Зелено за София

Йорданка Фандъкова казва, че никога не е мислила, камо ли пък да се е напъвала да стане кмет. В детски години мечтаела да е космонавт, все пак е родена на 12 април, международния ден на авиацията и космонавтиката, няма начин да не го приемеш като предопределеност. Е, какво пък, и това може да се случи с мечтата – от нея да остане само една буква. И космонавт, и кмет започват с к, но и за двете се иска да си личност. Да си спокоен и овладян. Да си честен и отговорен. Да си обаятелен. Да можеш да си подреждаш приоритетите по важност. Съжалявам, но ще трябва да се върна пак към училищния период от живота на Йорданка Фандъкова, за да припомня, че там тя най-напред ремонтира канализацията. Обу едни големи гумени ботуши и слезе с пазача бай Кольо в подземията и тунелите. И в битието си на кмет на столицата започна от най-дълбокото, от това, което не се вижда, а и се смята, че не е женска работа. Сблъска се с липсата на подземен кадастър на София и се ядосва, че това спира изпълнението на проекта за канализация, особено на южните квартали. Смята, че само с модерна подземна комуникация един град като София може да бъде европейски, и то през 21 век. Дава си сметка, че ровенето под земята преди да се направят настилките, велоалеите, осветлението, градинките не носи бонус точки като откриването на детски градини и площадки или засаждането на теменужки. Не е секси. Властта обаче за Йорданка Фандъкова има смисъл само тогава, когато дава възможност да свършиш сериозна работа в полза на всички, да помогнеш на хората, да направиш живота им по-лек. В случая – в град, който години наред е бил управляван без ясна идея за това откъде да се започне, за да се стигне до европейска столица. И затова я видяхме в гумени ботуши при минус 20 градуса тази зима да проверява дигите по реките в Софийско.

Питам я дали не е изгубила приятели през половината мандат в кметския кабинет. Защото са поискали от нея услуга, а им е отказала примерно. А тя с характерното си претъркалващо се меко „р“ в говора отвръща, че нейните приятели, истинските, най-верните, никога не биха я поставили в ситуация, в която да я злепоставят. Дори са отказвали да й предават някакви съкровени бизнес желания на близки до тях хора. А колкото до умението да казва „не“, тя не го смята за нещо специално, още по-малко пък за геройство някакво. Казва го, без да й мигне окото, когато има аргументи, дори с усмивка го казва. Дава си сметка, че това генерира и съпротива срещу нея, но у тези, у които не припознава партньорите, с които би искала да работи. Ако се наложи да се разделя с такива хора, прави го без съжаление. Обаче не и преди да е сигурна, че няма да останат на улицата. По законите на добротата, в която вярва.