Историята приключва трагично за Самката с розите, понеже Никол го зарязва безмилостно. Заради Тома. После Тома е зарязан пред блока - с тениска, мокра от сълзи – заради Иван. Съвсем скоро Иван е сполетян от същата участ – заради Емануел. И този Емануел е истинската звезда в групата от ученически любови на госпожица Никол Станкулова. Защото е първото лошо момче след поредица добри момчета и отличници. „Беше син на богати родители и не стъпваше в училище – разказва Елена. - Имаше кола, чиито врати се отваряха нагоре. И ходеше с чистобял перчем...“ „...и с палто от норка“ - добавя Никол и избухва в смях.
Въпросният тип дни наред кръжал около блока на Никол, вдигал врати, свалял врати. Един ден Елена попитала съседката си какъв е този и защо спира пред блока им. А тя й отговорила: „Целият квартал знае, само ти не знаеш! Заради дъщеря ти идва.“ Никол била хлътнала много по Емануел с палтото от норки. Забравила и училище, и всичко, само си гледала телефона. Учители започнали да звънят през ден на Елена и да я уведомяват, че с дъщеря й се случва нещо. И майката решила да вземе нещата в свои ръце. „Една вечер ги причаках. Скрих се зад един бор пред блока. Спря колата, вдигнаха се нагоре вратите както си му е редът, аз изскочих иззад бора и залепих първо два шамара на Никол... Ама такива, че кръв й потече. После и него го шамаросах. Набих ги и двамата и каквото и да ми говорят, боят си свърши работата - Никол постепенно спря да се среща с него и дойде на себе си.“
Сега Никол се чуди какво толкова му е харесвала. „Може би това, че беше различен. Съучениците ми от математическата бяха едни зубъри! Само за „функции“ говореха, нямаше с кого от час да избягаш.“ Затваряме темата за Емануел с извода, че едно добро момиче няма как да порасне без едно лошо момче.
Никол ми казва, че макар в момента в любовния й живот да не се случва нищо („в пълен застой съм“ са точните й думи), не смята, че вече е имунизирана срещу такива като Емануел. Вярвам й. Де се е чуло и видяло красива жена да се влюби в зубър отличник?! „Като повечето момичета, които се занимават с моделство или с телевизия, и аз съм имала много изкушения – от определен тип мъже с определен начин на живот. Но в тези среди трябва още в самото начало да си дадеш ясна сметка по кой път искаш да вървиш. Аз специално мога да отказвам. Мога да отказвам всичко. Наскоро категорично отказах да си пребоядисам косата руса. Предложиха ми доста пари за една реклама, но с това условие. Отказах. Аз косата си не я пипам. Никога не съм я боядисвала.“

най-добрият съвет
„Ако питаш за личния живот, мама все ми повтаря, че трябва да се омъжа по любов“, казва ми Никол. „Ами да, бракът, ако не е по любов, не се издържа – потвърждава Елена. - Аз и баща й имаме 30 години брак. Щях ли да издържа толкова, ако не го обичах?“
Никол все още живее с родителите си и няма никакво намерение да се изнася. „Толкова е хубаво някой да се грижи за теб, да ти готви! Майка ми прави страхотни пълнени чушки. У нас обаче основно готви татко. Дори съм убедена, че в момента прави точно това. Много е досаден!“ „Досаден ли?!“, чудя се аз.

с 200 км/ч в 5 сутринта
В Нова телевизия Никол започва работа пак с „благословията“ на майка си – тя й показва обявата в jobs.bg. Явява се на кастинг и я вземат да представя синоптичните прогнози. „При мен нещата просто се случват. Опитвала съм да побутвам нещата в някаква посока, но не се  получава. Каквото е писано, това става.“ Никол си харесва работата, но има голям проблем с ранното ставане. Денят й започва точно в 4:30. „Това е друг живот и само който става толкова рано, може да ме разбере. Съсипващо е. Когато си станал в 4:30 ч., целият ти ден е различен и където и да си, каквото и да правиш, присъстваш наполовина, защото другата половина просто спи. Хората си мислят, че целият ми ден е свободен, но аз стоя в телевизията до обед, тъй като имам прогноза и в обедния новинарски блок. След това ходя на лекции в УНСС и после в 20 часа трябва да съм си в леглото. Точно като децата – гледам „Сънчо“ и заспивам.“ „Ами ако закъснееш?“, питам я. „Не мога да си позволя, на живо съм. От всички, които работим за сутрешния блок, само водещият и аз сме всеки божи ден на този режим. Другите са на смени. Сутрините ми са разграфени по минути. 2 минути за миене на зъби, 3 - за кафе... После се качвам на колата, вдигам 200 и съм там навреме. Сядам, чета си прогнозите, пиша си текстовете, подреждам си картите, преглеждам трафика, за който също информираме зрителите...“
Никол ми казва, че няколко пъти са я спирали полицаи. Накрая се обадили на баща й и му казали: „Виж какво, дъщеря ти всяка сутрин се прибира от дискотеки в пет часа.“ Той им обяснил, че ходи на работа. „Абе каква е тази работа в пет сутринта!“, възкликнали те.

„Много бях сдухана доскоро. Особено като си представя, че „Здравей, България“ ще върви цяло лято. Виках си: цяла зима работих, цяло лято ще работя, ще ставам в четири часа до края на живота си! Ужас! Но сега вече е почти светло като ставам и съм по-оптимистично настроена. Все пак лятото идва“, усмихва се Никол.
„Дисциплинирана е като войник!“, казва Елена и я погалва по косата. А после ми хвърля един особен поглед. Погледът на майка на вече пораснала дъщеря. Мога да се закълна, че имаше и сълзи в очите й. „Посветих й се изцяло, но съм сигурна, че някъде все пак сбърках. Все се питам дали не я направих прекалено дисциплинирана, прекалено самостоятелна, прекалено независима. Дали не бяхме прекалено грижовни? Родителите винаги грешат в нещо.“

Хваща я за ръката, а Никол гледа някъде встрани, все едно не става въпрос за нея. „На мама детенцето!“, казва Елена.