Валери Милев: Когато снимам ставам вампир

Рослава Куманова 25 септември 2004

Всички знаят, че правиш супер добри клипове и взимаш за тях награди. Другото, с което свързват името ти, е тази или онази певица. Какво не знаят хората за теб?
 
Нищо. Всичко изброено са медийни глупости. И за жените, и за хубавите клипове. Първо, не искам хората въобще да знаят нещо за мен и второ, аз съм много по-различен от това, което виждат в по-голямата част от клиповете. А това, което искам да правя, няма нищо общо с това, което се налага да правя.

Учил си ветеринарна медицина в Костинброд.
 
Това е една от големите ми грешки в живота. От дете имах влечение към животните, исках да се занимавам с екзотични влечуги. Нямаше кой да ме светне, че най-екзотичните видове, за които учиш в Костинброд, са кучетата. От там нататък започват прасета, крави, пчели и т.н. Първия учебен ден бях шокиран. Класната каза: "Които са се объркали, да знаят, че вашата професия е в лайната. Ще бъркате в гъзовете на кравите."
А аз си мечтаех да ходя на експедиции в джунглите, по реките. Много обичам такива работи. Тук, в България, съм правил разни експедиции с надуваеми лодки в блата. Ловил съм костенурки, водни змии. В Костинброд се учи 4 години, но аз изкарах 5, защото повтарях една. Там беше адът! Много гадно!
 
Попаднах в среда, където почти нямаше нормални хора. Разни селяндури се залагаха пред главния вход на техникума, избираха си софиянци с по-интересен външен вид като мен и ни взимаха парите. В началото се съпротивлявахме. Измисляхме страхотни пинизи как да си тръгнем от училище.
Например скачахме от втория етаж и тичахме през полето, за да вземем автобуса от следващата спирка, която е на 3 км.
Аз ходех с много дълга коса, до кръста, и с обици. Бях метъл, свирех в групи. Направо магнит за местните. Единственото добро от пребиваването ми там е, че се запознах с много ценни хора, които и досега са ми приятели. По едно време бяхме решили да се махаме от там.
Казах на нашите, че искам да се прехвърля в Пета сменна, но те искаха да си взема дипломата. Сбърках, че ги послушах.
Аз сега не мога една инжекция да бия. Но пък се отличих - имах една от най-слабите дипломи там. Май беше 3,10. Все пак съм направил нещо в историята на това учебно заведение.

Казваш, че ако има нещо болно в твоите филми и клипове, е останало от Костинброд.
 
Винаги съм харесвал леко черния хумор, леко извратеното, филмите на ужасите. Но това е още от дете. В Костинброд си беше Reality, истински случаи. Там съм се чувствал наистина безсилен. Например 5-6 момчета си тръгваме от училище. Уговаряме се предварително, че когато ни нападнат, скачаме всички и се бием, докато ги размажем. Обаче идва страхът.
Един може да скочи, но останалите започват да се правят на луди и не му помагат. Това е едно от най-гадните неща, които съм изживявал. Как много лесно хората се променят в различни ситуации. И как е много лесно да си шушумига и да се правиш на луд. Имай предвид, че по едно време ходех на училище с нож и газов пистолет.

Използвал ли си ги?
 
Един път исках да използвам ножа, бръкнах в джоба да го извадя, но един ми хвана ръката през панталона и ме спря. Бях си намерил доста готин нож - "Байер", за аутопсии. Щях да направя на някого яка аутопсия! А щом си взех пистолета, не ми се наложи да го използвам. Бях готов да ги гърмя от упор в главите. Беше като на война.
Косата ми освен че беше дълга, беше и на плитки. Сутрин ставах, слагах си пистолета, връзвах си косата, прибирах я в качулка, опаковах се като командос.
В Костинброд учителката по физкултура беше мега селянка. Тя много ме мразеше и ми викаше: "Абе, к'ви са тия обици бе, ти да не си педераст?!" Аз мълчах няколко пъти и после я напсувах. Представи си какви отношения! По едно време бях изгубил човешкия си образ.

Кога дойде прозрението, че ще ставаш режисьор?
 
Аз още преди гимназията исках да стана актьор. Участвах в една трупа от тези, в които събираха из училищата талантливи деца. Навремето живеех в къща с двор. Баща ми работеше в Народния театър и ми носеше бракувани брони, доспехи, мечове. Организирах с децата битки, казвах кой къде ще застане и какво ще прави. Тези батални сцени често завършваха с кръв.
Навличах доспехите, които естествено ми бяха големи, и ходех като робот. Правех постановка, но не съм знаел, че това е режисурата горе-долу. Трупата, в която ходех, се ръководеше от Бончо Урумов. Той се разболя и ме преместиха в друга трупа. Аз много мразя да сменям средата, а и бях звездата на моята трупа. Когато отидох в другата, там леко ме "смазаха", обидих се и си тръгнах.
После и в Костинброд си снимах с камерка от време на време разни неща. Смесвах с две видеа. Правех си любителски клипове, слагах им музика.

Сега би ли застанал пред камерата да изиграеш нещо?
 
