Иржи Менцел и Оскарът му в торбичка за цвички

Бил съм в много журита и знам как се решава кой да получи награда. Не е справедливо, защото филмите не могат да се сравняват, това не е атлетика.

Адриана Попова 18 януари 2017

Големият чешки режисьор Иржи Менцел се родил 15 минути след близначката си Хана за изненада на майка си, която не знаела, че бебетата в корема й са две. Когато Иржи – името му е чешкият еквивалент на българското Георги, бил на 13-14, майка му в пристъп на откровение му казала, че е искала да направи аборт, но не успяла. И слава богу, защото така нямаше кой да спечели награда „Оскар“ за Чехия с филма „Строго охранявани влакове“ през 1968 г.

Иржи Менцел ви гледа така, както би ви гледал добрият войник Швейк – по средноевропейски трезво и с ирония, като човек, който би ви продал боядисания и ужасно грозен помияр Балабан за най-чистокръвен шнауцер. Но само ако сте претенциозен глупак. С обикновените хора Менцел ще говори човешки, ще изпие чаша вино на масата им – бира не обича, и дори ще снима филм за тях. Защото всичките му филми са посветени на феномена МЧЧ – Малък чешки човек. За ролята на МЧЧ във филма си „Обслужвал съм английския крал“, който гледахме на фестивала „Синелибри“, той избира българина Иван Бърнев. Търсех измежду нашите актьори някого, който да изиграе такъв чист човек, и понеже не намерих нито в Чехия, нито в Словакия, помолих Иван, каза Менцел, който гостуваше в София за „Синелибри“ и за представянето на автобиографията си „Капризни години“. Режисьорът и актьорът се познават от „Вечеря за тъпаци“, която Менцел постави за Сатиричния театър в София преди 16 години и която още се играе.

Въпреки големите си успехи в киното – един Оскар и една номинация за Оскар за филма „Селце мое централно“, Златна мечка за „Чучулиги на конец“ и номинация за същата награда за „Обслужвал съм английския крал“ – Менцел го нарича „брак по сметка“ и казва, че голямата му любов е театърът. В България той режисира цели шест постановки, но когато го питаме дали пък не е българофил, казва: „Моля, само не ме питайте за български филми“.

Автобиографията му е написана леко и забавно. Самоиронизира се, че е толкова незабележим, та сервитьорите в заведенията редовно го подминават при вземането на поръчките. Така е научен от майка си, за която най-голямото притеснение било какво ще кажат хората. „От детството си та до зряла възраст бях поучаван много да не тичам, да не викам, по никого нищо да не хвърлям. Затова и не мога да тичам, говоря тихо и по никого нищо не хвърлям“, пише Менцел в автобиографията си, от която малко по-нататък се разбира, че все пак като студент хвърлил стол по колежката си Вера Хитилова – друго знаменито име от Чешката нова вълна.

със съпругата си Олга
Менцел признава, че винаги е бил влюбен и въпреки незабележителната си външност никога не е страдал от липса на женско внимание. Но се жени чак през 2004 година, когато е на 66, по време на пътуване в Тайланд, за 40 години по-младата и много красива Олга Келиманова, с която имал вече петгодишна връзка. През 2008 г. Олга ражда дъщеря Ана Каролина, но се оказва, че бащата не е съпругът й, който никога не се е интересувал особено от деца, а неговият колега режисьорът Ярослав Брабец. Олга дори живее две години с Брабец, но после се прибира при мъжа си. Менцел казва, че си харесва жената и друга не иска. „Олга постъпи почтено и ми каза всичко. Тя искаше дете и аз го разбирам, но съм егоист. Смятах, че децата ми няма да са здрави, защото съм вече стар. И се съпротивявах. От малък нямах усещането, че трябва да се възпроизведа.“ Той признава Андулка, както я нарича, за свое дете: „Тя е на трима ни, на биологичния си баща, на майка си, а и аз имам малко право на нея.“ Миналата година Менцел се сдоби с още една дъщеря – Ева Мария. Той присъства на раждането и избира името й, но кой е бащата на Евичка така и не става ясно. Сега живее отделно от съпругата и дъщерите си, макар да ги вижда всеки ден. „Обичам усамотението и спокойствието и съм благодарен на Олинка, че го толерира. Аз съм суетен съпруг и вероятно лош баща. За всичко се грижи съпругата ми. Вече съм стар пенсионер, който само си почива“, казва Менцел. Но все пак съжалява, че всичко това му се случва толкова късно.

Майка ви, която цитирате в книгата си, е смятала, че с изкуство се захваща човек, който не обича да става сутрин рано, за да ходи на полето или във фабриката. Съгласен ли сте с нея?

Да, така е, може би избягах от полето.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР