Същият този човек се явяваше и в още двадесетина предавания по различни телевизии, сред които и Канал 1. Той бе и щатен актьор в Младежкия театър, играеше в Народния, както и в Сълзата. Това е Башар Рахал. Брат на актрисата Карла Рахал - тази, която заедно с Руши Видинлиев покори българския Топ 100 с "Лъжи ме".

Башар изчезна преди четири години и то не къде да е, а в Америка, и не да прави каквото и да е, а за да стане актьор там. И успя.

През май се върна тук заедно със съпругата си Калина, бивш кадър на Нова телевизия, и 11-месечната им дъщеричка Клоуи за сватбата на Карла. Тя и съпругът й пък станаха кръстници на американското бебе. В момента Калина Рахал е редактор в CNN-Сан Диего, а Башар има зад гърба си 7 филма в САЩ.

Двамата са усмихнати, от тях струи енергия и личи, че нещата им вървят. Сякаш са изчели всички онези американски книги, които препоръчват положителната психическа настройка като формула на успеха.

Башар: "За мен в България бяха свършили предизвикателствата. Играех в театъра, снимах се от сутрин до вечер в продукциите на "Ню имидж". Работех и в различни телевизии. Сега усещам, че хората са доста по-активизирани, но по онова време бяха обхванати от масова депресия.

Американският актьор Гари Даниелс, с когото снимахме заедно, ме посъветва да опитам в Щатите, защото имам страхотен английски. Преломният момент за мен бе 1996, когато почина баща ми. Една сутрин се събудих и се обадих на леля ми да изпрати покана.

Тя живее в Оклахома с мъжа си, който работеше в Мерил Линч. Преди години двамата изнесоха 3-4 милиона долара от емирствата и отвориха 3 ресторанта на Хаваите, които фалираха. Не ги бях чувал от 10 години. Те са богаташи, но не са ми помагали по никакъв начин. Видях се с леля ми само веднъж.

С Калинка си казахме, че отиваме просто да видим как е и имахме билети за връщане. Още на летището в Лос Анджелис тя каза: Ако Америка е това, което виждам, прибираме се!

Ел Ей е едно голямо село, което никой не може да понася, включително и ние. Въпреки това там има страшно много работа. На ден се провеждат по 200 актьорски кастинга. Въпросът е да успееш да влезеш в системата.

как се влиза в системата

Имах период, в който работех в магазин. Собственикът Камюл бе иракчанин. Той предложи да купи бензиностанция и да ми даде да я управлявам като държа 70 % от нея. Аз обаче му обясних, че съм дошъл да ставам актьор. То така става, на хора, които не търсят бизнес, им правят предложения.
Като начало кандидатствах за зелена карта по линията, по която обикновено се дават на спортисти, учени и хора с изключителни заслуги и способности.

Наех си адвокатка - страхотна еврейка, чийто офис е в Бевърли хилс. 22 дни по-късно тя се обади и каза как не може да повярва, че толкова бързо всичко е уредено. Процедурата обикновено се точи по 2 години, а за актьор и то чужденец направо е невъзможно, заради езика. Приех го като знак.

Тогава с Калина се оженихме и започнахме да обмисляме как да ставам актьор в САЩ. Преместили се бяхме в Сан Диего. Там имам приятел Митко Маринов, от класа на Коко Азарян. В момента играе в четири театъра. Направихме една пиеса, на която той бе режисьор, и дори имахме успех. Сан Диего е разкошен град, абсолютен рай. Там живее и актрисата Мариана Димитрова.

Обадих се във филмовата комисия на града, обясних им, че имам заснети 20 филма и ги попитах как да постъпя. Кати Маккърти - шефката на комисията, ме покани на среща. Накрая ми направи препоръка за филм, който се снима в Сан Диего. Когато се прибрах вкъщи, вече ме бяха търсили, впечатлени кой е гарантирал за мен. Всеки проект, който идва от Холивуд, за да се снима в Сан Диего, минава през г-жа Маккърти.

Дадоха ми роля на много гаден арабин, изнасилвач. Дори отрязаха най-отвратителната сцена, защото излезе по екраните точно след 11 септември. Това е споменът на сина, който вижда как моят герой убива майка му и изнасилва куцо момиче. Филмът се казва "Лос патриотас" и мина по кината само в Сан Диего, но ходи по разни фестивали.

Реших, че трябва да продължа по всички тамошни правила, което значи, че трябва да стана член на Американската гилдия на актьорите. 80% от филмите в САЩ минават през нея. Ако снимам в Европа, пак трябва да минавам през тази гилдия. Тя ти удържа към 10 %, но има минимум, за който работиш - 570 долара на снимачен ден. Обикновено обаче агентът ти започва да се пазари от 1500 долара нагоре.

Режисьорът в САЩ, както и сценаристът, може да нямат нищо общо с гилдиите, но актьорите трябва задължително да са членове. Това е така, защото се излива страхотна плява от цял свят и всички искат да станат звезди. Проблемът обаче беше като Параграф 22. Не можеш да влезеш в гилдията, ако не си се снимал в техен проект, но и това не можеш да направиш, ако не си член. Най-смешното е, че Калина успя да го уреди. Ненадейно от една агенция й се обадиха да я искат за актриса.

Тя отиде и ме пласира за филм, проект на актьорската гилдия. Интересното беше, че снимахме с певицата Тони Бракстън, но аз въобще не знаех коя е. В почивката гледам едно хубаво черничко момиче сяда и го питам дали е статистка. Тя ми отговори, че е актриса и си отиде. Оказа се, че играела главната роля. Филмът се казва "Player" и е за убития рапър Ту Пак.

Второто нещо, което трябваше да направя, е да си намеря агент. А това не е лесно, защото е пълно с измамници. Помогна ми Нели Андреева, която навремето бе режисьор в БНТ и Нова телевизия. Сега тя е заместник главен редактор в "Холивуд рипортър" - най-известния вестник за телевизия. Прави страхотна кариера, разбива ги отвсякъде.

Тя ми направи списък с 50-те най-добри агенции, на които писах. Получих учтив отказ само от агенцията, която представя Том Круз, откъдето ме посъветваха да се обадя в актьорската гилдия. Разбрах, че не трябва да се хвърлям на големи агенции, защото ще ме пращат на кастинги със звезди като Мат Деймън и Брад Пит. Така шансовете ми ще са нулеви. Затова се обвързах с агенция от среден тип, която представя само 12 души.

Вече съм се снимал в 7 филма. Веднъж например играх българин-военачалник. Дори промениха в движение сценария, за да не излезе, че българите са лошите.

Участвах и в сериал, предназначен само за служителите на Пентагона и Белия дом. Казва се "Operation Safeguard". Пак играх гадняра, който този път е митничар. Наскоро ми се обадиха, че ме викат за друг образ. Героят трябва да убие американски посланик. Въобще не мога да разбера защо все за такива неща ме взимат като съм толкова добър човек.

Агентът ми каза, че и той се чуди защо ме наемат да играя лошите, като имам толкова добродушни очи.
Бях доволен от това, което съм направил до момента, докато не разбрах какво е да се снимаш в реклама в Америка.

какво е да се снимаш в американска реклама

Когато агентът ми ме прати на кастинг за реклама, се чудех къде съм тръгнал с моето лице. Но той ми обясни, че ако тази реклама се върти над 6 месеца, ще спечеля към 300 000 долара. Имаше над 3000 души. Там срещнах друг българин - Краси Аврамов (б.р. известен в България като Човекът - Глас). Сега той се снима в сериала "The Agent" по NBC. Доста тъпо минах, дори и не се притесних.

Бях решил, че няма да ме вземат и отидохме с Калина в Лас Вегас да си починем 4-5 дни. Обаче ме извикаха на втори тур и ме наеха.

Оказа се, че режисьор на рекламния клип е Тони Кей, който направи филма "American History X" с Едуард Нортън през 1998 г. Това е филм за нацисти с много брутални сцени. За участието си в него Едуард Нортън бе номиниран за Оскар. Тони Кей е много скандална личност. Завел е дело срещу New Line Film за 275 млн. долара, защото не му дали да промени името на филма на "Humpti Dumpti" .

