Бизнес дама, какво толкова? Къде по-артистични персони сме подминавали, та точно в банката ли ще намерим модерната и атрактивна жена! Все пак, когато ми предложиха да се запозная с нея, поразпитах предварително що за човек е.

Ами-и …сухарка, гласеше клюката. Студена като змия, пресметлива, предпазлива…хиена. (По-късно Петя ми призна, че е чувала това определение за себе си.) Не обича да е на светло, върти си бизнеса и банката, пътува, отскоро е за повече време в София, преди главният й офис беше във Варна. Много богата, може би една от най-богатите жени в България, богатството й се оценява на 20 милиона.

Никой не ми каза, че е хубава, може би защото информацията идваше от жени и от ценители само на подобрените със силикон манекенски пропорции. Но първото ми впечатление от Петя Славова бе точно такова - хубава жена, от която мирише на лукс. Дребничка и слаба, но с неотразимо властно излъчване. Неотзивчива към журналистическия интерес, когато той е насочен към личната й територия.

Но всичко останало чуто-недочуто се стопи върху терена на изключително топлото й присъствие и на чувството й за хумор. Да, Петя - след като си казахме толкова съкровени неща, вече мога да си позволя да я наричам така - наистина е предпазлива. Но не като жена, а като бизнес дама.

Направила своите лични грешки с присъщата й
непосредственост и спонтанност (характерна и за зодията й Козирог), в чисто мъжкия свят на парите и големия бизнес, където живее, не може да си позволи да стъпи накриво.

Петя, представи си, че сме абсолютно непознати и трябва да се представим с по едно определение - твоето какво ще е? Трудна работа - аз имам две визитни картички, едната е като председател на Надзорния съвет на Инвестбанк, другата - председател на управителния съвет на "Феста холдинг".

Винаги оставям на хората да преценят. Като човек каква съм… Спонтанен човек, който се опитва да потисне емоциите си. Понякога спонтанността ми е изигравала лоша шега. Прекалената откровеност не е много подходяща за бизнеса.

На какво те научиха родителите ти?

Разкажи ми за тях! Моите родители са обикновени хора, безпартийни. Баща ми бе строителен техник, майка ми - икономист. Родила съм се в деня, в който починала баба ми - 20 януари, именния ден на татко. Майка ми е преживяла голям стрес и поради факта, че съм недоносено бебе. Имам по-голяма сестра. Мечтата на татко била да има син. Сигурно затова доста години ми казваше "на татко момчето".

Израснах с много обич и грижа, много е хубаво да си обичано дете. В същото време отношението към беше като към голям човек - винаги търсеха моето мнение и се съобразяваха с него или поне са ме карали да се чувствам така. С цялото си поведение ми показваха, че ми имат доверие, че имам правилна преценка за нещата, че съм значима и че вярват в мен. Майка ми казваше: "Постъпи както прецениш, ти си вземи решението, но не искам да ме разочароваш." Изпитвах огромно чувство на отговорност пред родителите си.

Още в основното училище сама си подписвах бележниците - често забравях да ги покажа на родителите си и получавах забележка. Вярно, че до 8 клас нямах оценка, по-ниска от 6. Когато постъпих в икономическия техникум, и там продължихме с бележника. Нито един учител не знаеше подписа на родителите ми. Това си беше наша тайна. Е, оценките ми вече не бяха само шестици - по принцип това е особена възраст - първа любов, "купони", дискотеки…

Кога срещна първата си любов?

В училище естествено. Повечето ми приятели бяха момчета, даже пропуших цигари, за да ме приемат като част от тях. Точно преди бала с ученическата ми любов се разделихме. В класа бяхме 28 момичета и 7 момчета. Вечерта преди бала и 7-те момчета дойдоха вкъщи с цвете, за да ми бъдат кавалери за вечерта. За мен беше голям комплимент и изненада.

Вярваш ли в съдбата, в предопределението?

Мисля, че има все още неща, които не познаваме. Колкото и да се опитваме да бъдем реалисти, здраво стъпили на земята, понякога една случайна среща или събитие, независещо от нас, променя пътя на човека. Аз лично смятам себе си за късметлийка в този аспект.

Би ли разказала за мъжете в живота си - не зная дали не греша, но зад гърба ти са две сериозни връзки. За мъжете - трудна тема… разведена съм от 1993 г. Имам дъщеря на 17 и син на 8 години. Децата са ми най-голямата радост и най-голямата любов. Мисля, че един развод е винаги неуспех и за двамата естествено.

Търсила съм вината и в себе си - в своята прекалена заетост, в това, че винаги имам лично мнение и го отстоявам, в стремежа си да бъда икономически независима… Винаги човек си задава въпроса "Къде сгреших?"
Въпреки всичко мисля, че има и още нещо - мъжете трудно понасят до себе си успели жени.

Те обичат да се чувстват силни, да закрилят, да се грижат, да са значими - това е природно закодирано у тях. Мъжете обичат тяхната звезда да грее пред нежната половинка. Всъщност с бившия ми съпруг успяхме да запазим много топли отношения, както и с неговите родители.

Каква беше сватбата ви?

Вечерна. Бях с резедава рокля и с едно цвете с перлички в косите, с което поставих началото на нова сватбена мода. Днес имам друго мнение по този въпрос. Всяка жена трябва да си преживее емоцията с дългата бяла рокля, с воала. Дъщеря ми казва, че иска да бъде булка и да има семейство с три деца.

Как стартира в бизнеса?

От какво направи пари? На 13 юни 1991 г. регистрирахме "Феста" ООД - бяхме трима съдружници. Започнахме с голям ентусиазъм и с кредит, който получих на едноличната си фирма, да внасяме детски дрехи от Дубай. През 1993 останахме двама съдружници - аз и Митко Събев. В годините сме се занимавали с много неща - метали, износ на вина и бренди, дистрибуция на горива… Много е трудно една частна фирма да определи облика си. Митко Събев е много трудолюбив човек, бих казала работохолик. Надявам се и той да е доволен от нашето партньорство.

През 1996 се създаде "Нафтекс" - "Феста" имаше 25% участие. Г-н Събев стана изпълнителен директор на "Нафтекс", а аз - на "Феста" АД. Феста холдинг участва в няколко успешни приватизационни сделки в годините. През 2000 г. приключихме нашите партньорски отношения. Феста холдинг е дружество, което е собственик на акции и дялове в 8 дъщерни дружества.

Как стана банкерка? Вярно ли е, че това е цената на раздялата ви с Митко Събев?

Не всичко в живота има цена, раздялата е винаги загуба и болка. В бизнеса нещата стоят по друг начин, те винаги имат точно определена цена.

През декември 1996 г. "Феста" закупи мажоритарен пакет акции от МОБ "Св. Никола". Аз бях управляващ съдружник във "Феста" и затова станах член на УС на банката. Имаше огромни проблеми около нея пред 1997, но затова още повече я заобичах. Смятам, че банкирането ми импонира, защото имам самочувствието, че мога да разбирам един проблем, ясно да го дефинирам, да намеря решение и да осигуря парите за реализация на един проект.

Смятам, че съм достигнала нивото да правя бизнес по този начин и през 2002 Феста холдинг закупи мажоритарен пакет акции на Инвестбанк.

Заемането на определена позиция в банка не винаги те прави банкер. Смисълът на банкирането е не само да убедиш хората да поверят парите си на изгодна лихва, а най-вече да прецениш в какъв бизнес да инвестираш тези пари. Смятам, че се справям добре с това.

Ти с какво образование си?

След средно образование в икономическия техникум в Стара Загора бях приета във ВИНС "Д.Благоев" - Варна. Избрах Варна заради морето. Много обичам цветя, градини, море или някакво водно петно - това са ми и любимите картини. Завърших през 1984. През 1991 записах следдипломна специализация по управление и маркетинг във ВИИ "Карл Маркс" в София.

Банката уютно място ли е за жени?

Предимно място за жени, защото те опазват парите на мъжете. Жената е призвана да умножава. Инстинктът за умножаване и съхранение на семейното богатство е естествен. Едно от най-важните неща в банкирането е сигурността. Жените са по-прецизни и по-малко рискуват.

Колко пъти си усещала, че мъжете те ухажват и ти засвидетелстват внимание не като на жена, а като на богата жена?

Никога! Имам самочувствие на харесвана жена.

Защо предпочиташ децата ти да растат далеч от теб?

Не предпочитам. Много ми бе трудно да взема това решение, но мисля, че времето доказа, че е правилно. Като всяка майка и аз се страхувам за децата си и естествено, искам да са до мен. Но в същото време много искам те да не растат с празно самочувствие, да бъдат в една среда, в която са просто едно от всички деца, да могат да се самоконтролират и да успяват лично, да бъдат деца на света - без национални и езикови бариери.

Имаш ли понякога угризения, че си лоша майка? Те упрекват ли те, че не сте заедно всеки ден или че не сте заедно с бащите им?

Разбира се, че имам угризения понякога. Много емоционална и самокритична съм. Добре си давам сметка, че има моменти, в които личното присъствие до тях е задължително. Тогава съм до тях и няма нищо по-важно за мен.

