Ани Салич

Водещата на централните новини по bTV роди второто си дете на 37 години.

Рослава Куманова 30 март 2006

Новинарката беше в ефир до 6-ия месец от бременността с дъщеря си, после работи 2 месеца зад кадър като редактор. Сега отново е в телевизията и пак води  централните новини на bTV. Посреща ме в кабинета на съпруга си Бранко Салич,  директор "Продукции" в bTV.

Лицето й сияе. Е, качила е някой друг килограм, но изглежда прекрасно. За първи път си е позволила да се отпусне истински след раждането между Коледа и Нова година. Прекарала е 5 дни във Виена с няколко приятелки. "Обикаляхме кръчмите и дискотеките. Ядохме джолани, суши, турски манджи. Пихме греяно вино, похапвахме торта "Сахер". Накрая направихме страхотен шопинг. Изкупих половината "Икеа". Добре че се намериха приятели да ми превозят нещата с микробус до България. За себе си напазарувах дрехи, обувки, козметика, за Хана - рокля от сатен, палто и шапка в розово за кръщенето й."

Имала си доста проблеми при първата бременност. Сега как беше?

Този път нещата бяха нормални. Хана се роди 2 седмици по-рано със секцио, така прецени лекарят ми. Забременях за втори път на 36 г. и бих посъветвала жените на тази възраст да опитат още веднъж, не е толкова страшно. Макар че няма какво да се лъжем. И мен ме беше страх в началото - моите години, подложена на стрес, на всички вредни атмосферни влияния, консумираща вредни храни, питиета, цигари... Колкото до секциото - него не го препоръчвам. Боли не по-малко от нормалното раждане. След това е трудно дори да вдигнеш бебето си, да го накърмиш. Посъветваха ме да замразя стволови клетки на дъщеря си в клиника "Малинов".
Лекарят, на когото се доверих, д-р Георги Стаменов, възвърна вярата ми в лекарското съсловие. Понякога работи без пари. Звъни на пациентките си дори посред нощ, за да пита дали са си взели витамините и лекарствата.
Когато бях бременна със сина си Лазар, правех необмислени неща. Шофирах до морето, а после до Белград, където живеят родителите на съпруга ми. Там получих изключително силен кръвоизлив. Първата седмица лекарите се бориха за моя живот. Бях в безсъзнание, искаха да кюртират бебето.
Слава Богу, се появи един млад доктор, който ме прие като близка, защото беше ходил в родния ми Благоевград и е имал гадже там. Той се зарече, че докато сърчицето на бебето ми не спре да тупти, няма да го махне. Вливаха ми какво ли не. Извън това пиех над 20 хапчета дневно. Бях надупчена цялата. Не знаех дали съм жива, или умряла. 6 месеца се борихме в белградската болница и накрая аз и синът ми оцеляхме.

Лесно ли взе решението за второ дете след тези преживявания?

Нужен е не само кураж, а и вътрешно спокойствие, както и спокойствие в обкръжаващата те среда. Ако си материално затруднена, ако нямаш работа - всичко това ще ти се отрази. Трудно ще забременееш, трудно ще износиш детето. За 5 години аз дадох, каквото можах, на bTV и телевизията ми даде много. Дойде моментът да отделя повече от времето и силите си на семейството. До тогава то страдаше - вечер се прибирах в 12 ч., а през деня не се знаеше кога точно излизам. Много искахме второ дете. Мъжът ми винаги си е мечтал за дъщеря. За мен нямаше значение какво ще е детето. Не исках синът ни Лазар да остане сам.
Имам брат и знам колко е важно той да е до мен в трудните моменти. Ние не сме млади - аз съм вече на 37, а мъжът ми е на 47 години. Когато Хана стане на 20, съпругът ми ще е близо на 70, а аз - на 60. Надявам се тогава двете ми деца да бъдат добри приятели и да си помагат един на друг.
Забременяването ми е някакво Божие разписание. Бях се успокоила, исках детето, знаех, че мога да спра да работя и това няма да ми навреди на душевното спокойствие.
От друга страна пък се впуснах в нова борба. Продадохме жилището си с Бранко и се заехме с това, което хората правят за цял един живот. Строим апартамент и вила едновременно и живеем под наем. Градското ни жилище ще е в близост до новата сграда на bTV, а къщата - в Рударци. Една част от багажа ни е във вила под наем там, друга е при нас. Връщайки се на работа, започвам и да си събирам покъщнината. Сега всичко е ново начало за мен. Бранко наблюдава строежа на вилата, а аз отговарям за апартамента.

Ти качи доста килограми при първото забременяване и после ги свали. Сега как се справяш с напълняването?

И сега не съм се въздържала от хапване, за да съм спокойна. Предния път пих и хормони и бях станала почти 100 кг. Тогава възстанових формата си, като спрях да ям месо. Бях главно на плодове и зеленчуци. Сега от 65 отново стигнах до 100 кг. За 6 месеца успях да сваля 30 кг. Минах на плодове и чай. Не съм ходила в клиники, нито при диетолози. Човек трябва да прецени какъв е собственият му организъм, какъв е сезонът, какви хронични заболявания има и сам да си намери диетата. Всеки би трябвало да знае за себе си какво може да го скапе и какво ще му помогне да си възстанови килограмите, без да навреди на здравето си.
Колегата ми Юксел Кадриев например яде само черен хляб и печени картофи и постига страхотни резултати. Еднородната храна по принцип води до отслабване. Аз тръгнах и на фитнес, и то с големи натоварвания. В резултат ме заболя операцията от раждането и спрях.

Увеличението на теглото ти потисна ли те?

Ако някой, независимо дали е тв водещ, или не, ти каже, че надебеляването не му е повлияло - не му вярвай. Това се отнася и за мъжете. От многото килограми ти е тежко, неудобно, задъхваш се, не можеш да си влезеш в дрехите. После идва депресивният момент, че околните те гледат, някой ти се присмива. От всеки си зависи как ще изглежда. Аз специално ще продължа да свалям килограми. И това няма да стане с преяждане - няма какво да се лъжем. Трябва да си организирам времето и пак да тръгна на фитнес, но още не съм намерила жена да се грижи за децата. Майка ми, която ми помагаше, си счупи крака преди 3 месеца и оттогава сменяме гипс след гипс.

Имаше слух, че си била в Белград, в клиника за отслабване, лекувала си там депресия...

За съжаление не съм ходила в Белград от 3-4 години. Надявам се този месец (януари) да стигна до там и да видя свекърва си, която бе до мен през цялото време, докато бях в болницата при първата ми бременност. Не съм ходила по клиники, не съм давала пари за отслабване и може би съм спестила нещо от семейния бюджет, като съм яла по-малко. Казах вече, че не обичам клиники и специални програми за сваляне на тегло.

Лесно ли взе решение да се върнеш отново в телевизията?

Работата ми е много динамична и сега ще ми трябва време, за да свикна и да се върна на нивото на колегите ми. Ако остана вкъщи 2 години, ще ми е доста трудно да вляза в ритъм. Нивото и професионализмът ми ще пострадат, ако не работя дълго време. Не на последно място са и кредитите, които трябва да погасяваме с мъжа ми за апартамента и къщата. Откровено казано, от семейна гледна точка много повече ме устройва да работя през деня, а не за вечерните емисии. Вярно, че централните и късните новини са голямата сцена на bTV и носят престиж, но те ще ме лишат от връзката с децата ми. Няма такава гледачка на деца, която да стои у нас 15 часа.

Майчинството ли е най-важно в живота на една жена?

Нека да кажем, че е по-важното. Но нейният активен живот извън майчинството също е важен. Една майка не може да бъде добра майка, ако не е оценена и извън къщи. Убедена съм, че жената трябва да се реализира и в друга насока. Трудно ми е да приема, че мога да остана домакиня до края на живота си. Макар и според околните да се справям добре с това.

Успяваше ли да следиш новините, докато се занимаваше с децата вкъщи?

Сега разбрах какво е да гледаш новини вкъщи. Едно семейство, което се вижда само вечер, предимно се събира пред телевизора. Важно е да разбереш информацията и без да гледаш кадрите от събитието. Естествено не съм забравила и това, което аз съм прочела или видяла. Нито за свлачищата в Гватемала, нито земетресението в Пакистан, нито наводненията у нас. Следя и икономическия живот в България - то не беше петрол, то не беше долар-евро, то не са лихви, то не са кредити, МВФ. През 2006 отново ще се обсъжда стенд-бай споразумение, отново избори, европейска комисия... Всичко това е в главата ми. Това е моята работа, моят живот. 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР