Отстрани връзката им може да изглежда като връзката на Елайза Дулитъл и нейния Хенри Хигинс в “Пигмалион”, но биографката на Синатра, Кели, твърди, че Мия е тази, която държи под контрол певеца. Според нея Мия е изключително манипулативна за крехката си възраст, въпреки че другите погрешно възприемат тактиката й за страхопочитание и благоговение пред таланта на Синатра. Най-добрите приятели на Франк инстинктивно отгатват манипулативността й и я отхвърлят. Синатра тайно от всички докарва коня й Салвадор в имението си и така тя започва да язди често в пустинята край Палм Спрингс. В мемоарната си книга Фароу пише, че това е един от най-прекрасните й периоди в живота - да язди през пустинята и да открива малки оазиси с бистри езера, да среща индианци, които й предлагат горчива и топла бира, да открива свят, изгубен в молитвите. Тя никога не успява да накара Синатра да се качи на кон.

Този период от връзката им е безоблачен, романтичен и само една случка дава знак, че тъмните облаци се сгъстяват. В навечерието на 50-ия му рожден ден двамата се скарват жестоко и Мия го замерва с тежък пепелник. Той излиза от къщи бесен, но когато се връща, я намира с отрязана коса. За да заглади отношенията им, Синатра й подарява жълт тъндърбърд, легендарна за времето си спортна кола.

Синатра държи в тайна своята връзка дори от най-близките си. Но в Холивуд няма нищо тайно. Изведнъж всички научават и са шокирани. Какво е накарало застаряващия плейбой да хлътне по едно създание с момчешка фигура и огромни мистериозни очи? Точно по това време излиза филмът на Били Уайлдър “Следобедна любов” и Синатра яростно го критикува, защото е неморално “да показваш как старец прави любов с младо момиче”. И бащата на Мия не одобрява връзката на старец с младо момиче, въпреки че самият той е страхотен женкар. Той умира през 1963 г. и тогава Мия търси утеха в бащинското отношение на Салвадор Дали. Дали иска Мия да му позира гола, но Синатра яростно отхвърля предложението. На сватбата й със Синатра Дали й подарява бухал, крачета от жаба и лунен камък.

Сватбата е през 1966 г. Синатра е на 51, Мия е на 21, с къса коса, ослепителна усмивка и строг бял костюм с три четвърти ръкав.
В деня преди сватбата Синатра си поръчва проститутка. Напива се и се обажда на Ава Гарднър, за да й каже, че винаги ще я обича. На следващия ден, когато идват жените на приятелите му да я изведат на шопинг, Мия се крие в банята. “Моята сватба приличаше повече на осиновяване”, казва тя на близките си приятелки.

През медения си месец в Лондон Мия експериментира с наркотици. Любимият й е LSD, под влияние на който нарича Синатра Чарли Браун - герой на популярен комикс, добродушен лузър. Синатра е бесен, той не одобрява наркотиците. Но пък се пристрастява към уискито. Скоро бутилка “Джак Даниелс” вече не му е достатъчна на едно сядане. Но дори когато вижда дъното й, не престава да нарича Мия “ангелско лице”. Тя продължава да идва с него, когато пее в хотелите на Лас Вегас, макар че ненавижда този град. Докато Синатра забавлява публиката, Мия спи, облегната на масата. И въпреки че изглежда по-силният в брака им, Синатра започва да се чувства все по-несигурен. Той е категорично против участието й в “Бебето на Розмари”, предрича й провал и успехът на филма никак не го радва. Скоро Мия открива компанията на връстниците си актьори и завързва връзка с Лоурънс Харви, партньор в един от филмите й, изумена от това колко малко пие той. Изпраща му птичка в златна клетка, визирайки себе си. Синатра започва да си бие инжекции с тестостерон, за да се представя винаги на ниво в леглото. Холивуд наблюдава с леко злорадство разпадането на този брак. Синатра търси подкрепа в приятелите си. Когато пита Шърли Маклейн какво мисли за жена му, тя отговаря в свой стил: ”Какво мога да мисля за някоя, която изглежда като 12-годишно момче?”

Бракът им се превръща във все по-болезнено преживяване. Мия заминава в Ню Делхи, за да избяга малко от позлатената си клетка. Там среща битълсите, пътува с тях в Индия, споделя техните наркотици и безумни нощи. Когато се връща при Франк, безумието продължава. Той ту й крещи да облече дебел пуловер, защото е толкова крехка, ту й подарява позлатени музикални кутийки. “Бебето на Розмари“ е абсолютен успех, следва още по-касов филм - “Тайната церемония”. Мия снима филма на Джоузеф Лоузи в Лондон, живеейки отначало в апартамента, в който е прекарала медения си месец, но след това, връхлетяна от спомени и кошмари, наема нов близо до къщите на Джордж Харисън и Ринго Стар и от време на време звъни на Синатра. Започва да осиновява котки - мания, която после ще я доведе до осиновяването на 9 деца. Плюс четирите собствени, тя се грижи за цели 13 по време на брака си с Уди Алън.

През 1970 г., две години след развода си със Синатра, Мия Фароу се жени за Андре Превин, музикант и композитор, а жена му, певица, я обвинява, че е откраднала съпруга й, и пише песента “Пазете се от малки момичета”. Мия запазва жълтия тъндърбърд, но някъде забутва мечето от кристали. Десет години по-късно Мия среща Уди Алън. Двамата са най-невероятната холивудска двойка, която живее в отделни апартаменти, но осиновява шест деца. Уди прелъстява едно от тях - корейката Сун И Превин, и го прави своята сегашна съпруга въпреки разликата от 35 години. Но това е друга тема.

Синатра изглежда съвършено смазан от края на брака си с Мия Фароу, продължил само две години. Но малко след това се запознава с Барбара, бивш модел и бивша съпруга на Зипо Маркс, един от прочутия филмов екип братя Маркс. Барбара е жената, която остава с него до края и го прави истински щастлив, връщайки му равновесието, музиката, страстта към живота и истинските неща.