Светът е за двама, или Орлин Горанов и магията на живота

Половин век споделена музика с публиката празнува любимецът на родните меломани

Краси Генова 10 July 2024

Снимка: личен архив

Половин век споделена музика с публиката празнува любимецът на родните меломани. Певецът,  който завладява безусловно сърцата на феновете си със „Светът е за двама“, „Детски спомен“ и „Обичай ме“ и владее тънкостите на вълшебното общуване с публиката, ще сподели „50 години магия“ с концерти в Пловдив, Шумен, Велико Търново – 5 август, Плевен – 6 август, Стара Загора – 9 август, Варна – 6 октомври, и София – 19 ноември.

С него на концертите ще бъдат едни от най-добрите млади музиканти – Радо Казасов – барабани и автор на концертните аранжименти, Евден Димитров – бас, Денис Попстоев – клавишни и саксофон. Звездния състав допълват музикантите от „Ку-ку бенд“ Кристиян Илиев – пиано, и Цветан Недялков – китара, тромпетистът на група „Акага“ Иво Казасов, както и атрактивното трио „Тринити“. Акцент на сцената ще бъде и забележителният симфоничен оркестър Симфониета – Враца, с диригент Георги Милтядов, който е и автор на оркестровите аранжименти. Специални гости на концерт-спектакъла на Орлин Горанов ще са Любо Киров, Орлин Павлов, Александра Раева, Кристина Димитрова и Мариана Попова – изпълнители, с които го свързват общи музикални проекти и дългогодишно приятелство.

Предстоящото ви турне се казва „50 години магия“. Каква е тайната на вашата магия и в годините променихте ли съставките във вълшебния еликсир за публиката?

При всички положения знам защо турнето ми е „50 години магия“, но ако знаех каква е съставката за тази неспирна споделена обич с публиката, сигурно щях да практикувам алхимия. (Смее се.) Нейно величество сцената има особеност, никой не знае тайната нито на успеха, нито на провала. Компонентите са толкова много и толкова важни: визия, музика, текст, видео, изпълнение на живо, стил, поведение и още, и още. Никога нямаш гаранция, че ще се получат нещата. Всеки концерт е уникален посвоему и да не знаеш какво ще се случи носи своя чар. Изобщо чарът да не знаеш бъдещето! Ако го знаехме, тогава за какво ни е то?

Музиката, подобно на много други артистични приключения, претърпя много промени в глобален мащаб. Младите често формират предпочитанията си към дадена музика или известна личност, както към бързата храна. Това притеснява ли ви – и като поп изпълнител, и в новото ви амплоа на телевизионен водещ?    

Не може да накараш някой да слуша джаз или пък метъл, ако това не му допада. Свободата на избора е нещо много важно, все пак сме минали през огън и жупел за нея и не бива да се пренебрегва. Ето защо не съдя младите за техните избори, те реално имат още много да учат. Относно предаването, аз лично харесвам експериментите. Харесвам да изпробвам себе си, да се провокирам, за да откривам нови хоризонти.

Много мислих върху предложението за водещ, все пак това са два различни свята (музиката и воденето). Няма да забравя как се погледнах в огледалото една сутрин и си казах: „Орлине, няма да се плашиш, не си на изпит! Ще се справиш и с това!“. Разсмях се, звъннах им и се съгласих. Не съжалявам, пълно е с емоции, феноменални колеги, участници и много, много смях. Та нали в това е смисълът?

Като какъв човек бихте определили Орлин Горанов и къде и кога се случи най-голямата трансформация с него?

Ако трябва да се определя, бих се нарекъл: вечно търсещият, оптимистът, който вярва, че с много работа всичко се сбъдва. Сцената в момента е отворена за всякакви експерименти, за креативност. Обожавам да се замислям над живота ми, къде съм тръгнал, ще стигна ли дотам... кога и изобщо дали. Тази трансформация може би се случи около 30-ата ми година. Като гръм от ясно небе.

Оттогава си поставям цели, искам да се науча да обичам още повече. Мисля, че съм в средата на пътя си, един живот няма да ми стигне, за да изпея всички песни, които искам, песни, които не са дошли още при мен, не съм се докоснал до още много изживявания. На всички ни е ясно, че животът е обидно къс, и искрено се надявам да имаме още възможности за спомени, прекарани с любими хора. Задължени сме да го правим, това оформя аурата на човек, защото след нас остава енергия. Вярвам в нея, после тя си намира мястото да продължи друг живот, един безкраен кръговрат.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР