Запомнете името на младия дизайнер Владимир Каралеев, защото то е от малкото ни поводи за гордост на световната модна сцена. И тепърва има какво да покаже.
Той е роден в София, но вече десет години твори в Берлин и засега няма никакво намерение да го напуска, въпреки че моделите му се продават от Лондон и Париж, до Ню Йорк и Токио (където, меко казано, го обожават). След представянето на колекцията му есен-зима 2011-2012 (десета подред) критиците от Vogue.com го определиха за „голямото ново откритие на Берлинската модна седмица“, а пестеливите откъм комплименти The Guardian го посочиха като едно от имената, които ще върнат Германия на модната карта. С тях се съгласиха още Another Magazine, Interview и Style.com, а немското издание на Vogue побърза да отдели четири страници на скулптурираните му силуети в приглушeни тонове на синьо и кафяво.
В началото на есента Влади се върна за 4 дни в София с антураж от екипа на немско списание, снимащо репортаж за него. A ние снимахме модели от последната му колекция и го поканихме за интервю – ексклузивно за EVA.
Изненадан ли си от шума, който се завъртя около теб? През последните два сезона всичко в кариерата ти започна да се развива супербързо.
Да, изненадан съм. Всъщност материалът във Vogue беше като последния печат „одобрено“. (Смях.) Когато си говорих с Кристиане Арп от Vogue, тя ми каза: „Твоите неща са направо радикални. И ако наистина можеш да ги носиш, това е перфектната мода. Ти наистина трябва да го разбереш - никой не би си купил нещо заради твоето име, но би го купил, защото му харесва, и това на тази фаза функционира перфектно.“
Вдъхновяващ комплимент. Нещо по въпроса с вдъхновението?
Според мен то е в самия процес на работа, в начина, по който създаваш. Харесва ми и как абсолютно различни стойности впоследствие се смесват. Виж западната мода – тя като цяло има за цел да разкраси жената, да подчертае силуета. И така, докато не навлизат влиянията от Азия, при които от огромно значение е пространството между дрехата и тялото - друг вид естетика, която едновременно скрива и разкрива. Беше ми интересно да науча, че както за Запада е важно да подчертае деколтето, така в Япония вниманието е към гърба.
Колко време отнема създаването на нова колекция?
Същинската работа започва 3-4 седмици преди шоуто. Обичам да има повече напрежение и спонтанност. Нямам търпение за подготвителна работа и не мога да обмислям твърде дълго нещата. Не правя и пробни модели. Правя каквото излезе от оригиналния плат, защото той си има свой живот и свой начин, по който стои.
Открай време не слагаш подгъв. Откъде дойде това?
Винаги използвам непоръбени неща и това не е нещо шокиращо. Просто някакъв детайл, който ми харесва, тъй като създава допълнителна лекота. За мен подгъвът утежнява дрехата, а аз искам тя да стои като скица върху тялото. Да носи своя живот. През последните 2-3 сезона се опитвам да вкарвам и повече класически детайли от облеклото, които след това размествам. Харесва ми да правя неща, които още не съм виждал. И не обичам да работя с ретро концепции или носталгични препратки.
Как започва работният ти ден?
Започва по обед, около 12 ч. Карам колело от къщи до студиото и използвам това време, за да се събудя за деня... Следва едно дълго мотаене със странични неща... Имам две асистентки, които добре познават ритъма ми, така че ефективно започваме да работим към 5-6. Вечер е най-приятно, защото оставаме сами в цялата сграда - стар блок от времето на ГДР. А самото студио вероятно е било нечий кабинет - с огромни прозорци над осветен булевард.
Слушаш ли музика, докато работиш?
Винаги слушам радио, музиката ме изнервя. Слушам американски политически токшоута. (Смях) Концентрирам се доста по-лесно, а междувременно научавам и по нещо интересно.
Интересуваш се от политика?
О, да. За щяло или нещяло, в момента съм много в час с американската политика. Ситуацията в България ми е по-трудно да я следя, но наваксвам чрез пресата. Важно е да следиш как обществото и културата се променят и причините за тези промени.
Сам ли се грижиш и за избора на модели, стилистика, декор?
В общи линии - да. Кастингът на модели не е сред най-приятните ми моменти. Обикновено отнема 2 дни по близо 8 часа. Минават минимум по сто момичета на ден. Пробите почти ги спестявам, тъй като дрехите са с повече обем, само се сверяват дължините. Обикновено викам и стилист, защото страничното мнение е много важно. Но установих, че съм някакъв „контролфрик“ - искам всичко да е под мой контрол. (смях)
От десет години си в Берлин. Какви промени отбелязваш?
В началото всичко беше ужасно хаотично – дори и модата. Нямаше никаква идентичност. Представи си го като тенджера, в която всеки слага всичко: месо, зеленчуци, сладолед... Много хора от креативната сфера се преместиха в Берлин, защото наемите бяха ниски и имаше страхотно пространство, в което да правиш каквото си поискаш – ателие, галерия, клуб. Непрекъснато имаше движение. В момента, в който един квартал стане по-комерсиален, всички се местеха някъде другаде. Клубовете затваряха и отваряха, а музикалната сцена беше много добре развита. Сега доста от тези хора напуснаха Берлин, но всеки остави своята следа и това оформи града като нещо различно.
На какво те научи животът там?
Научих, че е важно всеки да си знае мястото и от какво разбира. Тоест ако ти не разбираш от мода, не е нужно да налагаш мнението си. И е препоръчително да подхождаш към нещата без предразсъдъци.
Сега какво следва?
Продължавам напред, мениджмънтът полека-лека ще се разраства. Ще покажа колекцията в нов шоурум в Ню Йорк. Също и ще поработя над линията с обувки, която ми се иска да развия, като добро допълнение към дрехите.
Къде искаш да видиш свои неща?
В София най-накрая. Не очаквам да имат голям комерсиален успех, но ми е интересно да ги поставя в друг контекст тук и сега. Все пак не е голяма изненада да показваш мода на места като Токио или Париж, защото там подобен тип неща дори не са нещо особено...
