Ванча Дойчева: Висоцки игра за мен

Предлагаме ви интервюто с покойната актриса, което направихме преди години в една малка френска сладкарница на една от най-аристократичните софийски улици и което така и не бе публикувано приживе. Ванча Дойчева ни напусна преди няколко месеца

Адриана Попова 02 октомври 2017

Снимка: личен архив

С превърналата се в легенда актриса Ванча Дойчева се срещнах за първи път преди няколко години с идеята да направя текст за нея в рубриката „Моят живот“ за списание EVA. Форматът на тази рубрика предполага няколко срещи и разговори, предполага задълбочени интервюта и деликатно, но задължително „влизане“ в живота на другия човек. За съжаление не успяхме да се видим достатъчно пъти и остана само записът на първото ни интервю, което не е публикувано. А преди няколко месеца се сбогувахме с тази удивителна, харизматична и талантлива жена и актриса. Сега ви предлагаме интервюто, което направихме тогава (2013 г.) в една малка френска сладкарница на една от най-аристократичните софийски улици.

… Изненадва ме бейзболната шапка, чиято козирка крие добре познатото красиво овално лице с порцеланова кожа и бистри сини очи. След толкова много години в Народния театър и с немалко царствени роли зад гърба й, включително в киното, вероятно съм очаквала да я видя в някакъв римейк на роклята на севастократорката Десислава. Но Ванча е облечена спортно-елегантно и в държанието й няма и помен от царствена хладина. Блясъкът в очите й по време на разговора се замъглява само когато стане дума за съпруга й – проф. Димитър Шойлев, който почина преди няколко години. Няколко години, в които актрисата не може да спи.

Любовта ви с д-р Шойлев се е превърнала в градска легенда. Разкажете ми как се запознахте?

Моята любовна история с Димитър беше като сюжет на романтичен филм. Беше дошъл в България за няколко дена, за да се сбогува с родителите си. Заминаваше за Германия като хирург в голяма ортопедична болница. Срещнахме се съвсем случайно при наши приятели. Тъй като десет години бе живял в Полша, не знаеше нищо за мен и за моите изяви като актриса. Аз бях с брат ми Румен. Поприказвахме, посмяхме се, а д-р Шойлев изведнъж заяви пред всички: „Знаете ли, че аз ще се оженя за Вас?“ Това беше влюбване от пръв поглед, и то взаимно.

Доколкото знам, д-р Шойлев по това време е бил сгоден.

Беше сгоден за полякиня от богато семейство. После съм го питала – какво щеше да е, ако се беше оженил за нея. Отговаряше ми – нямаше да съм щастлив.

И колко време мина, докато д-р Шойлев изпълни „заканата“ си?

Запознанството ни беше през март 1971 г., през юни беше годежът. Той стана съвсем неочаквано. Мъжът ми беше близък с Гунди. Отидохме на стадиона в Борисовата градина да го гледаме. После се оказа, че това е последният му мач преди да загине. След срещата трябваше да има вечеря с приятели и тогава щяхме да говорим за предстоящата сватба. На стадиона местата ни бяха много близо до терена и видяхме как контузиха Гунди. Много тежко. Разбира се, не можа да дойде на вечерята. На нея се бяха събрали и левскари, и цесекари. И тогава наш близък вдигна тост: Хайде да сгодим тези млади хора, защото много се обичат!

Периодът преди сватбата е бил доста натоварен за вас. Какво се случи тогава?

От Комитета за култура ме изпратиха на тримесечна творческа командировка в Лондон като награда за последните ми роли в постановките на Народния театър. Всяка вечер гледах театър. От посолството ми бяха направили програма. После, като се върнах, колегите ми казаха, че вече играя по различен начин. След Лондон бях за десет дни в Париж. Оказа се, че в посолството там има много мои почитатели. Когато пристигнах, ме посрещна една кола, а когато си заминавах, ме изпратиха с шест.

Вие знаехте ли английски?

Майка ми беше високообразована жена. Завършила е Американския колеж в Симеоново и знаеше няколко западни езика. Тя ме беше учила. След като се омъжила за баща ми Любомир Дойчев, известния писател, журналист и изследовател на Васил Левски, се беше отдала изцяло на семейството. Плетеше и бродираше изключително. Тя ми помогна за сватбената рокля.

Как изглеждаше роклята?

Беше къса. Плата донесох от Лондон – със сребърна нишка. Оттам си донесох и обувките – сребристи, от плат.

Какво си спомняте от сватбата?

Тя беше в един съботен септемврийски ден. От гражданското ни казаха, че за първи път имат сватба в събота. Дотогава хората са се женили само в неделя. Бяхме поканили тесен кръг роднини и приятели, но се оказа, че пред съвета са се събрали страшно много хора: пациенти на д-р Шойлев и мои почитатели. Разбрали отнякъде и бяха дошли да ни поздравят. Някои целуваха ръцете на мъжа ми от благодарност.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР