Когато Стивън Кинг разбрал, че Дж. К. Роулинг, авторката на Хари Потър, е издала книга под псевдонима Робърт Галбрейт, той й написал, че такава тайна не се опазва дълго. Самият Кинг се опитал да пише под псевдонима Ричард Бакман, но стилът му го издал. Истината е, че не стилът е издал кой се крие зад името Робърт Галбрейт. Човек от адвокатската кантора на Роулинг се разбъбрил не пред когото трябва. В резултат – продажбите на детективския роман скочили. Ако „преди” разкритието били пласирани 1500 бройки, „след” продажбите на англоезичното издание стигнали 140 хил.

Това е показателно доколко успехът на романа зависи от харизмата на авторката му, а не толкова от собствените му качества. Близо 500-те страници се четат приятно, въпреки че на места стилът е доста обстоятелствен. Криминалната история е увлекателна. Чернокожа манекенка се самоубива, скачайки от балкона на жилището си. Брат й не е съгласен със заключението на полицията и наема частен детектив да разнищи убийството. Защото е сигурен, че става дума за убийство. И тук идва голямата сполука на романа. Детектив Корморан Страйк е едър, мрачен, облечен без особено старание ветеран от войната в Афганистан. Там някъде той е загубил единия си крак и почти непрестанните болки, които изпитва при движение с протезата, са важна негова особеност. Недъгът му придава плътност на образа и обяснява неособено слънчевия му нрав. В традицията за спътник на детектива, наложена още от Конан Дойл с двойката Холмс – д-р Уотсън, Дж. К. Роулинг прикрепва към Страйк помощник, по-точно помощничка (все пак феминизмът е свършил нещо на тоя свят!) – сексапилната секретарка Робин. Тук ще припомня, че (само)убитото момиче е чернокожо, така че с компанията от човек в неравностойно положение, работеща мацка с независим дух и представителка на черната раса авторката е спазила всички правила за расово и полово равноправие и представителност в романа си.

Роулинг обещава, че това съвсем няма да е последният й криминален роман с главен герой Корморан Страйк. Със сигурност и следващите й книги от поредицата ще са увлекателни. Както е сигурно, че детективът в „Зовът на кукувицата” има работа с умен и лукав убиец, така е сигурно, че авторката на Хари Потър има талант, а вече и натрупан опит. Предишният й роман за възрастни „ Ваканционен пост” лично на мен ми хареса повече, въпреки доста тромавото му начало. Там също имаше смърт, но такава, която ме трогна.

Зовът на кукувицата, Робърт Галбрейт, ИК „Колибри”

Профил: качествено криминале
Оценка: 7 от 10 възможни точки