Пишете, че сте били постоянно влюбен и харесвате всички жени. Какво сте научили от тях?

Всяко момиче поправяше нещо у мен. Намираше нещо, което не беше добро, и аз го променях. Научих се да бъда по-любезен, да се смея, бях доста свит преди това. Така че момичетата ме научиха на много неща. И не харесвах всички, само хубавите.

В книгата си цитирате Филип Рот: „Колкото по-малка е свободата, толкоз повече активност в кревата.“ Сега, когато в Чехия има доста повече свобода, каква е активността?

Сега чехите нямат време. Ние нямахме какво да правим, нямаше СПИН, така че ходехме от легло в легло. Беше прекрасен живот. С голямо удоволствие си спомням тоталитарния живот. Това по-добре не го пишете. (Смее се. Всъщност Менцел е дискриминиран по политически причини в периода след нахлуването на съветските танкове в Чехия през 1968 г., когато според него процъфтяват глупаците и негодниците – б.а.)

Вие сте чех, който не пие бира. Само на чай ли сте?

Вече не. След като се запознах с жена си, вече пия вино. Когато тя беше за първи път у нас, видя, че имам много бутилки вино – подарявали ми бяха. И ме научи да го пия. Но бира наистина не обичам.

Казвате, че въпреки всички превратности през изминалите 78 години сте живели незаслужено щастлив живот. Какво разбирате под щастие?

Нищо не ме боли. Относително здрав съм. Имам красива жена, две прекрасни деца, имам къде да живея, пенсията ми стига, тъй като жена ми също печели, дори повече от мен, нищо не ми липсва. И зад гърба си имам живот, който мина толкова хубаво, че мога сам да си завиждам.

За завиждане сте. Все пак имате Оскар. Разбрах, че не полагате особени грижи за статуетката (Менцел я получава като пощенска пратка, на която пише „Оскар, 1 брой“, и я държи увита в платнена торбичка за цвички в един шкаф – б.а.).

Моят колега, чудесният режисьор Ян Кадар, държеше Оскара вкъщи в нещо като малък олтар (в автобиографията си Менцел го описва – бароков шкаф с вградени лампи и огледала, при отварянето на който блясват няколко златни статуетки – б.а.). Не трябва човек да позволява това да му влезе до такава степен в главата. Имам много награди, но те няма да ви кажат нищо за качеството на филма. Тези медали ги дава някакво жури, зависи то в какво настроение е.

Бил съм в много журита и знам как се решава кой да получи награда. Не е справедливо. И най-вече е глупаво, защото филмите не могат да се сравняват, това не е атлетика. Всеки филм се прави по различни причини, с различно финансиране, в различни условия, има различна цел, просто не става така. Всичките тези Оскари и фестивали са пяна, която предизвиква интерес към филмите, но за качеството им нищо не казва. Много лоши филми са печелили награди. По-важното е, когато някой ви каже, че му е харесало. Най-голямата награда, за която всеки може да ми завижда, беше когато снимахме „Подстригване“. Снимахме в стара пивоварна, която не работеше, защото при тоталитаризма повечето малки пивоварни бяха разрушени, за да може бира да се прави само в големите. И тази сграда беше необитаема. След революцията се установи, че пивоварната вече няма собственици, и от градчето я обявиха на търг. От една фирма, която реставрира замъци, разпознали по комина, че това е пивоварната от филма „Подстригване“. Предложиха, ако някой я купи, те да я реставрират. Но никой не я купи, така че я купиха те, оборудваха я и тази пивоварна сега работи. И всяка година в края на юни там има фестивал, има музей на г-н Храбал. Кой има по-хубава награда от мен! (Менцел е близък приятел с големия писател Бохумил Храбал, по чиито произведения снима „Строго охранявани влакове“, „Подстригване“ и „Обслужвал съм английския крал“ - б.а.)

Работили сте в чешката телевизия, когато тя е била току-що създадена. Какво мислите за днешната телевизия? Позволявате ли на дъщерите си да гледат?

Не мога да им забраня. Това го решава жена ми. Но поне се опитваме да гледат чешките филмчета за лека нощ, т.нар. вечернички, те все още са хубави, човешки, разни приказки са. А японските филми и подобни глупости им промиват мозъците. Те са на чужд език, не ги разбират, но зяпат. Това е ужасно. Не мога да им попреча.

Когато сте били в Щатите за Оскарите, най-много ви е харесало в Дисниленд. В книгата пишете, че искате да заведете там жена си и децата. Направихте ли го вече?

Бяхме във Франция и това беше загубен ден. Такава глупост! В Америка беше някак живо. Може да прекарате там цяла седмица. Толкова много неща има. Бях очарован. Това беше най-хубавото ми преживяване в Холивуд. А тук беше страшно далече от Париж, с големи опашки, в крайна сметка нищо не видяхме. Момичетата бяха разочаровани. Но се надявам един ден да получа още един Оскар и тогава ще заведа момичетата в истинския Дисниленд.