Много трудно, макар че съм заставал. Участвам в някои от студентските си късометражни филми. Е, за някоя дребна роля защо не?

Студентските ти късометражни филми всичките ли са ужасии?
 
Да, едното е екшън, а другите два са на ужасите.
Правата върху тях са закупени от американска DVD-компания.

Издадоха ли ги?
 
Правата са закупени за осем години, но още не са ги издали. Един приятел ходи до Щатите и занесе касетка с филмите на списание за кино. Там написаха ревю за тях. Дори на първата страница бяха написали: "Първият български филм на ужасите." Напоследък там са модерни филми от бивша Югославия, от Румъния, Унгария.
От DVD-компанията видели и моите и се свързаха с моя приятел. Аз бях супер скептичен. Тези филми са много зле, аматьорски са. Оказа се, че колкото са по-първични и евтини, толкова по-интересни са за Америка. Явно, хората така са се извратили там… Можеш да купиш едно кило карантия, няколко души да започнат да се омазват с нея и става филм. Там уговорката е на отчисления. Не са ми изпратили 10 000 долара.

Хора, които те познават, твърдят, че си много мил и спокоен човек. Как си обясняваш това, че си падаш по филми на ужасите, кървища, зомбита?
 
Забелязал съм, че всички фенове на такива филми в живота си са спокойни. Може би това е някакво неосъзнато желание. Винаги съм мислил, че най-бруталните филми са правени от най-позитивните хора. Не знам, не съм психоаналитик. Може би човек избива нещо, може би си отмъщава за нещо.
Аз обичам филми с крайно насилие, супер реално. В крайна сметка това е забавление. Да видиш някаква художествена измислица и да се отвратиш от нея, забавлявайки се. Другият вариант е да ти стане зле.

Имаш ли любим режисьор?
 
Не. Като малък мислех, че един режисьор сам си избира филмите. По-късно разбрах, че повечето режисьори правят филми за пари. Един от любимите ми е Робърт Родригес. Харесвам много Сам Рейни, който направи "Спайдърмен". Не че ми е любим филм. Той е нещо, което можеш да гледаш един път. Но когато го гледаш, виждаш, че режисьорът е страшен, и съм сигурен, че ако зависи от него, той би направил по-различен филм.

Как ти идват идеите за клиповете? Например защо трябваше Бойко Борисов да се появи в "Ще избягам ли от теб" на "Каризма"?
 
Слушам парчето и започвам да си представям разни неща. Понякога не си представям нищо като напоследък, защото съм доста изветрял и напрегнат. Сега чувам първите 5 секунди и започвам да мисля за нещо друго. Което е лошо! Тогава вадя стари идеи и се опитвам да ги адаптирам. Конкретно за "Ще избягам ли от теб" идеята ми беше да има следовател и дори имаше избран актьор за тази роля. "Каризма" решиха, че трябва да е главният секретар на МВР.

Ти какъв филм мечтаеш да направиш?
 
Като "Истински романс" с Крисчън Слейтър. Не съм грандоман. Харесвам прости филми, които събуждат нещо в теб и те карат да отидеш пак да ги гледаш. Като "Да напуснеш Лас Вегас". Мисля си и че дойде времето да се направи филм за България от средата на 90-те. С всичките бандити, проститутки, барети.
Мутрите да не са с опели кадет, а с мерцедеси и беемвета. Имам готов такъв сценарий, между другото. Тук се случват неща като през 40-те години в Чикаго. Когато ми остане време, веднага започвам да пиша и имам доста сценарии. Балканският бандитизъм е много интересен на Запад и ще бъде супер продаваем там. Темпераментът, дизайнът, музиката. Не случайно Кустурица направи бум с "Черна котка, бял котарак". Аз бих заснел филм изцяло с поп фолк саундтрак.

Казваш, че когато работиш, всеки път си на ръба на нервна криза, на ръба на провала. Хора, снимали с теб, твърдят, че си най-спокойният режисьор, когото познават. Как скриваш емоциите си?
 
Mного уважавам хората, с които работя, и не мога да си позволя да им крещя. Докато снимам, не ям. Също и един ден преди и един ден след това. Напрежението избивам, като изпушвам по една кутия пурети, а по принцип не пуша и цигари. Това не е поза, за да приличам на режисьор, явно тютюнът ме успокоява.
Освен това след снимките получавам и сърцебиене, защото пия нон стоп кафета. Абе, превръщам се в нещо като вампир. Можеш да познаеш, че съм супер напрегнат само по очите. Както се сещаш, идеята само аз си я знам, а другите знаят само, че след около няколко часа ще свършим. Преди снимах като обезумял, по 24 часа. Сега вече не надхвърлям 12 часа.

Случвало ли се е да си абсолютно доволен от крайния резултат?
 
Никога. И няма и да ми се случи, защото винаги може по-добре. За всяко нещо е така.

Как релаксираш след снимачния ден?
 
Обичам следващия ден да отида някъде и да се напия яко с приятели. Да се размажа и след това да се наспя на другия ден.

Какво пиеш?
 
Каквото ми сипят. Пия всичко - водка, ром, ракия. Изключително много обичам домашна ракия.

Склонен ли си към дръзки постъпки?
 
Да. Много ценя свободата си и съм склонен да я отстоявам. Имал съм предложения, които са щели да ми осигурят по-добри доходи, но съм ги отказвал, защото ще стана подчинен някому. Това никога няма да стане, поне в този ми живот. Доволен съм, че във всеки един момент мога да кажа: Стоп и довиждане! Мога да тръгна утре за морето, без да давам обяснения на никого.

Защо според теб привличаш толкова жените? В твоя списък са Галя от "Каризма", Мис Индия - Роузи Ванароуз…
 
Айде, почна се! Не мисля, че чак толкова ги привличам. Това, че съм имал гадже, не означава, че привличам всички жени. В крайна сметка се получава по едно момиче на година. Не съм някакъв си плейбой. Аз съм културист.

Признаваш ли за последната си връзка с Мария Илиева?
 
Да, но не ме питай. Няма да ти кажа нищо повече.

Лесно ли се предаваш пред красивите жени?
 
Не, аз не съм имал толкова красиви жени. Пък и това "предаване" си е нещо хубаво. Като малък бях супер женомразец и мисля, че до ден-днешен съм съхранил едно такова леко инфантилно, недодялано и нескопосано поведение към жените. Ако питаш тях, всяка една ще ти го каже. По принцип не контактувам с жени освен служебно.

То и така излиза, ставаш гадже с някоя, след като снимате заедно клип или филм, както бе с Мис Индия.
 
Ами то така се получава, когато работиш по много с някого. Ако работех в ресторант, сигурно щях да съм с някоя от сервитьорките.

Ти как възприемаш връзките си с жените - като стъпка встрани, крачка назад или положителна емоция, съпътстваща твоя професионален път?
 
Винаги ми е било много трудно да бъда приятел с жените. Те са необходимото зло. Мисля, че когато имам дете от една жена, тогава ще разбера какво са жените за мен.

При някоя твоя връзка досега идвала ли ти е мисълта, че можеш да заживееш с дадена жена, да имате деца?
 
Ами то винаги в началото, когато се влюбиш, си представяш такива неща. В един момент започваш да разбираш колко се лъжеш и накрая абсолютно се псуваш, че дори си го помислил. В повечето случаи става така.

Как се роди идеята ти да създадеш антизвездата Бичето?
 
Ако не бях живял в Костинброд, нямаше да знам как да го облека. Работя с хора от българския шоубизнес, чета, слушам за тях и по едно време това много ме натовари. Тогава точно беше бумът на ар енд би музиката, а и въобще имаше бум в поп музиката. Който кажеше "га" и веднага беше по медиите. Чудех се дали и аз, ако измисля някоя глупост, нещо гадно и нескопосано, няма да започнат да го пишат по вестниците. И така стана.

Къде е сега Бичето?
 
Тренира. Ще почваме да снимаме игрален, автобиографичен филм за Бичето - ар енд би звездата. Има нови парчета, има и нов клип, но от "ММ" отказаха да го излъчват. Там се появи някаква госпожа, нещо като фейс контрол, ОТК или цензор, и каза, че това нещо не може да се пусне. Следващия път аз ще диктувам условията и ще направя така, че клипът на Бичето да тръгне.

Какви са приятелите ти?
 
Музиканти и стари приятели от ученическите години. Не излизам в т.нар. светски компании.

Ти беше повече от месец при Роузи в Индия. Какво те впечатли най-много там?
 
Някои хора ми казаха, че това пътуване много ще ме промени и наистина така стана. Там хората живеят много бедно, но са невероятно одухотворени. Нямат нищо, но са щастливи. Няма я тая омраза в очите като тук, където всички са озлобени и обидени. В Индия виждаш бездомен, който ти се усмихва.
 
Мислех, че като има толкова бедни и бездомни, е опасно. Оказа се, че в Бомбай можеш да се разхождаш през нощта и никой няма да те нападне. Полицаите ходят с бамбукови тояжки. Трафикът е огромен. Рикши, коли, камиони, слонове и не важат никакви правила. Но катастрофи не стават, нито пък гангстери се бият по кръстовищата.
Всички са супер спокойни, а е 40 градуса. Там за пореден път се убедих, че колите, къщите и дуварите не са фактор, за да си щастлив и позитивен.

Ти би ли работил в Боливуд или в Холивуд, ако ти се отдаде възможност?
 
Не бих работил където и да е по света освен в България. И нямам амбиции да го направя, макар че там са големите пари. Бих отишъл, където и да е да снимам за месец, но да оставам примерно в Холивуд, такива мечти са смешни. Аз тук с малко пари ще направя такъв Холивуд в някое селце!

Това ли ти е мечтата?
 
Да, една от тях. Другата е да си направя малко градче, където да живея с най-близките си хора. Тук в града вече много се смазвам и напрягам. Обичам природата, обичам да ходя на пикник, макар че всъщност нямам време за това.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР