматично към въпроса, т.е. по-сексуално, има малки, големи и средни цици. Част от тези цици събуждат у мен сексуално влечение, а други - не. Но интересът ми към противния пол не е свързан само с циците. Вземи едни цици и ги сложи на масата - нищо. Не можеш да ги разглеждаш отделно извън цялото. Има понякога жена - ама краката й били къси, но излъчва някакъв неудържим сексапил. И друга, на която всичко й е наред, но все едно, че гледаш найлонов плик.

За възраст не мога да кажа, все пак аз не отговарям за всички възрасти. Вероятно всяка възраст си има чар. Гледам, че се женят на по 60, 70 и си имат някакви удоволствия. Жената е като рибата. Но според мен не бива да жената да се поправя, освен ако не се налага по някакви медицински причини. Пластична операция може да си направи само много тъпа п.

Дай да се опънем! Това е кошмар. Не е себеуважение. Какъв е резултатът в крайна сметка - уроди. Шер например като малка беше грозна, но адски чаровна и сладка. Сега е нещо средно между Ким Ир Сен и превтасал козунак. Въпросът е да се грижи за себе си и да остарее достойно. Възрастта на една жена се познава винаги. Аз я отгатвам по ръцете. По очите не. Има толкова въодушевени бабички, които могат да те заблудят.

Женски качества, които приема

Суетността например. Даже е задължителна. Нормалното държание.

Женски качества, които осъжда

Егоизма. Меркантилността - да не мислят само за мангизи. Да не се преструват и да не се прехвъргат, т.е. да не бъдат по-кокетни отколкото се налага.

Жена му

Хубава, умна и с изключително чувство за хумор. Негов най-голям критик. Хубаво е човек да е приятел с жена си. А на приятел човек разчита по следния начин: не да го тупа по рамото и да вика колко е готин, а когато се осере, да му каже и да го предпази.

След като се оженили, отишли на сватбено пътешествие в с. Зла река. Андрей по цял ден си клечал за риба, Ерна се печала на слънце и почти не си говорели. Идилията на медения им месец била разбита от атмосферните условия - изведнъж завалял пороен дъжд, реката придошла, отнесла мостове, къщи, пътища и какво ли още не, а младоженците били принудени по 24 часа в денонощието да седят вкъщи.

Така се намразили, че едва не се разделили. На въпроса за какво се карат, отговаря: кажи нещо, за каквото кажеш, вече сме се скарали. Ернестина винаги има собствено мнение и в това отношение Андрей се отнася към нея като към равна. Не я бие, но като го ядоса много, ама наистина много, започва да я размята и хвърля из стаята с най-дружелюбен вид. Тя е лесна - само 53 килограма и никога не може да надвие, дори и като прилага хватки от професионалната борба - суплеси, двойни сарми и прочие.

Ернестина според Андрей е нормална жена и се държи нормално. Андрей се старае да й обръща внимание, а това според него е най-трудното, защото винаги си има работи, които върши, и не му стига времето да обърне внимание на жена си. Ухажва я с дребни работи, като например с предложението той да измие чиниите.

Често й прави подаръци, според нея самата - най-често безумни. Понякога излиза и се връща с палто за 2000 лева, без да го е грижа за парно, ток и прочее битови подробности. Едно лято Ерна стягала куфарите да заминат на морето, а Андрей трябвало само да вземе някакви пари и да тръгнат. Като ги взел обаче, внезапно му хрумнало да подари на жена си пръстен с диамант.

Прибрал се ухилен без лев в джоба, но с подарък. Чуди се как Ерна тогава не го убила. Отбелязва и се радва, когато тя изглежда добре - за една жена това е адски важно. "Ако не я скиваш, ако ще и пера отзад да си е забила, е кофти. Това е най-гадното в отношенията между двама души. Аз я водя на разходки по Витоша, с което доказвам своята обич.

Тя много обича, докато за мен това е жертва, защото не мога да се мотая безцелно, а само да се придвижвам целенасочено от точка А до точка Б. Водя я по кръчми, но тя откакто роди, пие само топла минерална вода. Твърди, че не й се пие, но пуши непрекъснато."

Дъщеря му

На 4 и половина години Йоана спряла да псува. Била научена от баща си да го прави изящно и разнообразно, но изведнъж решила, че повече няма да говори глупости. Минало й като дребната шарка и оттук нататък едва ли цинизъм може да я впечатли. Андрей смята, че децата трябва да учат всичко от родителите си, а не от улицата.

Обяснил е на Йоана, че псувнята в българския език служи не само за обида, но и за изразяване на възхищение и възторг. Когато един ден искал да й помогне да напише разказче за гората, тя му казала: "Добре, но без п… и к…, татко!"

Би ли се съгласил тя да стане манекенка?

Може, стига да не е за дълго. Защото от това се затъпява. Това е тежък физически труд, манекените са ходещи закачалки за дрехи. Човек в тази професия трябва да е безличен, защото ако е ярък, няма да се забелязват дрехите. "Не съм против манекенките, Ернестина беше манекенка за известно време в Италия."

