За Убиеца Андерш, който мислеше едно, а стана съвсем друго

В новата книга на Юнас Юнасон „Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)“ има герой, който прилича на Пинокио, но пие повече евтино молдовско вино от него и се води по ума не на Лисицата и Котарака, а на бивша свещеничка и изпаднал рецепционист

Адриана Попова 04 July 2016

„Работното заглавие е „Наемният убиец Андерш и неговите приятели (и някои врагове)“, действието се развива в Швеция. Може да се каже, че тримата герои сключват порочен съюз и се впускат в икономическа активност с много нисък морален капацитет.“

Така самият Юнас Юнасон, авторът на „100-годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, представи преди годинав ексклузивно интервю за EVA новия си роман, който вече държим в ръцете си.

В героичната тройка освен Убиеца Андерш влизат бивша протестантска свещеничка, която е много, много ядосана на Бог, и рецепционист на хотел със съмнително реноме. В малкия им и несплотен колектив най-добросърдечен се оказва именно Убиеца, когото другите двама манипулират безогледно, но с оглед на собствената си печалба. Тримата много приличат на Пинокио с Лисицата и Котарака, а защо не и на разпнатия Христос с двамата разбойници, които заради Него влизат в Рая. Още повече Убиеца в книгата е в постоянен диалог точно със Сина Божи, подпомогнат с известно количество евтино молдовско вино.

Като „част от силата, която желае зло, а все добро твори!” великолепната тройка на Юнас Юнасон успява да заслужи благодарности дори от Нейно величество кралицата на Швеция, а и да си осигури доста приятен живот с жълтиците на Пинокио, пардон, с кроните, спечелени от Убиеца.

Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)“ е по-забавна от предходната книга на Юнасон „Неграмотното момиче, което можеше да смята“, в което главната героиня беше някак прекалено съвършена. Убиеца&Co са по-близки като дух до антигероите на „100-годишният старец“. На моменти книгата е адски смешна, но и в останалата част е достатъчно остроумна, за да й се отдели място в списъка със задължителните книги за лятото. А и как да не харесаш автор, който „предрешен“ като Христос, ти казва: „Никой не е лош до дъното на душата си“. И че винаги имаш втори, а защо не и трети шанс да станеш човек, дори когато по природа си голямо дърво.

Книгата е издадена от ИК „Колибри“, преводач Любомир Гиздов.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР