Защо избрахме тях? Отговорът е прост и недвусмислен: защото са секси. Е, разбира се, и талантливи. Великолепната осмица от актьори, която подбрахме за този специален проект, е доста разнородна. Някои от нашите герои са отдадени изцяло на театъра, други имат роли и в киното, и на малкия екран, трети – като Пламен и Фахрадин – засега са непоклатимо „женени” за телевизията. Но макар и различни, от всички тях очакваме само едно: голям успех! Затова ще ги държим под око, дръжте ги и вие – както ще се убедите от нашата фотосесия, никак няма да е неприятно...

Петък, ранен следобед, голям мартенски студ. Място на действието – покрайнините на Бусманци. Но да кажеш просто „Бусманци“, е все едно нищо да не кажеш. Представете си декор от филм за Втората световна война – няколко полуразрушени халета и складове сред пустошта, над които грачат гарвани и свири вятърът. Цялата тази картина би била доста поетична и красива,  макар и малко мрачна, при положение че не си в нея и най-вече че не трябва да влезеш в едно от тези халета. Приближаваш се към вратата, но не – врата няма. Има окъсан, мръсничък найлон, който зловещо се развява. Повдигаш найлона и отвътре те лъхва пронизващ хлад. Боже, по-студено е, отколкото навън. Но понеже в края на приказката, а понякога – както в случая – и по-рано  героят винаги получава награда за проявената смелост,  се осмеляваме да пристъпим вътре. И, разбира се, получаваме наградата – осем  страхотни мъже, полуголи, осветени от огромен калорифер (естествено, той е там, за да ги топли, не за да ги осветява). Знаем, че не са призраци на войници, намерили смъртта си в това свърталище. Напротив – от плът и кръв са си и още как.  „Искам още кръв – тук и тук“ - чуваме как криейтив директорът ни Манов обяснява на гримьора Валентин Вълов. „И тези бинтове са много чисти, много инфантилни, наклепайте ги, хайде!“ И ние ги клепаме. Вярно, не се справяме така професионално като Вальо, който работи в киното, но пък за нас е удоволствие. Лили Гергишанова, нашият моден редактор, обикаля сред момчетата и с размах им къса дрехите (и сърцата, естествено). Сигурно ви звучи малко налудничаво цялата тази история, нали? Сега ще ви обясним.

Осем млади български актьори пресъздават за EVA реплика на картината на Иля Репин  „Бурлаки на Волге“. Репликата е с намигване, разбира се. Така де – нашите „бурлаки“ са секси мръсни, секси окъсани и просто секси. А колкото до това какво теглят – ще разберете от самите тях в материала по-нататък. За нас остана радостта да превързваме с бинтове измислените им рани, да ги поим със загряващо уиски и... даа, щеше ни се в уста да ги целунем бърже, но нямаше как.   

Почти всички от тях са под 30 години, участвали са в хитови театрални постановки и филмови продукции и форумите са пълни с дълги и страстни словоизлияния на влюбени фенки, които се чудят как да се запознаят с тях, купуват си билети само на първия ред и после споделят, че усещат „невероятен обмен на енергия“ и са сигурни, че „се познават от минали прераждания“ (цитат от реален пост в един форум).

Оказа се, че нашите актьори са свикнали да се снимат в студ и мраз и суровият бусмански климат не ги смути особено. Всичките до един обаче се вълнуваха как изглеждат, час по час се поглеждаха в огледалото. И ако, преди да ги гримираме и да ги опашем с въжета, във всекидневните си спортни дрехи те можеха да минат за обикновени български момчета, началото на снимките ги преобрази. Пред камерата ни осмината сътвориха истинска театрална магия. Друго си е човек да може да играе. Лицата им съвсем естествено изразяваха неистово усилие, всички правеха движенията си в синхрон. А експлозията от мускули под разкъсаните костюми добави финалния акорд, за да ни остави без дъх.

До самия край на снимките нашите герои ръсеха неистови мъжкарски цинизми (но такива, забавни), всичките до един бяха гладни като зверове (а гладът ужасно им отива на мъжете!) и разправяха как след снимките ги чакат кой пържоли, кой - още уиски, кой - „жена на легло“. И така – с мисълта за това, което ги чака след снимките, те теглеха Нещото (всъщност това бе нашият шофьор Жоро - сам срещу осмина. Ние, в EVA, не можем да се оплачем от липсата на силни мъже.)