Слабости

Киното - Андрей се подготвя да снима субективен личен документален филм за баща си, който тази година навършва 80 години. Ще се нарича "Баща ми" и няма да бъде биографичен, а ще съдържа само това, което старият Слабаков иска да разкаже на младия. Ще се снима на всички места, където актьорът е работил, ще включва хората, с които е живял, работил, пил, пял… Проект на Андрей е спечелил субсидия за нов български игрален филм и търси копродуцент.

"По телевизията няма филми - по кабеларките някакви лайна текат по екрана. Това не са филми. Както и холивудската масова продукция. Таванът на добрите филми, които се прожектират у нас, е между три и четири годишно. Целта на останалия боклук е като на Мао Цзедун - всички да сме еднакви. Уж сме облечени различно, но по един и същи начин."

Пиенето

Макар Андрей да не го брои за порок. Има голям капацитет, трениран по студентските бригади. Едно лято били на бригада в селото на Пенчо Кубадински Лозница. Местните герои забелязали, че потреблението в бригадирския лагер е твърде голямо и предложили да направят състезание. Всеки лагер излъчил по петима състезатели. Отборът на ВИТИЗ победил с нокаут - противниците били направо мъртви. Гъдуларят, който трябвало да подгрява купона, накрая заскрибуцал мъчително една и съща песен. Домакинът решил да покаже на софиянци някаква семейна ценност, но паднал в сандъка и там си заспал.

Андрей е категоричен противник на наркотиците в полза на алкохола. Разсъждава така: "Защо да не изпия 2 кила ракия за 10 часа вместо да се излашкам с една инжекция и да оглупея на минутата?" Рядко се напива, защото си знае мярката за разлика от някои хора, които цял живот не могат да си я уцелят. Как може да се познае кога се е напил? Тогава става супер възпитан, иска да плаща всички сметки, говори на "Ви" като английски лорд.

Хомосексуалистите

Толерантността на Андрей към хомосексуалистите в България е равна на нула: "На българския педераст не му харесвам, че е много прост. И много агресивен. Преди имаше много педерасти в България и те се държаха нормално. Сега куцо и сакато смята, че като го изпраскат отзад, това е мозъчна операция и става изведнъж много интелигентен.

Има и наистина умни педерасти и по света, и у нас. Но повечето са страшни простаци. Какво означава да ходиш по улиците и с целия си вид да крещиш: Вижте ме, аз съм педераст! Добре бе, твой проблем е, ама не ме занимавай с това, какво ме интересува какъв си. За мен ти или си читав, или не. Това, че имаш комплекси, си е твоя грижа!"

спорта

Тъй като е неврастеник, Андрей не може да бъде видян да лежи или в някаква друга пасивна позиция. Обаче е върл противник на какъвто и да било спорт, както и на изчисляването на калории. Всичко това звучи малко странно на фона на спортивното му юношество - бил е борец, състезател по джудо на ЦСКА. Приключил с физическата активност на 18 години, което смята за напълно нормално.

А, има една малка подробност - като студент бил известен побойник. Сигурно за да изразходва енергия. Някои от посетителите на заведението "Прага" срещу ВИТИЗ сигурно помнят юмручните му набези. След като раздал и получил определено количество тупаници, Андрей узрял, че е унизително да се биеш. И спрял и с този род физическа активност.

"Човек като има определена структура, тя му е за цял живот. Ако си по-нисък и набит, не може да очакваш, че ще се превърнеш в двуметров и тънък като фиданка, дори и да не ядеш цял живот. Всички варианти за отслабване свършват с това, че качваш все повече килограми. Другото - да станем вегетарианци - е крачка към гроба. Ти да си видяла столетник, който да не пие, да не пуши и да не яде каквото му попадне?

Вдигането на гири също е тъпо. Защо трябва да ходиш и да млатиш в някаква фитнес-зала? Аз не познавам човек, който да каже: "Абе знаеш ли, днес много са ми се привдигали щанги!" Виж да изиграеш мач е друго, това е игра, състезание. Смешно ми е и тичането сутрин. Нали знаеш, че тоя, дето го е измислил, умря от мозъчен инсулт. Няма организъм, който като се събуди сутрин, да умира от желание да се затича. Ако има, той е за психиатър."

Поезията

Освен, че чете, младият Слабаков и пише поезия. Отдавна. От времето, когато докато родителите му били някъде, у тях купоните траели по около три месеца. Той и досега си стихоплетства, като не оставя дори и ред без посвещение. Подвързал си е поетичните прозрения в папка по цикли. И понеже мрази да тропа на машина или компютър, всичко си е написал на ръка с удивително четлив, бисерно красив почерк. Като го осени музата, пише програмни куплети по стените на дома си.

Ето един, посветен на Комисията за правата на човека към ООН:

Родих се, израснах, сега съм голям,
Сам се обличам, храня се сам.
Съвсем съм свободен, пълен с права.
Родих се, израснах и к'во от това?

1 КОМЕНТАР
1
ЛЛЛ
11 November 2015, 22:12

П и Ч

ТВОЯТ КОМЕНТАР