„Казвали ли са ви, че приличате на Джаки Кенеди?“, питам баронеса Любка Биаджони цу Гутенберг. „Да, много пъти”, отговаря тя. Малко над 40-годишна, моята събеседничка напомня по-изискана версия на прочутата красавица, вълнувала не едно и две мъжки сърца. И Любка подобно на бившата американска президентша има смесен произход и много интересна житейска история.
Живее в замък в село Гутенберг в Германия, има „автопарк“ с каляски, които кара с мъжа си за забавление. И е щатен диригент на Софийската филхармония. Тук е за репетициите за концерта в зала “България”, който ще бъде на 14 юни и е посветен на 70-годишнината на Александър Текелиев - неин преподавател в нашата музикална академия. Ще чуем пиесата му за сопрано и оркестър „Сърце на птица“, написана специално за събитието, заедно с пиесата La Mer на Клод Дебюси и кантатата „Александър Невски“ от Сергей Прокофиев.
Голяма бъркотия „Винаги съм се чувствала странно – споделя баронесата. - Полубългарка, полуиталианка, сега пък съм в Германия. Българските ми роднини са тук, а италианският ми род е пръснат във Флоренция, Милано, Америка. Голяма бъркотия!“ Малка, красива, нежна жена, като кукла, емоционална и фина. А в очите й грее духът на дисциплиниран войник. Майка й е софиянка, дядо й работел в БТА. Прадядо й бил опълченец на Шипка. А бащата на баронесата бил влиятелен италиански политик, участвал във Втората световна война. На 16 години основал комунистическата партия в Италия. После бил кмет на Ла Страсиня – великолепна част от люлката на Ренесанса – Флоренция. Работел със Световната организация на синдикатите и пътувал по цял свят. Така стигнал до България, където срещнал майката на Любка. А тя приела двете дъщери от първата му съпруга, починала на 35 години от инсулт. После се ражда баронеса Любка цу Гутенберг.
Цветя за Сергей Антонов „Беше колега на мама – разказва баронесата. - Седяха бюро до бюро и в деня на атентата срещу папата. Майка ми го е казала, за което едва не я вкараха в затвора. Смятаха, че лъже. Беше толкова мил човечец, с такива дебели очила. Какъв шпионин?! Това е смешно!“ Докато Антонов е в затвора, Любка, тогава четиринадесетгодишна, му изпраща рисунки с цветя, за да го зарадва. А баща й получава инсулт от притеснение за майка й и това, което се случва с името на България. „За татко атентатът и процесът срещу Антонов бяха голяма трагедия – казва Любка. - Беше идеалист. Почина преди 10 години, но ме научи да имам идеали, да вярвам и да се боря за тях. И аз в момента се опитвам да правя това.“
Ленард Бърнстейн пиеше много, но обичаше да помага на младите Любка следва в Българската музикална академия, защото музикалното обучение тук е на много високо ниво за разлика от остарялата диригентска школа в Италия. Една от специализациите й е при Ленард Бърнстейн. „За мен той беше най-великият музикант. Прекрасен човек! Запознахме се година преди да почине. Пиеше много, но обичаше да помага. Даваше добри музикални и технически съвети. Беше пример как човек може да бъде независим като музикант, да преследва целите си и да заразява хората с радост и любов към музиката.“ Радостта, която той й показва, сега баронесата се стреми да предава на всички, когато дирижира.
Съпруг с 14 имена Георг Енох Роберт Проспер Филип Франц Карл Теодор Мария Хайнрих Йоханес Луитполд Хартман Гунделох барон фон и цу Гутенберг е името на съпруга на Любка. Баронесата го нарича Енох. Запознал се с нея, докато била асистентка на диригента Густав Кун, с когото концертирали по цял свят. Шест месеца по-късно й направил предложение. Но Любка, разочарована от реалността, била решила да ходи в Индия при Майка Тереза. „Исках да променя много неща, обаче се чувствах безсилна. И мислех, че при Майка Тереза ще мога наистина да помагам на бедните и нещастните. Мъжът ми каза: „Ако искаш да заминеш - добре, но поне ела да се сбогуваме!“ Поканил я в къщата си в Нюбоен, до Мюнхен. В тази къща има зала, която семейството отстъпва всяка година за традиционния в Бавария селски театър. Енох представил Любка като своя годеница. Тъй като не говорела немски, тя така и не разбрала. Не разбрала нищо и от спектакъла, който гледала 2 часа. Накрая този, който отговарял за театъра, обявил: „Сега искаме да поздравим бъдещата баронеса!“ Любка се поинтересувала какво казва, а Енох й отговорил на английски: „Че сме сгодени и ще се женим. Виж, пред 1000 души го каза, няма бягане.“
Гутенбергови Замъкът, в който живеят бароните Гутенберг, е построен от прапрадядото на Енох. Баща му получил в наследство изба, сега продадена, в която допреди десет години Гутенбергови произвеждали едно от най-известните и най-хубави бели вина в Германия - „Райс Фон Бул“. Доколкото е възможно да се проследи информацията от архивите, пазещи историята от 1000 години насам, изобретателят на печатарската машина Йоханес Гутенберг е работел за рода на бароните и е станал известен с тяхната фамилия.
„Никой не ме е възпитавал като момиче - казва Любка. - Майка ми работеше по цял ден и с баща ми говорехме основно за война, за политика, за философия, за коли. Не се усещах като семеен тип. Не можех да се видя като съпруга или майка.“ Нейният съпруг барон Цу Гутенберг, останал рано вдовец, е отгледал сам двамата си сина от първия си брак. И те, и неговата 90-годишна майка приемат много топло Любка. Свекърва й се радва, че в живота на сина й след 25 години отново има жена, която го обича и се грижи за него. Не се смущава, че снаха й не е аристократка, защото самата тя се е омъжила за човек на по-ниско социално стъпало и е предизвикала скандал.
Мъжът след 55 „За мен е нормално мъжът да е по-възрастен”, коментира баронесата и си спомня, че като дете не й било интересно да общува с връстниците си. И сега сред най-близките й приятелки са 60-65-годишните принцеси Фюрстин, Валерщайн и фон Остерайх. С жените около 40 й е по-интересно, но много мъже на тази възраст имат нужда от още зрялост. Да знаят какво искат, какво правят, да са по-целенасочени. „Не мога да си представя тридесетгодишен до мен – категорична е баронесата. - За мен мъжът става интересен, когато е постигнал нещо.“ И допълва, че в един брак най-важно е духовното разбиране и разбирането с децата. Вярата, идеалите сближават хората. „Ние с Енох имаме много общи хобита. Караме каляски – той ме е научил на това, яздим.“
„Покемони, карти, Нинтендо, всички игри Angry Birds в моя айфон“ - обобщава интересите на своите синове Паулинос и Йохан, на 6 и на 8 г. Баронесата се грижи за тях сама. Не желае да се доверява на други жени за възпитанието им. „Сега, като имам семейство, съм щастлива и благодарна, че мога да преживея най-силното и истинско нещо за една жена - майчинството.“ С децата й играят заедно шах и тенис, четат книжки, свирят на пиано и най-много обичат да са сред природата. Да отидат в семейната гора, да правят лодки от дърво и да ги пускат в рекичката. И кучето им да им ги носи обратно. Любка се старае да възпитава малките Гутенберг, че природата е ценна и трябва да я пазят. Като част от екостила на живот, който семейството спазва, е това, че не си купуват месо и риба. Баронесата е ловджийка и ходи на лов във фамилната гора, съобразявайки се с всички закони за лов на държавата. Стреля само по най-възрастните животни и така, че да не се мъчат. „Освен това колите ни са на газ. Отопляваме се с дърва. Уча моите деца да пестят водата и осветлението. Спестяваме от всяко нещо, което можем, не заради парите, а заради природата.“
Живее в замък в село Гутенберг в Германия, има „автопарк“ с каляски, които кара с мъжа си за забавление. И е щатен диригент на Софийската филхармония. Тук е за репетициите за концерта в зала “България”, който ще бъде на 14 юни и е посветен на 70-годишнината на Александър Текелиев - неин преподавател в нашата музикална академия. Ще чуем пиесата му за сопрано и оркестър „Сърце на птица“, написана специално за събитието, заедно с пиесата La Mer на Клод Дебюси и кантатата „Александър Невски“ от Сергей Прокофиев.
Голяма бъркотия „Винаги съм се чувствала странно – споделя баронесата. - Полубългарка, полуиталианка, сега пък съм в Германия. Българските ми роднини са тук, а италианският ми род е пръснат във Флоренция, Милано, Америка. Голяма бъркотия!“ Малка, красива, нежна жена, като кукла, емоционална и фина. А в очите й грее духът на дисциплиниран войник. Майка й е софиянка, дядо й работел в БТА. Прадядо й бил опълченец на Шипка. А бащата на баронесата бил влиятелен италиански политик, участвал във Втората световна война. На 16 години основал комунистическата партия в Италия. После бил кмет на Ла Страсиня – великолепна част от люлката на Ренесанса – Флоренция. Работел със Световната организация на синдикатите и пътувал по цял свят. Така стигнал до България, където срещнал майката на Любка. А тя приела двете дъщери от първата му съпруга, починала на 35 години от инсулт. После се ражда баронеса Любка цу Гутенберг.
Цветя за Сергей Антонов „Беше колега на мама – разказва баронесата. - Седяха бюро до бюро и в деня на атентата срещу папата. Майка ми го е казала, за което едва не я вкараха в затвора. Смятаха, че лъже. Беше толкова мил човечец, с такива дебели очила. Какъв шпионин?! Това е смешно!“ Докато Антонов е в затвора, Любка, тогава четиринадесетгодишна, му изпраща рисунки с цветя, за да го зарадва. А баща й получава инсулт от притеснение за майка й и това, което се случва с името на България. „За татко атентатът и процесът срещу Антонов бяха голяма трагедия – казва Любка. - Беше идеалист. Почина преди 10 години, но ме научи да имам идеали, да вярвам и да се боря за тях. И аз в момента се опитвам да правя това.“
Ленард Бърнстейн пиеше много, но обичаше да помага на младите Любка следва в Българската музикална академия, защото музикалното обучение тук е на много високо ниво за разлика от остарялата диригентска школа в Италия. Една от специализациите й е при Ленард Бърнстейн. „За мен той беше най-великият музикант. Прекрасен човек! Запознахме се година преди да почине. Пиеше много, но обичаше да помага. Даваше добри музикални и технически съвети. Беше пример как човек може да бъде независим като музикант, да преследва целите си и да заразява хората с радост и любов към музиката.“ Радостта, която той й показва, сега баронесата се стреми да предава на всички, когато дирижира.
Съпруг с 14 имена Георг Енох Роберт Проспер Филип Франц Карл Теодор Мария Хайнрих Йоханес Луитполд Хартман Гунделох барон фон и цу Гутенберг е името на съпруга на Любка. Баронесата го нарича Енох. Запознал се с нея, докато била асистентка на диригента Густав Кун, с когото концертирали по цял свят. Шест месеца по-късно й направил предложение. Но Любка, разочарована от реалността, била решила да ходи в Индия при Майка Тереза. „Исках да променя много неща, обаче се чувствах безсилна. И мислех, че при Майка Тереза ще мога наистина да помагам на бедните и нещастните. Мъжът ми каза: „Ако искаш да заминеш - добре, но поне ела да се сбогуваме!“ Поканил я в къщата си в Нюбоен, до Мюнхен. В тази къща има зала, която семейството отстъпва всяка година за традиционния в Бавария селски театър. Енох представил Любка като своя годеница. Тъй като не говорела немски, тя така и не разбрала. Не разбрала нищо и от спектакъла, който гледала 2 часа. Накрая този, който отговарял за театъра, обявил: „Сега искаме да поздравим бъдещата баронеса!“ Любка се поинтересувала какво казва, а Енох й отговорил на английски: „Че сме сгодени и ще се женим. Виж, пред 1000 души го каза, няма бягане.“
Гутенбергови Замъкът, в който живеят бароните Гутенберг, е построен от прапрадядото на Енох. Баща му получил в наследство изба, сега продадена, в която допреди десет години Гутенбергови произвеждали едно от най-известните и най-хубави бели вина в Германия - „Райс Фон Бул“. Доколкото е възможно да се проследи информацията от архивите, пазещи историята от 1000 години насам, изобретателят на печатарската машина Йоханес Гутенберг е работел за рода на бароните и е станал известен с тяхната фамилия.
„Никой не ме е възпитавал като момиче - казва Любка. - Майка ми работеше по цял ден и с баща ми говорехме основно за война, за политика, за философия, за коли. Не се усещах като семеен тип. Не можех да се видя като съпруга или майка.“ Нейният съпруг барон Цу Гутенберг, останал рано вдовец, е отгледал сам двамата си сина от първия си брак. И те, и неговата 90-годишна майка приемат много топло Любка. Свекърва й се радва, че в живота на сина й след 25 години отново има жена, която го обича и се грижи за него. Не се смущава, че снаха й не е аристократка, защото самата тя се е омъжила за човек на по-ниско социално стъпало и е предизвикала скандал.
Мъжът след 55 „За мен е нормално мъжът да е по-възрастен”, коментира баронесата и си спомня, че като дете не й било интересно да общува с връстниците си. И сега сред най-близките й приятелки са 60-65-годишните принцеси Фюрстин, Валерщайн и фон Остерайх. С жените около 40 й е по-интересно, но много мъже на тази възраст имат нужда от още зрялост. Да знаят какво искат, какво правят, да са по-целенасочени. „Не мога да си представя тридесетгодишен до мен – категорична е баронесата. - За мен мъжът става интересен, когато е постигнал нещо.“ И допълва, че в един брак най-важно е духовното разбиране и разбирането с децата. Вярата, идеалите сближават хората. „Ние с Енох имаме много общи хобита. Караме каляски – той ме е научил на това, яздим.“
„Покемони, карти, Нинтендо, всички игри Angry Birds в моя айфон“ - обобщава интересите на своите синове Паулинос и Йохан, на 6 и на 8 г. Баронесата се грижи за тях сама. Не желае да се доверява на други жени за възпитанието им. „Сега, като имам семейство, съм щастлива и благодарна, че мога да преживея най-силното и истинско нещо за една жена - майчинството.“ С децата й играят заедно шах и тенис, четат книжки, свирят на пиано и най-много обичат да са сред природата. Да отидат в семейната гора, да правят лодки от дърво и да ги пускат в рекичката. И кучето им да им ги носи обратно. Любка се старае да възпитава малките Гутенберг, че природата е ценна и трябва да я пазят. Като част от екостила на живот, който семейството спазва, е това, че не си купуват месо и риба. Баронесата е ловджийка и ходи на лов във фамилната гора, съобразявайки се с всички закони за лов на държавата. Стреля само по най-възрастните животни и така, че да не се мъчат. „Освен това колите ни са на газ. Отопляваме се с дърва. Уча моите деца да пестят водата и осветлението. Спестяваме от всяко нещо, което можем, не заради парите, а заради природата.“
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
