Защо ми искаш въпросите писмено, преди 5 години си бъбрихме на живо и ми беше по-интересно… Интервюто не е епистоларен жанр.

Защото в основите на феми-журналистиката седи един ужасяващ факт - всичко се вади от контекста, прави се по-интересно, слагат се ударения там, където най-малко си очаквал. Това е добре, когато се правят педикюрни интервюта, но не е добре, когато човек очаква истински въпроси. Това се случва, защото през цялото време те интервюират журналистки, които ще вземат 15 лева за това интервю и целта им е да излезе жълто и да е евтино, а не да е хубаво и скъпо. Приеми, че ти не си от тях.

Защо стоиш зад различни каузи в телевизията и в писаните си текстове? Къде си ти, къде си искрен? (Виж за справка записа от предаването "Всяка неделя", посветено на трагедията в Кербала, и текста си "Божият батальон" в Егоист.)

Разминаване няма. Телевизията е сугестивна и всеки вижда това, което му се иска да види. В случая обаче, драга, не виждам защо ми даваш точно този пример, в който няма никакво разминаване. И в двете медии се опитвам да кажа едно нещо - върнете момчетата, нищо повече. Във "Всяка неделя" обаче съм медиатор и онова, което мисля, беше казано от отец Саръев. За разлика от други медии, аз в нито един от случаите не казах - ура за Кербала. За разлика от други хора, ние ровихме в дупката от взрива, а не обяснявахме как нашите са герои. Вярвай на очите си, просто подръж по дълго текста от Егоист пред себе си.
От какво те е шубе, … Максиме? От тъпи въпроси, мила, от глупави въпроси.

Добре, след като вече си уплашен, кажи ми наистина нямаш ли някакви съвсем човешки страхове - от болест, от летене със самолет, от публична издънка например?

Аз съм хипохондрик, друго няма.

Как се озова във "Всяка неделя"?

Случайно. Добър отговор ли е това?! Не е добър. Но е истината.

Няма ли да ми разкажеш нещо повече за тази случайност?

Няма какво. Може би след време ще е по-интересно как ще си отида от "Всяка неделя". Ако въобще си отида оттам. Смятам да изкарам следващите 25 години някак си.

Харесва ли ти тонът, с който с Кеворк говорите с гостите си и с който той се обръща понякога към теб?

Ако аз трябва да го определя с една дума, тя е неуважителен. Не е задължително да се подмазваш на гостите си, задължително е гостите ти да се страхуват от теб. Това се случва всеки ден в студиото на един човек, който се казва Тим Робинс. Кеворкян е единственият човек от екрана, който не губи времето на зрителите - добърден, вие гледате намквоси, аз съм намкойси. Няма време за любезности, няма място за любезности, да го духат любезните водещи. А неуважение един към друг няма - понякога изскача елементарната идея на две поколения - той, маститият и знаещият, и Карбовски безхитростният, прото-емоционалният. Той, разбира се, се справя по-добре, защото си е вкъщи. Моделът е приложим на всички нива в обществото - патриарх и търсач на силни усещания. У нас това са двата типа хора - огромно количество патриарси и бягаща група скейтбордисти.

Телевизионен динозавър и телевизионен пънк, още сравнения нужни ли са? Всъщност той и пънкът вече е динозавърско понятие, така че някой ден ще успея да се срещна и с Кеворк.
И още нещо - дреме ми кой се отнася учтиво и кой не - има работа за вършене и, ако искам да бъда обичан, аз няма да мога да я свърша работата. Ние не се събираме в Егоист, в радиото или в телевизията, за да се обичаме. Събираме се да правим продукт - и ако се огледаш, това са най-смислените продукти на медийната сергия. Общественото пространство е пълно със суета и обидени, нека има един дебелокож пич, който да го боли кура за това какво ще си помислят шибаните хора. Да го духа общественото мнение, сериозно.

Защо в изявите си на медиен критик кълвеш само БТВ, а не се изказваш за качеството на националната?

