Орлин Павлов: В предишния си живот съм бил военен, сега - Мечо Пух

Лилия Илиева 14 June 2012

Залата по бокс, или поне тази на боксов клуб “Академик”, е мъжки свят. Боксови круши в редица висят от тавана. Чувам пъшкането на мъж, който изважда звяра от себе си, боксирайки една от тях. Три момчета тичат и като част от някакъв смешен танц правят отсечени движения с ръце. Имам среща с Орлин Павлов.

Боксът е сред новите неща в живота му успоредно със сериала „Отплата“ и видеото за песента „За нея“, написана за филма „Чужденецът“. Заглеждам един от двамата боксиращи се на ринга в центъра на залата. Със сив екип, червена каска и червени боксови ръкавици. Изглежда концентриран, вътрешно спокоен, гъвкав и техничен, доколкото мога да преценя.

Когато спират за малко, ми махва. Орлин е, разбирам от сините му очи. Лицето му е деформирано от предпазителя за зъби. Отказва да се съблече до кръста за снимките. „Не мога още! Тренирам, за да вляза във форма“, обяснява. Не бил доволен от релефа си. Сексапилът е в излъчването и започва от погледа, понеже на Орлин му се получава, го снимаме такъв.

Леко изпотен, леко притеснен какво си мислят останалите в залата за него, но с пламъчета в очите. После ме повежда към артклуба на ул. Иван Асен ІІ. В този квартал е отраснал. Носят ни кафето с вафличка. На съседната маса сяда жена. „Да се преместим – предлагам, - защото ще ти задавам лични въпроси...“ Той се навежда към мен, присвива очи и тихо ме пита: „За секс ли ще си говорим?“ После добавя: „Не се притеснявам!“

А защо според теб хората се притесняват да говорят за секс?

Защото е лично. Някои може да предпочитат да го правят.

Според теб коя е най-сексапилната част на женското тяло? Заповядай моята вафличка. Аз не съм тренирала.

Ако я изям, все едно и аз не съм. Най-много харесвам извивката от между ханша и талията до ребрата, малко преди гърдите (показва ми). Първо забелязвам стойката. После, като всички дупето, гърдите, усмивката. Заедно с това всеки има свое присъствие. Може човек да е притеснен и да не може да го изрази, все пак хората се усещат, знаеш.

Харесвам такива, които присъстват усмихнато, но с вътрешна сериозност, стабилно. Среща се рядко и въздейства много силно. А привличането се случва за миг. Двама се срещат, поглеждат се. Може и да се разминат.

Или да се срещнат за по-дълго.

Някои заживяват заедно, други се употребяват. При харесването се включват хормони, които ни правят инстинктивни като животните. Хубаво е да ги владеем, да намерим баланса. Мисля, че аз съм успял.

Изглеждаш стабилен. Минавал ли си през крайности?

Стабилен се усещам, да. Опитвам се да съм стъпил на земята здраво. Рядко нещо ме изкарва от баланс. Не обичам да ми закъсняват за среща или аз да закъснявам. Ето Яна (приятелката му) винаги е точна. Не харесвам някой да знае, че закъснява и да не иска да го промени. Голям и зрял човек си. Можеш да се постараеш.

Къде е G точката на жените?

На всяка си е на различно място, невинаги е на интимните части. Може да е на шията или по гърба, или на палеца на крака. Добре, ще я изям вафличката.

Да, хабиш енергия сега.

Вътрешна. Говорим за секс! Извинявай!

Кога се целуна за първи път?

В детската градина на ул. Мизия, тук наблизо. Имах си гадже – Росица. Руса, с къдрава дълга коса и зелени очи. В стола имаше стаичка, която ползваха май за склад. Влязохме от любопитство. Качихме се на кашон от банани и се целунахме така по-дълго, като по филмите.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР