Това беше всичко, което успях да изкопча като коментар на случилото се пред очите на всички ни. А виждах перуката. Посивялото й на моменти лице. Умората. Чудех се как се справя тази крехка жена с шока, с болката, с химиотерапията. Сега получавам наготово рецептата: „Много сила ми даде работата ми. И моето семейство. Моля се за здраве, аз съм вярваща и смятам, че благодарение на Бог и на лекарите оцелях. И може би защото не се промених, все си живях на бързи обороти. Дисциплиниран човек съм и изпълнявах предписанията на лекарите. С изключение на това да не пуша.“

Жълто за женските тайни

Цигарата е малкото бягство на Йорданка Фандъкова, макар да я пали с ясното съзнание, че е лош и вреден навик. Обаче споделен – всичките й приятелки пушат леки, много леки цигари. С тях, с приятелките още от ученически години, се опитва да разменя дрехи, които си е купувала в пристъп на някакво настроение и после са оставали в някой ъгъл на гардероба. Там пази и разни стари неща със сантиментална стойност. Обича да ходи на шопинг с дъщеря си, „назначила“ я е за съветник по отношение на стила си. Определя го твърдо и отдавна като спортен – панталон (често джинси) и риза, сако отгоре, пищните дрехи с волани и панделки може да хареса върху друга, не върху себе си. Винаги обаче е на високи токчета, „не се чувствам добре на равна подметка“. Дори и да се наложи с тях да влезе в тунел на метрото, се справя с лекота.

С присъщата й трезвост Фандъкова смята за най-важни за добрата си форма пълноценният сън, движението, грижата за кожата на лицето и тялото. Спи спокойно – здрави нерви и чиста съвест, ходи на фитнес и използва качествена бяла козметика. Признава, че хубава книга, любима музика, сбирки с приятели и природата хранят духа й. Както и че обича сама да кара колата си, надула до дупка диск на „Металика“. Да, ако сте очаквали, че ще слушате руски песни с филоложката, грешите. Както и ако сте очаквали тя да е на „ти“ само със самоковското хоро... Или в чантата й да има поне два телефона – един е в компанията на очилата, портфейла, козметичните принадлежности, ключовете, тефтерчето. И винаги го вдига, никога не се прави, че я няма.

Подредена жена, в главата си подредена, защото ако видите бюрото й в кметския кабинет, едва ли ще си помислите точно това за нея. Човек на правилата, който не само ги създава, а и ги спазва желязно. Убедена, че те правят живота ни по-лесен.   

Пола или панталон е въпросът, който отключва по-дълъг разговор за това как самият факт, че си жена, може да се окаже минус, когато тръгнеш да атакуваш управленски връх. Това беше изтъквано при кандидатирането й за кмет, някак си не можеше да се върже жена с кмет, и то на София, в представите на хората.   

На Фандъкова това й изглежда странно, тя отдавна и от опит знае, че хората се делят не на жени и мъже, а на можещи и неможещи, искащи и неискащи, ставащи и неставащи за работа. И никога не се е приемала за слабия пол. Сравняват я с Бойко, чела съм дори, че я смятат за по мъж от него. Правило ми е впечатление обаче, че каквото и да казват и пишат по неин адрес, отсъства крайният негативизъм. Може би тя го предизвиква с мекотата и позитивното си излъчване. С непресторената скромност – актьори са ми разказвали как е треперел гласът й, когато трябвало от сцената на театър да им разяснява културната политика на общината. Със заразителния си оптимизъм... И с убеждението, че нищо не може да се направи, без в него да бъде вложена емоция.