Наталия Кобилкина е нашият експерт по въпросите на секса. Тя води редица популярни курсове за самоусъвършенстване и тренинги, един от които е „Гейши“. Наскоро Наталия пътува до о. Бали. Защо и какво научи там тя разказва за читателките на EVA.



Едва ли има жена, която след книгата и филма “Яж, моли се и обичай” не би искала да отиде на остров Бали! Още повече, че в момента много хора започват да търсят себе си, своя гуру, искат да разберат своята мисия.
“Гейшите” също са много търсещи в тази посока. Те търсят жената в себе си и как да реализират енергията, която получават от тренинга. Затова решихме да съвместим търсенето с преживяване.
Всичко започна след разговор с “гейша” от една от моите групи, която има своя туристическа агенция. Един ден се събудих, обадих й се и казах: “Искам да направим Гейши-2 някъде в чужбина на специално енергийно място”. Тя не можеше да повярва и ми отговори: “Аз точно за това си мислех, но ми беше неудобно да ти го предложа”. Седнахме в едно заведение, погледнахме картата на Земята и избрахме осторов Бали. Всичко се случи лесно като на магия. Групата от желаещи да се включат се сформира от само себе си. Оказа се, че има много хора, които нямат с кого да пътуват, искат да бъдат точно в нашата компания, съответно и вибрация, и които обичат да съчетават почивката с личностното израстване и обучение.
И така се озовахме в Бали.

Ще бъда честна, първоначално Бали не отговори на нашите очаквания. Видяхме доста мизерия в тази държава и много скромно облечени хора. Петзвездните хотели бяха прекрасни, но те ти дават комфорт, а не духовно израстване.
Това, което ни изненадваше, обаче беше уникалното смирение и религиозност на балийците. Те започват деня си с молитва и благодарност за това, което имат, и го приключват пак с молитва. За мен като семеен терапевт и сексолог техните отношения бяха много интересни. Когато двама души решават да се женят, жената отива при мъжа си без нищо. Той има грижата да й осигури всичко, от което има нужда. Но ако тя иска да се разведе, пак си тръгва без нищо, включително децата остават при мъжа и той се грижи за тях. Балийките практически не правят аборти и ако забременее, но няма мъж, тогава нейният баща трябва да се ожени за нея и да даде името си на детето. Ако няма баща, тогава духовният учител трябва да признае детето и да се грижи за него. По такъв начин детото ще има баща. Другият момент е, че инициатор за раздялата може да бъде основно жената. Ако мъжът иска да се разведе, процедурата става много трудна и тромава. Дори и да се разведат, ако той иска да се ожени отново, трябва да иска разрешение от бившата си съпруга. И ако тя не е съгласна, няма брак. Обществото поощрява моногамията и не е прието да имаш любовник или любовница. Това се смята за лоша карма. Те много вярват в кармата и се стараят при комуникация с другите да направят човека до себе си щастлив. Това им дава добра карма и те вярват, че ще предадат тази карма на своите деца. Тези семейни връзки и традиции са много важни. Например в къщите им често няма ключалки. Те не се страхуват от кражби, защото това пак е лоша карма. Там попадаш в един абсолютно различен свят.
Може би затова на Бали нямаш усещане за време и се появява едно спокойствие и хармония със себе си. Там мислите за его, за проблеми, за неразбиране просто ти изчезват от главата. Разбира се, ние посетихме много храмове, поканихме учител, който ни направи медитации. Една от медитациите започва с думите: представете си, че сте умрели и вашите близки са до вас и плачат. Кои неща бихте направили по-различно, ако в този момент можете да оживеете? В такъв момент осъзнаваш много неща за себе си и за живота, който имаш в момента. Видяхме също много малки селища, където хората правят ръчно най-различни предмети от дърво, сребро, метали. Много е интересно, самото общуване с тези хора. Напълва те с някаква енергия и те изчиства. Техните “свещеници” ни направиха прекрасни ритуали за успех в живота. Така че очакваме много чудеса след това пътуване.

Много бях щастлива, че избрахме точно това място за “Гейши-2 или как да изградиш щастливо семейство”. Вярвам, че родът, семейството носи сила и енергия за всеки от нас. Важно е да знаем какъв е нашият род. Какви програми се крият в него. Когато човек реши своите родови задачи – тогава той намира самия себе си и се отваря към своята духовност. Отдавна сме разбрали, че само материалните неща не ни водят към щастието. Затова търсим нещо много повече.
Човек прилича на птица с две крила. Едното крило е материалните успехи - самореализация, дом, семейство. Второто крило е духовното развитие - приемане на самия себе си, откриване на своята мисия, радост и щастие, способност да се възхищаваш на красотата. За да летим трябва да използваме и двете крила.
На Бали се учихме именно на тези неща. Колкото повече човек пътува, толкова повече познава, и толкова повече може да желае и това го развива.