Има безброй начини за празнуване на рожден ден. Ани Халваджиян – пиар на Global Films, например не обича да го прави шумнo. И тази година го отпразнува във Виетнам с приятеля си Асен Чанков. Асен не бил убеден, че му се ходи, но както след всяко необичайно нейно хрумване, в което се е включвал, се върнал много доволен. Виетнам бил финалът на 20-дневното им пътешествие до Сингапур, Бали и Камбоджа. Пристигнали в Хошимин, или както все още го наричат, Сайгон.

Добро утро, Виетнам! Първото ми впечатление от Сайгон беше за хубава лудница. Суперград, мегаполис с население 6 милиона. Половината „летят“ в огромен поток по улиците със смешни малки моторчета. На едно моторче се беше побрало четиричленно семейство. На друго виетнамец крепеше чувал с ориз. На трето някакъв превозваше цяла врата. И в този хаос по средата на кръговото се опитват да пресекат момче и момиче, русоляви. Той я държи за ръката, тя – пред разплакване. Защото във Виетнам пешеходната пътека за нищо я нямат. Ако държиш да пресечеш и ако си луд, се втурваш и дано някой да спре. В Бали са го измислили някак си – с едни човечета, които седят на пътя и като видят туриста, надуват свирка и ръкомахат. Но във Виетнам поради липса на подобни човечета трябва да се справяш сам. Имаш шанс само на светофар.

Chuc mung sinh nhat Още на летището ми направи впечатление, че гидът ме гледа с особено уважение. В таксито разбрах, че малкото ми име било най-дългото, което е чувал в живота си. Е колко пък да е дълго?! А те от туристическата агенция му го подали като Ахавнихалваджиян, слято. Голям разговор стана и като ми донесе торта за рождения ден на следващия ден, разбрах защо. Искал да знае как да ми го напишат на нея. А той се казваше Дьо, което на виетнамски означавало “прекрасен”. И тъкмо да му кажа, че на френски е “бог”, той ми го обясни сам. Беше изключително образован и възпитан. Та Дьо тръбеше навсякъде как имам рожден ден и наставаше една азиатска радост, едно вълнение. Както не ща празненства и партита, изведнъж цял Виетнам тича и честити. В хотела ми викаха отвсякъде Chuc mung sinh nhat (Цох мун цин ня или нещо такова). Подариха ми голяма кутия с химикалка в нея. След като си получих тортата, ходихме да ядем най-прекрасния сладолед в сладкарница. Едни сладки момичета, високи 1,20-1,30 см, в розови униформи се строиха и почнаха да пеят заедно с Дьо Happy Birthday. А менюто с мелби исках да си го открадна, да си го нося, да си го гледам с умиление. Толкова беше красиво! Пихме и виетнамско кафе - суперуханно, с лек аромат на шоколад. Добавят му и лед и мляко. И трябваше да се справям с торти, сладоледи... но се справих.

Гледам си снимките и съм най-доволна на тези с храна Като казах, че тръгвам за Виетнам, всички реагираха притеснено, особено майка ми: „Е какво ще ядете там? Буболечки!“ Не е вярно! Там съм яла най-хубавата храна! Има много вкусни плодове. Един е много интересен – драконов плод – с такива рогчета. По-сладка диня не съм опитвала в живота си! Традиционната им супа, чието име не мога да произнеса – Фъ, – е чудна! Както и месото, оризът и морските неща. Нашият гид разказа, че между Севера и Юга имало голяма разлика и както навсякъде по света, и във Виетнам те не се харесват. (Ние бяхме в Южен и Централен Виетнам.) Истината е, че след като сменят режима на комунистически, огромен процент от населението на Юга емигрира зад граница. А към по-благоприятния за живеене Юг се насочват много хора от Севера. Така че става въпрос за едни и същи хора, но Дьо ни увери: сега тука, както си снимате свободно тоя и оня, ако е на север, ще ви крещят и налитат на бой. Ние пък му казахме, че няма да ходим на север. Но той нарежда непрекъснато – на север ядат кучета, ние – не, на север ядат плъхове, ние – не.

Пак за ядене В един град на устието на река Меконг от лодката, която наехме, Асен вижда нещо и ми казва: „Гледай, катерица!“ Веднага видях, че не е, защото й беше гола опашката. Асен, като разбра, че е плъх, отказа да вечеря в този град. Не искаше да види месо. Оказа се, че плъховете там ги имат малко като зайци. Най-екзотичното, което сме опитали, са някакви риби. Много хора ме гледат втренчено за това, но опитах и още нещо. Вървим по улицата на селце и около нас ходят женици, носят си на гърба тенджерки, от които вадят с черпак някакво тофу. На когото го разказвам, се изпълва с притеснение, че женицата си го е приготвила вкъщи това тофу. Очаквах, че е сирене, но консистенцията му беше като на панакота. Предложих на Асен, който ме гледаше озадачен. Той вика махай се и се дърпа красноречиво. Аз се снимах с тази жена – беше спретната и мила. И на мен нищо ми нямаше след тофуто.

По нощен живот не ходихме много, но мога да препоръчам „Сайгон бар“, за който научихме от наш приятел. Разкошен бар в карибски стил, с открита тераса, на деветия етаж на хотел “Каравел” в Сайгон. Свири кубинска група. Явно по линия на соца. Мохитото също е все едно правено в Куба. Хем е суперлуксозно местенце, хем не е скъпо, хем те гледат все едно си от кралското семейство. Но това важи за навсякъде. Като обслужване и отношение тия хора са супер. Говорят брилянтен английски. И се чувстваш на почивка. Заслужава си да се види и Рок-фен клубът. Там свирят яка музика и слушаш Nirvana, Gun’s And Roses ей така, с виетнамците. В София няма такова яко място, ако харесваш рок.

Shopping В Сайгон на централната им шопингулица Dong Khoi Street има магазини на Louis Vuitton, Gucci – марки, които още не са стъпили в София. Освен стоките на тези марки специфични за Виетнам са смешните им шапки, които туристите масово си купуват. Ние се „обзаведохме“ с красиви саронги, които пак едва ли ще облечем, от едно селище, в което продаваха невероятни коприни, и от азиатските рокли - с дракони.

Като хора местните се оказаха симпатични мили човечета. „Вносните“ са предимно американци, което за мен е странно. Очаквах, че ще е пълно с руския народ, но нямаше много руснаци. За сметка на това в Централен Виетнам бяхме в Да Нанг, първото място, на което са акостирали американците във войната. И там в един ресторант се оказахме „обградени“ от 60-70-годишни ветерани - с шапки, дрехи с отличителни белези на честта – US Marine значки... Бяха във възторг, дошли на туризъм. И персоналът беше суперлюбезен и мил с тях и 40 години след войната си се радваха едни на други.

Още разкрития за Дьо Виетнам се оказа страна с голяма история и минало столетия назад. Будистките им храмове са ми много интересни, за разглеждането им не се плаща. Имаше само едни дискретни кутии, в които можеш да оставиш пари по твоя преценка. В Южен Виетнам въпреки останалите тук-там петолъчки, сърпове и чукове въобще не са толкова комунисти, колкото си мислехме. Разгледахме само един музей на войната и социалистическата победа. Гидът ни заведе „насилствено“ въпреки протестите на Асен зад гърба му. Дьо все пак очевидно гледаше да претупа музея. Накрая се оказа силно религиозен виетнамски католик. (80% от виетнамците са будисти, останалите били католици.) Та за Дьо най-голямата радост беше да ни покаже много красивата местна Notre Dame, по-малка реплика на парижката катедрала. Свирел в тази църква. Оказа се и музикант. Накрая не издържах и го попитах как е едновременно и католик, и комунист. За последното отрече. Каза, че те не го искали и той – тях.

Плаващият пазар Искахме да видим река Меконг. Огромна е, речище. Понесохме се с лодка малко по-надолу от Сайгон. Лодката ни беше дълга, широчка, покрита отгоре – само за нас, за този, който я управлява, плюс един стюард, който на всеки половин-един час ни принасяше мокри топли кърпички да се почистваме. Сервираше кафета, чай. В средата бяха сложили плодове. Бяхме в селца. Гледахме как се произвеждат кокосови сладки от кокосови орехи. В запазена стара къща ядохме риба и скариди, наловени от реката. Заведоха ни на плаващ пазар. Там от лодки се продава всякаква стока. Карат ги женици, целите облечени - с ръкавички, чорапки и шалове през лицето, за да не ги „пипне“ слънцето. На лодките щъкат тук-там проходили или си лежат непроходили бебета. Опънати са простори и хората простират дрехи, които си перат в реката. Тя им служи за всичко, без пиене.

Спасителят се намесва Най-хубавите плажове са в Централен и Северен Виетнам. От Хошимин прелетяхме до Да Нанг (Централен Виетнам). От 30+ отидохме на 20 градуса. Беше студено за къпане. Плажът е пуст и празен. Само тук-там шезлонги, рибарски лодчици – абсолютно кръгли. От едната страна виждаш планините и огромна статуя на Буда, от другата – палми и мараня. И единствено ние, един-двама американци и шумът на морето. Изникна и лош спасител, който не ми даде да се къпя в морето. Вълните бяха огромни. Чуваше се единствено как се разбиват.

Планиране
Доверявам се на туристическа агенция “Хермес холидейс”. Казвам им – искам Виетнам, будистки храмове, исторически места и плажове и Меконг. И те ми правят програмата.