А вътре?

Всичко беше фантазия. Влизаш сред полудели светлини, пулсираща музика, която ускорява ритъма на сърцето ти. Усещаш възбуда, тотална невъздържаност и желание да се отпуснеш. Кокаинът беше навсякъде, LSD-то също. Всички бяха на принципа – ако видиш хапче, го взимаш. На никого не му пукаше за последствията.

Там съм виждал Лайза Минели, Бианка Джагър, Мик Джагър. Джаки Онасис също. Рудолф Нуреев... Баришников – много важни хора, много модерни. Беше много опасно и чудно място. По ъглите имаше хора, които правеха луд див секс.

Какво си спомняш за Лайза и семейство Джагър?

Носеха се като крале и кралици, а като ги погледнеш през рамо, виждаш да вдишват бял прах. Ха-ха-ха! Не мога да се правя, че не се е случвало. Единият от собствениците, Иън Шрейдър, се женеше все за красиви балерини. Другият беше Стив Рубел. Двамата наложиха идеята за ексклузивност – да караш хората да чакат отвън, за да искат още повече да влязат вътре. Който влизаше, се чувстваше специален.

А и при мисълта, че ще срещнеш Анди Уорхол и всички звезди... За мен по онова време беше нормално, защото като част от нюйоркския балет бях част от крем де ла крем и принадлежах на това общество. Този клуб връщаше времето назад към Калигула, вакханалиите и оргиите.

А какво ти говори името Бадона?

Ха-ха-ха! През 80-те учех при Маги Блек – много известна балерина и педагог. В моя клас беше и Мадона. Беше още в началото, беше никоя, като всички нас – с надеждите и усилията си. Нашата учителка така и не научи името й и вместо да я нарича Мадона, я викаше: Бадона! А Меги беше от тези великолепни учителки, които никога не би си позволил да поправиш. Просто се съгласяваш и Мадона никога не й възрази.

Какъв е животът ти сега?

Сега се чувствам като човекът, който качва други на влакчето за невероятни преживявания. Хора като тези красиви балерини в България – Катя Петрова, Марта Петкова, Венера Христова, Вихра Маджарова, – аз ги водя в това невероятно приключение в страната на Аполон. Източната техника, основна тук, следва много стриктни правила. Американската има същите корени, но се движим по-свободно и по почти джазов начин. И моята работа е да покажа движенията по начина, по който западната школа ги прави.  

Чувал ли си за Балетния конкурс във Варна?

Да, може би е най-важният в света. Целият балетен свят знае за Варна. Всяко дете иска да се състезава там. И аз исках, когато бях на 15. Тази сцена дава възможност да се издигнеш в кариерата – и това важи за Париж, Москва, Санкт Петербург, Ню Йорк. Баришников и Силви Гилем са били медалисти тук и са израснали от тази сцена.

Тя е малко като прочутите конни надбягвания, където най-известните собственици отиват, за да избират, повратна точка в кариерата на много артисти. Смешно е, защото знаех, че е в Източна Европа, но не знаех, че е в България.

От 20 до 22 юни благодарение на сдружение Cultural Bridges и фондация „Америка за България“ на сцената на Софийската опера и балет ще се насладим на Американски балет за България 2014 – цикълът „Tom Gold Dance“. Ще видим най-големите звезди от трупата на световноизвестния балетист и хореограф Том Голд и примите на Софийската опера и балет Марта Петкова и Катерина Петрова.

В програмата са балетите: „Аполон“ на Стравински с хореография на Джордж Баланчин, „Прелюдии от Гершуин“ с хореография на Том Голд, „Кончертино“ по Стравински с хореография Джером Робинс, „Ла Плаж“ по Джон Зорн и хореография на Том Голд и „Джънк Дует“ по Доналд Кнаак и хореография на Туайла Тарп.