Той пуши - аз, не
Здравейте,
Когато с мъжа ми бяхме гаджета, той пушеше много. Тъй като никога не съм пушила, го бях помолила да не дими в мое присъствие. И той направи нещо, което много ме впечатли. Отказа цигарите заради мен. 8-9 години не е докосвал цигара. От известно време обаче, когато е в компания, започна да припалва отново. В началото ме питаше дали е ОК и аз отговарях, че няма проблем. Лека-полека започна да забравя да ми иска разрешението и направо си пропуши отново. В момента е стигнал до кутия на ден. Това не само че ме дразни, но и ме натъжава, защото едно време предпочете моето мнение, а сега явно не му пука изобщо. Няколко пъти съм го питала защо го прави. Измъква се, че пушел по малко. Наистина ли не схваща за какво става дума? Моля за съвет, колкото и незначителен да изглежда проблемът.
Поздрави, Виолета Каранинова
Здравей, Виолета,
Уверявам те, че проблемът съвсем не ми изглежда незначителен. Ако обаче цигарите се спираха със съвети от страниците на списания, на света нямаше да е останал и един пушач. Нещата не са толкова прости. В популярната култура пушенето е естественият епилог на любенето и в този смисъл ти виждаш във възраждането на неприятния навик своеобразен край на съпружеската отдаденост. В известен смисъл дори ревнуваш от тютюна, който сега е по-предпочитан от теб. И се чувстваш пренебрегната. Най-неприятното е, че и любовта, и пушенето се превръщат в рутинни навици, но едното е далеч по-маниакално и обсебващо. Кое от двете свиквания оставя по-лош дъх, е спорно. Истинският проблем обаче не са цигарите. Може би съпругът ти също е усетил известно отдалечаване (или прекомерно желание за доминация) и е потърсил утеха в старите си навици. В такъв случай дори да успееш да го накараш отново да не пуши, все още има над какво да помислите във връзката си. Цигареният дим обикновено е най-безобидният пълнеж на подобни празнини.
