От колко време си в телевизията? От 13 г. съм в Нова телевизия. Там отраснах. Когато отидох, бях на 19-20, бебе. Учех финанси, но след първата година разбрах, че не е точно за мен с тия две висши математики. Записах икономическа журналистика и стажът ми беше в Нова телевизия. Започнах като репортер. Много хора са ми помагали да се уча в движение. В началото като станах водеща, преживявах всичко, цялата тази информация ме натоварваше. И в един момент си казах – стига толкова, слагам бариера. Преди предаване съм абсолютно перде. Дори заспивам, докато ме гримират.

Гледаш ли телевизия тук? Не.
Бързо ли превключваш на вълна отпуска? Трябват ми няколко дни. Първите съм като тенджера под налягане. Уж спокойна, но отвътре... Докато избие този стрес. Затова винаги съм смятала, че отпуската или почивката трябва да е повече от една седмица. Първата седмица ти реално се аклиматизираш. Бил си в жестокия хаос, в задръстванията, в новините и в един момент изключваш, натискаш пауза. Трябва време.

По време на отпуска мислиш ли за работа? Правя списъци какво трябва да свърша след почивката. Имам един тефтер, той ми е като библия. В него си записвам всичко важно, идеи, включително за филми. Имам идеи за документални филми, за игрален. Аз съм продуцент в системата на Нова (Галя и съпругът й са продуценти на документалния филм „Град на мечти“, за който доста се шумя – б. а.). Списъците ми дават посока и спокойствието, че съм начертала план.

Как стана продуцент? В един момент осъзнах, че имам много добри организаторски качества. Шефовете ми също го забелязаха. Мога да събера хора за обща дейност. А това е продуцентската работа. Тя ми доставя съвсем различно удоволствие от това да съм водеща и журналист.

Как се сприятелихте с Лора и Генка? В тези среди е трудно да правиш приятелства, защото има голяма конкуренция, амбицията често пречи. С Лора сме завършили едно и също училище. Но тогава не сме се познавали. Тя дойде в един момент в Нова телевизия, имаше конкурс. Известно време работехме заедно. В един момент започнахме да усещаме, че просто сме един тип. Освен Лора и Генка имам още 5 приятелки от университета. Те са ми суперблизки. Всеки четвъртък се виждаме. В приятелството трябва да се инвестира. Иначе всеки тръгва в различна посока. Ако не си в живота на другия, постоянно да знаеш какво се случва с него, в един момент се отдалечаваш. То е като психотерапия. След тези събирания се чувствам толкова спокойно и приятно. Хора, които са ми много близки и същевременно са много различни, защото не работим в една сфера. Разчитам на тях, когато не мога да се видя отстрани, да ми кажат проблемите.

Откога се познаваш с Петко? От 2001-а или 2002-а. Десетина години. Харесахме се веднага. Усетихме, че сме от една порода, но ни трябваше време. Като се погледнахме в началото, си знаехме, че има нещо много общо между нас. Оператор е, но си направи и продуцентска къща. Аз му помагам. Той е и режисьор, има успешни документални филми. „Инфинити Хималая“, за световния рекордьор в парапланеризма. Сниман е в Хималаите. Петко е оператор на „Град на мечти“.

Кога се оженихте? 2009-а. Беше някакъв порив. Голяма сватба, но искахме да си остане лично събитие. Затова въобще не говоря за нея.
Правиш ли компромиси в брака си? Това е неизбежна част от една връзка, особено когато е дълга. Както казва една от петте ми приятелки: човек сам себе си трудно понася на моменти, камо ли някого, който е друг човек и е постоянно в живота му. Ние и двамата осъзнаваме, че особено в днешно време двама души е доста трудно да се задържат. Бракът и връзката са като да се задържиш на дъската на сърфа. Баланс постоянен. Може единият да падне, въпросът е другият да му подаде ръка.

Ти кога се научи на сърф? Преди 3 години. Проблем е, че нямам страх от водата и влизам много навътре в морето.
Лесно ли се разделяш с лятото? Нямам проблеми. Аз обичам и зимата. Тогава карам скички с камина, червено вино. Имаме вила край Боровец, ходим и на Банско.

Как се виждаш след 10 години? Бих искала да съм с тези хора, с които съм сега. С Лора и Петко да осъществим всичките си проекти. Трябва и деца да се появят на хоризонта дотогава, максимум две. Не съм се фокусирала върху това.
Кога за последен ден се почувства щастлива? Целият днешен ден, вчера. Още с идването насам, когато знаеш, че ще дойдеш на любимо място при любими хора, че всичко е наред в този момент, че правиш всичко, което искаш да правиш. Щастието е по-скоро момент на осъзнаване, на просветление, че не ти е нужно кой знае какво, за да се чувстваш добре. И да кажеш благодаря.

10 вечерта. Компанията се е събрала около маса под навеса на Галя и Петко. Музиката е чилаут, съвсем тиха – не е в къмпингарския лайфстайл да надуеш колоните. Генка сърфира през мобилния и попада на новината за предстоящия развод на Кейти Холмс и Том Круз, която сразява морално компанията. После си говорят за частицата на Бог, май са я открили в ЦЕРН. Небето е пълно с луна, чашите – с розе. Малката Сани спи. Всички се надяват на вятър утре. Може да покарат сърф. Правят си сметка да отидат и до ветровития сърфистки остров Гьокчеада. Утре могат да се къпят в морето, да хапват риба, да играят скрабъл (Сотир бил много добър). Могат да са щастливи в своите каравани и да вярват, че лятото е безкрайна и разширяваща се  Вселена.

Лайфстайл правила
Междусъседските отношения в къмпинга са много важни. Сезон след сезон разбираш кой се е оженил, кой се е развел, кой е родил. На пясъка всичко се вижда.
Религията тук е да не се напъваш.
В началото на сезона се устройваш. Правиш си навеси, душове, лавици, мивчици. След сезона чистиш всичко.
Някои гледат петли и котки.
Други поливат домати в пясъка. Гъзарите си монтират плазми в караваните и хладилни витрини за виното.
Но най-хубаво е да ти е простичко. Заради това си на къмпинг.