Първо погледни статиите в Труд от началото на декември 2003. Всичко е за БНТ, така щото дори веселият Мамалев ми се обиди. Тадаръкова се обиди, Жорж Ганчев се обиди. Днес, като излезе нещо към БТВ и веднага се търси субективността на Карбовски. БТВ няма право да греши - тя е комерсиална и взима повече от 65% от парите за реклама у нас. Лъскавото обаче още не е продукт. Хубав декор не означава предаване.
Нито една от забележките ми за БТВ не е просто лоша - там има какво ми харесва и какво не ми харесва.

Това е проклятието на Балканите - да кажеш на някой, че е красив, но изцапан и той веднага иска да доказва, че е само красив. Чакайте бе - нямаше ли една идея за правото да мислим различно. Това е критика - ако искате, съобразявайте се, ако искате, недейте. Само не ми казвайте, че някой прави телевизия вече 20 години и затова не можем да го критикуваме. Телевизията иска всеки ден прясно месо. На фона на ужасната конкуренция в този малък пазар никой не може да се сърди, че е критикуван. Напротив - убеден съм, че четат и се съобразяват. Но нещата се промениха в тази рубрика и искам да ти разкажа, но ти само за жени говориш…
Поемането на толкова много професионални ангажименти оставя ли ти време за …жени? Не разбирам въпроса.

Намалил ли си чукането, след като сега работиш за трима? Можеш ли да ми разкажеш как минава един твой ден, в който имаш и радиопредаване, и се готвиш за Всяка неделя, и гледаш няколко телевизионни програми?

Не мога да ти разкажа нищо. Забравям повечето неща. Понякога се плаша - никога не помня това, което не ми трябва. Имам един от най-услужливите мозъци на планетата - може да те накара да забравиш в кой манастир си се женил. Много обичам мозъка си - услужлив, ненатрапчив, прави ме щастлив с амнезията си. Амнезията е форма на щастието, да знаеш. Всъщност вече не гледам телевизионни програми. Тук трябва да ти разкажа. Жената Васа Г. правеше тази рубрика в Труд. На мене ми дреме, никога не съм я чел. Но един ден Ганчева се скарва с Тошо и Тошо й го начуква - като не искаш да пишеш и се правиш на отворена, викам Карбовски.

Отивам аз и единственото ми условие е за дългосрочен ангажимент. Няма проблем, на Тошо Тошев може да се разчита. Стискаме си ръцете - нито договори, нито дяволи. Взимам работа, която не съм искал, не съм се борил, не съм прецакал никого. Работа Карбовски не отказва. Обаче битката на поколенията в този момент излиза на стефан-цаневската сцена. Васа Г., като един руски герой на Булгаков прави дупка на килима на Тошо, за да й върне рубриката. Той, понеже е от нейното поколение, накрая дава да му целунат ръка и без никакъв повод Васа Г. е върната да си прави рубриката. В един смисъл - Васа Г. беше наказана с Карбовски, но се поправи и всичко е наред. Тошо е капиталист - айде опитай се да му се разсърдиш. Но няма как да не му се разсърдиш, когато някой те излъже. В случая обаче моят герой е друг - Васа Г. Битката за тази рубрика е нищожна - тя струва по-малко от сто лева. Но изводът е прост и неоспорим. Няколко са изводите и не ги променяй:

1. Старото поколение у нас не си държи на думата.

2. Старото поколение у нас прави нечестен капитализъм.

3. Старото поколение у нас прави шантаж - аз бях
стачкоизменникът, с когото се коригира поведението на Васа Г. Нямам нищо против, разбира се.

4. Старото поколение у нас няма достойноство да загуби една работа.

5. Старото поколение у нас е склонно да яде бетон, но няма да даде възможност на някой на 30 години да работи.

6. Старото поколение ни вкарва във войни, които са за лайняни стотинки, в тях няма концепция за чест, лоялност и проява на характер.

7. Младото поколение е тъпо и не става за нищо.

8. Младото поколение бяга и на Запад успява да стане нещо. Само идиотите останахме да се борим с Васа Г.