Много е трудно да бъдеш и баща, и майка. За сметка на това успях да създам една духовна близост - всяка вечер в определен час си говорим по телефона на тема как е минал денят ни. Най-големият комплимент за мен като майка бе, когато дъщеря ми звънна в необичайно време, за да сподели, че за първи път се е целунала с момче. Аз рядко плача, тогава се разплаках от радост.

Колкото до упреците за моята заетост, имаше ги, когато децата бяха малки. Сега дори Ивайло, малкият, порасна. Децата ми са приятели, подкрепа. Много е хубаво, когато имаш контакт и се чувстваш разбран - и двамата съзнават колко се старая да компенсирам бащата и чувствам огромна подкрепа и разбиране от тях.

Виждала ли си се някога с повече деца?

Не. Поради заетостта ми винаги съм мислила, че ще имам само едно дете, но винаги съм мечтала да имам и син. Жени откакто проговори, все искаше да има още едно бебе в семейството. По-късно, когато баща й създаде ново семейство и има други деца, аз родих Ивайло, тя ми призна, че тайно се е молила и е палила свещички, за да има братче или сестриче. Шегува се, че Бог я е чул повече отколкото е искала.

Сега съм много щастлива, че имам и син, и дъщеря. Една жена, за да изпълни житейската си мисия, трябва да роди поне две деца.

Ти и за делфините във Варна говориш като за свои деца…

Делфинариумът във Варна е част от бизнеса ми. Собственост е на Феста холдинг от 1999 г. Още оттогава искам да му направя разширение, тъй като е строен преди 17 години и липсват басейни за родилките и болните животни. Роди се малко делфинче Пепи и почина след една година.

Животните са толкова емоционални и интелигентни, трудно ми е да опиша как реагираха тогава. Вместо обичайното цвърчене, с което посрещаха хората, които се грижат за тях, в семейството се възцари гробна тишина. Имаха дори обриви на нервна почва.

За разширението на делфинариума получих подкрепата на община Варна и на областния управител, но за съжаление процедурата до реализацията на тази идея е твърде дълга. Затова реших, че е нужно да направя поне спешен ремонт на басейна, в който живеят делфините - там плуват, раждат, играят. Много е трудно обаче да намерим подходящо място да изнесем делфините временно.

За тях е вече опасно да живеят в досегашните условия. Ето, днес ми се обадиха, че делфинката е бременна, минала е на видеозон. Бих искала бебето да се роди в ремонтиран басейн. Готова съм да плащам наем за един месец в закрит басейн на Златни или Свети Константин, като животните ще са придружени от екипа, който се грижи за тях. Но все още нямаме положителен отговор.

Печелиш ли от делфинариума?

Всеки бизнес трябва да печели, за това е бизнес. Ако не печели, значи не го управляваш добре. Но делфините са ми и голяма емоция. 

Можеш ли да плуваш?

Не. Когато бях в седми клас, се давих в морето и ме спасяваха. Но направих в къщата си във Варна закрит басейн и двете ми деца плуват като риби.

Говориш само за къщата си във Варна. Тук, в София, къде живееш?

В един апартамент, имам усещането, че съм на квартира. Може би защото, когато децата ми се върнат, се събираме във Варна. Най-добре се чувствам там, където са те.

Колко от времето си посвещаваш на себе си като жена - как поддържаш фигурата си, ходиш ли в козметични салони, в СПА-центрове?

Малко време остава за мен. Посещавам единствено фризьор и маникюристка. Много ми се иска да бъда мъж понякога. Независимо с какво се занимава една жена, винаги трябва да изглежда прилично. Но това се постига освен с желание, и с време. За мен е важно вътрешното равновесие и хармония, те винаги имат израз на лицето. Виждала съм жени с перфектен макияж, добре облечени, но с празен поглед. Една жена трябва да има интелекта да покаже най-хубавото от себе си.

Пазиш ли диети?

Ами ако е диета това, че сутрин съм само на кафе, на обяд почти никога нямам време за хранене, да. Е, като усетя, че излизам от моите обичайни 50 килограма, се старая да се храня разделно. Иначе да следя някакви точки, да ям по едно яйце, по не знам колко маслинки - абсурд. (Залива се от смях)

Какво у себе си не харесваш?

Прекалено съм искрена, а хората не винаги искат да чуят истината, тя често ги наранява. Във физически план… Възприемам се такава, каквато съм. Това съм!

Прибягвала ли си до някакъв вид пластични корекции?

Имам ли вид? Или нужда? По принцип имам положително отношение към пластичната хирургия. Важно е един човек да се чувства комфортно и ако нещо във външността му го притеснява, защо да не използва тези услуги? Естествено с мярка, трябва да се търси хармония във всичко.

Какъв е твоят предпочитан стил на обличане извън изискванията на деловитостта? Вкъщи с какво ходиш?

Спортно-елегантен. Вкъщи много рядко съм без гости. Имам няколко пеньоара според обзавеждането на къщата. Обичам да има винаги пълна хармония - включително цветовете на цветята и картините избирам в унисон с обзавеждането.
Подарък ли са ти бижутата, които носиш, или си ги избирала сама? Виждам диаманти… Винаги сама си избирам бижутата, обичам да си правя такива подаръци. Имам само едно, което ми е скъп подарък, но не ми се връзва с останалите и затова не го нося.

Какво е нещото, което не можеш да си позволиш и защо? Да изгубя самоуважението си. В житейския си път на всички нас ни се иска да бъдем обичани и уважавани. Но много е трудно, бих казала невъзможно всички да те обичат и уважават. Вярвам обаче, че вече е дошло времето, когато в бизнеса доброто име е капитал.

Откъде пазаруваш?

Обичам да пазарувам, особено когато ми предстои да обзавеждам нов дом. Защото е голяма емоция да успееш да придадеш хармония, уют и едностилие до най-малката подробност. Нещата не опират само до покупката на скъпи вещи или друг да обзаведе дома ми - тогава не бих го чувствала мой. Не съм привърженик на модерния стил - обичам стари къщи, стари вещи, създадени с емоция и дух. колкото до пазаруване на дрехи и аксесоари, т.нар. шопинг - най-лесно е на две улици в Милано.

Има ли в гардероба ти безумни покупки, направени в момент на някакво специално настроение?

Всяка жена ги има. Защото винаги влага някаква нетрайна емоция в пазаруването. Веднъж си избрах една много красива и много секси нощница, макар че не обичам нощници, но го направих с една точно определена нагласа. Нещата обаче се разминаха и така си остана нощницата необлечена. (Смях)
Колко приятели имаш и откога датират добрите ви отношения? Надявам се да имам много.

Никога не съм си позволявала да ги тествам, в смисъл да проверявам доколко мога да разчитам на тях в критичен за мен момент. Имала съм огромни разочарования, предавали са ме хора, на които съм вярвала безкрай. Никой не може да те рани толкова силно, колкото човек, на когото си държал и когото си обичал.

Поддържаш ли връзки със съученици?

Понякога ми се иска да пренесем емоциите и отношенията от училище в бизнеса. Но нищо в живота не се повтаря. Хората се променят - някои търпят бързо развитие, други остават на изхода на училището, трети се променят в друга посока. Признавам си, че съм идеализирала тези хора.

Какви покани отказваш?

Тези, за които нямам време или не са ясно дефинирани като тема. Звъни ми например някой, с когото не сме се виждали доста време, и казва хайде да се видим. Добре, но на каква тема, питам. Не е за телефон. Ами като не е за телефон, няма начин и да се видим.

Как се виждаш след 20 години?

Красиво остаряла, мисля, че външният вид е отражение на вътрешната хармония. Заобиколена от много внуци. И в компанията на един побелял интелигентен мъж без комплекси. (Смях) И здрава - много е важно.

Накрая - към какво още се стремиш?

Стремежът ми винаги е бил да имам собствен почерк в бизнеса, което означава освен красив външен вид, продуктът да има и качество.

Започнахме да говорим с Петя Славова в София, по-късно пренесохме разговора във Варна, където междувременно ремонтът на делфинариума се осуети от щастливо събитие - роди се бебе-делфинче. Освен край басейна с новото попълнение в делфинското семейство, поискахме да снимаме Петя в къщата й. Там, където тя обича да се връща, където събира децата и приятелите си.

Разказа, че е наела старата варненска къща над морето първо за офис. После я купила от собствениците и я достроила. Превърнала я в уютен дом с прекрасен двор на няколко нива и с покрит басейн. Обзавела я с удобни мебели в светли тонове, купила малък роял, защото много от приятелите й са музиканти.

Петя е ценителка на изкуството (от години е основен спонсор на театралните награди Аскеер и на Яворовите поетични дни в Поморие). Обича да се заобикаля с живописни платна и с малки пластики - на бюрото й в банката седят две жаби-принцеси на Георги Чапкънов - Чапа, в дома й "живеят" множество негови малки пластики, както и творби на варненеца Кирил Янев.

В екзотични купи от кожа в хола са изсипани приказно красиви ахати, донесени от Южна Африка, от които Петя настоява да си избера. Избирам един, а тя казва: "Трябва да си имаш два. Аз от всичко обичам да имам по две. От малка още се натъжавах като видя самотно дърво, смятах, че няма с кого да си приказва. Затова съм убедена, че в живота нещата са направени, за да съществуват по две.