Освен това се изпокарал с Едуард Нортън в последните снимачни дни и актьорът завършил филма вместо него. Кей обявил, че повече няма да снима с големи звезди, защото са примадони. В резултат през последните 3 години от 100-те най-добри реклами в Америка 85 са негови. Той е абсолютен кретен на вид - с гола глава и златни зъби, светещи маратонки адидас, шалвари и палто.

Рекламата, която снимахме, е на AT&T. Аз съм шефът на трима руснаци, които влизат да поставят подслушвател в една къща. Но се оказва, че там няма телефон, защото собственикът използва само безжичен.

За 30-секундна реклама снимахме три нощи, а екипът бе над 500 човека. Толкова хора накуп около себе си не бях виждал. Имаше 4 камери, наели бяха 7 къщи. Страшно беше!
Рекламата трябва да започне да се излъчва в най-гледаното време, на финалите на купата по американски футбол "Super Ball" през декември. Това е може би най-скъпо платеното време в света - 2 млн. долара на минута.

Сега на всеки три месеца ми плащат права по 3-4 хиляди долара. Отделно за всяко показване на рекламата ще получавам сума в зависимост от тарифата на съответната телевизия.

Оказа се, че много актьори предпочитат да се занимават само с реклами. Познавам едно момче, което за 6 месеца е спечелило около 280 000 само с това, че казва "Hi! Това е "Skitters!".

Ако един филм не направи бум и не донесе 200-300 милиона, няма да получиш много, ако не си звезда, а аз съм далече от това.

Тази реклама направо ми отпуши нещата. Когато ми гледат CV-то, винаги се впечатляват, че съм снимал с Тони Кей. Непрекъснато валят предложения, дори и от места, където не съм пращал документи. В програмата ми вече се застъпват снимки.

Това, което съм постигнал, не е само въпрос на късмет. Трябва сам малко да понапънеш нещата. Българите са страшно талантливи хора, но с много ниско самочувствие. Когато отидат в голяма държава и не разбират системата й, те не се опитват да я преборят и се примиряват. Аз обаче не гледам така на нещата.

става ли Америка за живот?

Имал съм периоди, през които съм бил категоричен, че Америка не ми харесва, но ако искаш да успееш, трябва повече упоритост.

Актрисата Мариана Димитрова, която също живее в Сан Диего и сме много близки, три години не искаше да се занимава с нищо. И двете с Ваня Цветкова гледат много негативно на Америка и са убедени, че там се пробива много трудно. Мариана дори ми призна, че не смеела да отиде в някой от престижните театри, за да не се подтисне, че не играе.

Само се радваше на моите успехи и на тези на Митко Маринов. Убеждавах я, че непрекъснато се търсят жени на нейната възраст за роли на рускини. Ама трябва поне да си пусне снимката и резюмето, за да я потърсят! И стана точно така.
На 28 май е премиерата на пиесата, в която Мариана играе главна роля, и то в "Глоуб" - театъра на Чарли Чаплин.
Не съм съгласен и с наложеното мнение, че американците са тъпи и не можеш да общуваш с тях.

Известно време и аз ги плюех за отчуждението и липсата на социален живот. Но те са готини, симпатични. Зависи в какъв кръг се движиш. Ако те сложат например да продаваш кебапчета на Централна гара, ще намразиш България повече от всякога. Ще кажеш, че българите са най-големите тъпанари и простаци. Това е, защото виждаш определен кръг от хора, които си показват простотията на всеки ъгъл.

70% от българите, които отиват в САЩ, се забиват да правят бизнес и попадат на някакви много долни места, където виждат супер прости американци. С тях разговорът не може да бъде дори на нивото на Централна гара. И те се сдухват и си казват, че Америка е супер гадна.

Ние постепенно намерихме своя среда. Всеки уикенд сме някъде на барбекю у приятели. Най-често сме у Мариана Димитрова, тя живее в чудесна къща с басейн.
Въпреки че съм с ливано-сирийски произход по бащина линия, не съм забелязал да имат негативно отношение към мен, дори и след атентата на 11 септември. Е, случи се да ме проверяват четири часа веднъж, когато се връщахме от Мексико.

На всяко летище падат яки проверки, събувам си обувките, панталоните, започват едни прегледи. Ако не съм с Калина, сигурно въобще няма да мога да минавам. Но това е Америка, там всички са чужденци. И непрекъснато обяснявам, че наистина приличам на терорист, но съм актьор, който винаги играе такива роли."

Калина: "Първото, което решихме, е аз да си намеря постоянна работа в телевизия, защото се нуждаехме от постоянен доход. Изплащахме къща, а и забременях. Явих се на повече от 300 интервюта, но много мило ми отказваха под предлог, че нямам опит в Америка. Бях се отчаяла и си казах, че няма начин, ще ставам продавачка. Но Башар упорстваше да не се отказвам и така ме взеха в сутрешния блок на CNN в Сан Диего.

Ангажирана съм от 2 часа през нощта до 11 часа. Работех дори когато бях в 9-ия месец. При тях системата е много жестока. Няма спънки да те наемат, ако си бременна, но и не ти помагат по никакъв начин. Нямат проблеми с прираста и не дават никакви улеснения за майките. Работиш до последния момент. Не ти плащат майчинство, само ти пазят мястото. Отпускът, който ти се полага, е 4 седмици.

Аз обаче казах, че ще си взема 3-4 месеца, ако искат, да ме уволнят. Обясних, че бих се върнала на работа с огромно удоволствие и ми запазиха мястото. Мисля, че мен малко са ме взели за цвят, защото съм единствената чужденка въобще в историята на CNN-Сан Диего. В местните клонове на FOX, NBC и останалите телевизии също няма други освен американци. Разговаряла съм с много интересни личности, които са ни гостували.

Един от тях е актьорът Рей Лиота. Гост в нашия блок беше и Арнолд Шварценегер. Той много обича медийните изяви и непрекъснато се снима в реклами. Говорила съм си и с графинята на Йорк Сара Фъргюсън. В момента отговарям за международните новини в сутрешния блок. Освен това съм редактор в новините, занимавам се и с клюките.

Телевизионният пазар в САЩ е разделен на номера. От 1 до 250. Колкото по-малък е номерът, толкова по-високо е качеството на канала. CNN-Сан Диего е № 20 в класацията. Самите американци, за да имат в CV-то си опит в телевизия с по-висока пазарна оценка, се местят да работят из различните щатове. На мен ми предложиха да се преместя на по-висок пост като продуцент чак в Аризона, но ние не искаме да ходим там.

Всички казват, че българите в чужбина не си помагат, но това не е вярно. Имаме едно познато момче Ники, сервитьор. Брат му живее в България, но му откриха рак на крака и се налагаше да му го отрежат до ябълката. Единственият изход бе в Америка да му присадят изкуствена кост. Дойде в САЩ без документи, застраховки и пари. В болницата му казаха, че ще струва 45 000 долара и няма да могат да направят нищо, ако не се оперира до 2 седмици.

Цялата българска общност в Сан Диего напускахме и-мейли навсякъде и най-различни хора започнаха да пращат пари. Помолих колегите от местните новини да направят няколко репортажа, организирахме благотворителен концерт. Американците много отговарят на такива неща, стига да са сигурни.

А там нещо мине ли по телевизията, значи е проверено. Накрая от болницата ми се обадиха и ми казаха, че заради публичната кампания, която съм направила, ще поемат сумата, която не достигаше. Оперираха го и сега е добре."

В момента дъщеря ми Клоуи е най-голямото щастие в живота ми, много прилича на мен - обича да яде и да спи повече," обобщава Башар. Двамата с Калина вече планират и второ бебе. Възнамеряват и да дадат къщата си в Сан Диего под наем и да се преместят в Ел Ей. За Башар това е задължително заради професията.
А в Америка най-важното е да си мобилен и да реагираш на часа.