9. Младото поколение прави компромиси с хора като Васа Г. - това е най-страшното. Аз се опитах да бъда любезен с нея един път, въпреки че винаги в главата ми тя е била като стар тапет.

10. Младото поколение има едни три бляскави примера за успех - Слави Трифонов, Мартин Захариев и Карбовски. Моят успех обаче е белязан с изтощителна война с Васагейците и резултатът е плачевен. Но моят успех е сигурен - вече не пия толкова много. Ще ги чакам да умрат.
Ако не ги дочакам, да знаете, че не си е струвало.

Беше ми казал, че тайничко мечтаеш да има къде да се връщаш на топло и да има какво да ядеш, помниш ли? Има ли сега такова място, или си трайно сам след провала на връзката ти с Лилия? Има ли любов?

Не разбирам въпроса.

Много неразбиране стана. Имаш ли гадже?

Имам. Всеки ден. По три пъти на ден. След ядене. И коя е Лилия?

Как си представяш жената, която искаш да е майка на децата ти?

Не разбирам въпроса. Висока, руса, покорна, игрива, синеока, слаба, женствена, самостоятелна, умна - айде останалото от тебе, а? Ако искаш и с една дума. Добра.

Бивал ли си изкушен от силиконови прелести? Пипал ли си такива цици? Как се отнасяш към истерията за подобрение на формите?

Пипал съм. И монтирани, и немонтирани. При немонтираните има някакъв секс, другото е квази-престиж и синдром Лили Иванова. Страшен синдром, отвратителен. Ще ти кажа защо - в момента жените искат само три неща - да нямат деца, да правят кариера и да стават за ебане, докато умрат. Ако махнем великите песни на бабата, ще остане само това - мумифицирани вагини, скрепени с телбод и боя. И Лили може да си позволи да бъде такава, защото е велика. Обаче другите жени къде им е акълът?! Това, да си красива и вечна, е средство, не е цел. Средство за правене и отглеждане на деца. Може би няма да е лошо да напомняте от страниците на вашето списание, че все пак вагината е замислена като детероден орган.

Какво е жилището ти - дом или квартира, тип хотел?

Не разбирам въпроса.

Само легло, телевизор и компютър ли има в къщата ти, или и картина, и цвете, и черга…? Обичаш ли да се обграждаш с някакъв свой уют и в какво се изразява той?

Трябва да е чисто.

След като си един от най-скъпо платените журналисти, имаш ли вече персонален адвокат и автомонтьор?

Нямам. И ще ти кажа защо - защото чух веднъж по "Всяка неделя", че интелигентният човек не може да си позволи да има слуги. Каза го Стефан Цанев. Понеже това е ужасно умна мисъл, го споменавам. Понеже го усетих по себе си - унижение е да унижаваш. Унижение е да ти носят чантата, да ти отварят вратата, да ти се усмихват и да се страхуват от теб. Колкото повече животът ме среща със силните на деня, толкова по-често си го мисля. А и като разбрах, че Азис има дванадесет асистента, просто ми стана приятно да си купувам хляба сам.
Всичко правя сам - с малко помощ от моите приятели.

Какво още не си опитал на твоите 30 години, кога стана на толкова или още не си?

Никому това не е интересно. Питай някоя фолк-звезда за тези неща.

На мен ми е интересно. Може би искаш да скочиш с парашут? Или да викаш духове?

Не съм опитал перно. Освен това портвайн, няколко монголски водки, повечето бърбъни, щото са много миризливи, не съм опитвал и пои-пои - нискоалкохолно африканско вино от тапиока. Какво не съм опитвал още - каквото не съм опитвал, не е било важно. О, не съм опитвал и истинска тиквешка ракия, разредена с вода от изворите на Охридското езеро. Много е важно за мен.

Има ли промяна в начина ти да си прекарваш добре?

Има промяна само в начина, по който си прекарвам зле.

Как си прекарва зле Карбовски?

Сутрин.

Какво те прави тъжен и какво повдига духа ти?

Нищо не ме прави тъжен. Най-весело е, когато чета за себе си. Това са нелоши истории, измислени от непонятно отношение, но често са добри литературни сурогати. Случвало се е да прочета нещо в жълт вестник и да го пробвам. Всъщност това е важно - клюката в жълтия вестник е добра идея за експеримент. Нагледно нещата изглеждат така - новината предшества събитието. Примерно - "Карбовски се разведе втори път". Чета и не мога да повярвам. Дни по-късно си викам - бе да еба аз - що не се разведа - и без това вече всички знаят. Това се случи и с някаква жълтина, че чукам на канапе у нас. Мразя ниска мебел - свързвам я с далавери на партийно ниво в евтини почивни станции. Но заради тази публикация пробвах ниската мебел. За пиене не става, за чукане има варианти. В този смисъл жълтите вестници са лешоядените фантазьори на обществото, те са феномен. Представете си със същата енергия да разказваш само хубави неща за хората? Какъв свят ще стане, а?! Чуден свят!

Още ли смяташ алкохола за средството, което докарва любовен блясък? Някаква промяна в отношението ти към чукането?

Не ти отива да задаваш точно тези въпроси. Личи, че не употребяваш често думата чукане. Има промяна в отношението ми към Стефан Цанев. Беше последният, който ставаше, от Онова поколение. Днес той написа поредната тъпа пиеса, с нищожно послание. Понеже пиесата е скучна, го споменавам, разбираш. Сиромахомилска и унизителна за Великия малък човек у нас. Персонажите са баби и дядовци, цигани и кръчмари. Това са персонажи на журналистиката, лесни персонажи. Лорка имаше едно понятие, наричаше се "дуенде". Всичко, което се случва днес като отражение на света и живота ни, е анти-дуенде. Продължава оплакването на не-ставащите. Жал ми е за сцената, на която не могат да виреят нормални и ненормални хора от отвратителния нов свят, в който живеем. Жал ми е как литературата и сцената се консервират и остават в средата на 70-те. Уж нови герои, уж пиеса, уж класика. Нищо, нищо, нищо. И аз, ако почна да се оплаквам, и аз ще заприличам на тях.

Има ли нещо лично, което да не си интерпретирал в текстовете си?

Настина ли питаш?

Наистина питам, защото адски последователно чета текстовете ти. И все ми се струва, че тъкмо ти можеш да говориш за степента на искреност и за мярката в правенето на журналистика. И за екстимността - потребността на съвременната личност да изложи на обществен разбор и оценка своята интимна сфера.

Нищо такова няма. Текстът е история, друг живот, трета координата. Взимам само влакънца от битието си, за да преда съществуващи в други животи гоблени. Всеки текст е конгломерат от живи думи и хора, и случки, и битки, и лайна, живи такива неща, но не е една история на мен или когото и да е друг. Още по-малко искам оценка, приятели. Нямам такава потребност, повярвайте. Нищо нямам да доказвам на когото и да било. Имам програма, която ме кара да се впечатлявам от едно-друго и да препредам усещането си на хора, които също им е интересно да си обменят картинки. Борис Виан казва - от всичко това остават картинки, които разменяш с приятели. Само глупците търсят сложност и екстимност и кво ли не в обикновената идея да разкажеш. ОК, има есхибиционизъм една идея, има щипка суета, има желание да се харесаш, но това е желание, насочено просто към жената на масата, а не към масата жени. Между другото - никой не е посмял сега да дава оценка на моята екстимност, да го еба.

Чувстваш ли отговорност за езика, който използваш?

Скоро Копринка Червенкова каза, че според нея у нас свободата на словото е подменена с налагането от медиите на уличен език. Работа беше на Копринка и поколението й да се справи с този проблем. Вие, Копринка, къде бяхте, когато се извършваше подмяната? Пиехте кафе с коняк в миризливата редакция на вестник Култура, който успя да възбуди идеята за свободата на словото, но не успя да я задоволи. Цялата ни идея за свобода е такава - възбудена и незадоволена. Стефанцаневска свобода, копринковска демокрация, циганска свобода на словото. Това е, сами си го направихте. На нас с циганите поне ни беше весело в тая мизерия.

За какво спориш със себе си?

Тъп въпрос.

Абе и ти задаваш тъпи въпроси, при това в национални медии. Но ти отговарят, нали? Така че, моля те, кажи ми за какво се укоряваш, случва ли ти се да замълчиш и после да се изядеш от яд, че не си се обадил, или да изпревариш с дума мисълта си. Или винаги си прав и убеден в правотата си, живееш в пълна хармония със себе си.

Сигурно сбърках. Горният въпрос не е тъп, той е излишен и вечно задаван от феминистката журналистика. Фолк-въпрос. Живея в пълна хармония със себе си. Не съм сменил приятелите си. Изневерих на повечето жени, но нито една не ми се сърди. Един ден се укорих за секунда-две, че похарчих част от живота си, времето и любовта си в условията на българо-американски курварлък. Всъщност се укорих заради едни пари, признавам си. Днес не съжалявам за нито цент от любовта си. Приемам черното и сивото като нормални цветове, дори най-важните. Приемам тъпотата, скудоумието и нещастието като дъжд. Приемам всичко, освен някой да ме излъже. Най-смешно е, когато сам се надяваш на нещо, а Господ се обажда и казва - пич, ти не разбра ли, че в менюто на този ресторант няма опция да си щастлив? Освен това няма опция за справедливост, женска любов, оферта за спокойствие също няма. Е, какво толкова. Винаги във всеки ресторант обаче има нещо за пиене…

Имаш ли надежда, каквато и да е?

Мамка му и тъпия въпрос, честно.

Хайде да се опитам да ти го задам по-умно - как ще се оправим? Или кой ще ни оправи според теб?

Не съм срещал по-страхлива нация от българската, както не съм срещал и нация, която да задава по-неправилни въпроси от българската. Скучно е да обяснявам, че трябва да се оправяме сами. Ад е циганското мислене, което твърди, че парите ги давал Парламентът. Идиоти са милиони хора у нас, които мислят, че няма надежда. Идиоти са другата американизирана половина, която повтаря, че винаги имало надежда. Единственото, което може да ни помогне да бъдем щастливи, е борбата с ентропията. Разбира се, ентропията ще победи, така че щастливи ние няма да бъдем никога. Но кефът е огромен. Кефът от усилието. Кефът от временния успех над Вселената. Не знам дали ме разбираш.

Защо се остави да напълнееш, нали си суетен?

Да го духат моделите. Всеки ден рекламите и телевизията ми съобщават за поредния правилен модел на поведение. Всеки ден едно крадливо дърто поколение, което се самоозвучава с глупостта си, ме навява на идеята как да живея и да изглеждам. Ще ям, ще пия и ще се сбръчкам от ебане, но няма да се лиша от нищо, което ми трябва. Само идиотите могат да следват точно тези модели - да си слаб, красив, женен с деца и да пускаш бомби над Багдад. Когато живея живота си, не преча на никого. Когато се опитам да кажа нещо, се появяват милиони опулени изненадани жаби, които ти казват кое е редно, кое не е. И това беше интересно до скоро. Вече не е интересно. Те идват от никъде и ти казват да не се излагаш! Защо да не се излагам, бе пичове?! Кой е вашият съкровен модел на поведение, в който трябва да правиш така, че да не се излагаш - имам право да говоря както си искам, имам право да не се съобразявам, имам право да бъда нехаресван. Не е важно да те обичат на всяка цена. Глупаво е да правиш неща, които не си, само и само, за да те обичат. Аре нема нужда.

Къде усещаш, че те удря законът за земното притегляне?

А законът за земното притегляне ще ме удари там, за където питаш, двадесет години след като женските цици отлетят на юг.

Все повече мъже лягат под скалпела на пластичните хирурзи. Ти как се отнасяш към подобна идея, независимо дали е свързана с теб, или с когото и да било?

Суетата убива чрез сепсис.

Не ти ли минава през ум да поблъскаш във фитнеса? Или смяташ, че това е болест на звездите, ти си имунизиран…

Не ми идва наум. Питай ме още въпроси за фитнес.

Ще те питам. Как ще реагираш, ако ти предложа експеримент - давам ти картата си за един от най-добрите фитнес центрове и те моля да отидеш, да пробваш как е и да ми разкажеш - не на мен, а на ЕВА?

Скука ще бъде този екперимент. Адова скука и божествено униние. Все повече се говори за фитнес и целулит и никой нищо не казва за Кафка и Космоса. Светът на модерния човек се затваря в кутийка от гел за бръчки, в пакетче презервативи с вкус на ягоди, в проби и грешки и общуване, които правеха амебите преди милиони години. Фитнесът е начин да умреш здрав и тъп. По-добре болен и умен. Най-добре здрав и умен, разбира се. Но съм забелязал, че умът разболява. Опитай да питаш нещо извън фитнеса или ЕВА вече е станало само списание за аеробика и фън шуй?

Ако беше така, едва ли точно теб щяхме да каним за интервю. Колко пушиш? С тревата как си - нали си радетел за либерален режим за леката дрога?

Не пуша. Не пия. Не чукам. Адски интересни хора сте се пръкнали - питай ме колко работя и тогава се притеснявай за здравословния ми начин на живот. Пълно е с хора, които се грижат за здравето ти - да не умреш от наркотици, от пиене, от полови болести. Същите тези хора не ти казват нищо, когато те видят, че не си спал три дни от бачкане. Явно е редно да умра от бачкане, а е нередно да умра от пиене. Да ги еба в правилата капиталистически.

Къде никога не биха могли да те видят, при все че любопитството ти е безгранично?

Не разбирам въпроса.

Аз ще изброявам, а ти ми отговаряй с да или не - кръчма с чалга, сауна, митинг в подкрепа на…, на Витоша, на опера, на парти на Евгени Минчев, в църква, в градския транспорт…

Рано или късно ще отида навсякъде. Лошото е примерно обаче, че ще отида на доста места, след като вече няма да съм млад. Ще вляза в театъра на 55. Ще напиша есета за света и нацията на 60. Старческите ми очи ще пуснат пердетата си, в Студентския град ще поставят паметна плоча срещу 21 блок, а някой критик ще каже какъв принос има Карбовски в българската журналистика. И когато съм с един крак в гроба, тогава ще скоча и ще кажа какво точно мисля за жените. Първо, че приживе не успях, и второ - най-после ще си скъсам черния потник и че се маанем от тоа свет, че ги оставим да се оправят сами.

Още ли нямаш политически амбиции?

Нямам. Още нямам.

Какво ти нашепва здравословният егоизъм?

Не разбирам въпроса.

Жокер - трябваше да стана на 40, за да се науча да отказвам да давам рамото си на всеки, който има нужда да поплаче, да избягвам хора, които ме използват за отдушник или ме търсят само за да ми искат пари или просто помощ… Иначе съм милостива и добра. А ти?

Аз съм немилостив, покварен, амбициозен, знам какво искам и го постигам, без да минавам през трупове и купени души. Ако това ме прави лош човек, много добре.
Но всеки, който ме е спрял на улицата, е успял да си говори с мен. Хората ме уморяват, но е безгранична жалостта ми към малкия човек, към неукия и нищия. Такива хора имат една тънка като косъм дамга на лявото слепоочие - по нея разбираш, че тяхно е царството небесно и всичко друго е суета. Лъжата да си богат, лъжата да си красив, лъжата да си известен, свинщината да си силен, коварността да си умен - всичко това е от Лукавия и Рекламата. Прогресът не е гайка, прогресът е добро отношение, истина и добронамереност. Твоето не е прогрес, дори не е егоизъм - защото ти си направила милостта си избираема. Както и избираемо ще пуснеш този или онзи отговор. Казах ти:

НЕ ЖЕЛАЯ ДА СЕ ПРОМЕНЯ НИЩО В ОТГОВОРИТЕ.

Хайде да видим дали можем да бъдем честни един към друг. Обади се.