Амбициозната задача, която са си поставили кураторите на експозицията, е да уловят всички пресечни точки на Пруст (1871–1922) с ключовите фигури, вълнували сетивата и мислите му, живели в спомените му и оформяли героите му.

„За да разбираме Пруст, е важно да имаме познания за Париж и времето, в което той е живял – космополитна и много активна във вибрациите си световна столица, в която в онези години се случват сериозни промени с архитектурата на Барон Осман, с навлизането на електричеството, автомобилите, развитието на театрите и оформянето на кафенетата и ресторантите като основна сцена не само за срещи, но и за обществени дебати. Но за да достигнем до този етап в развитието на града, трябва да се върнем и малко назад, в картините на импресионистите. Те са подготвили хората за голямата промяна, предизвикана от естествения ход на времето – най-характерната и любима тема на Пруст“, разказва  водещият куратор в екипа Фернандо Чека.

През 1896 година младият писател публикува „Удоволствия и дни“. Първата му творба е подложена на много критики, но сега тя е в центъра на изложбата, защото е първото свидетелство за вкусовете му за музика, театър, изобразително изкуство, както и за честите му посещения в един от любимите му музеи по онова време – Лувъра.

Тези интереси се развиват и обогатяват, за да се стигне до появата на „По следите на изгубеното време“ – роман, издаден в седем части, в периода 1913 и 1927 година, с общ обем от 4000 страници. В тях оживяват Париж, аристокрацията, френският Прованс и много от местата, в които са живели любимите художници на автора – Мане, Писаро, Реноар, Моне и Буден.

Френската столица е в краката на театралната дива Сара Бернар, която изследователите на Пруст смятат, че е основното вдъхновение зад един от женските образи в книгата – Берма. Кураторите на изложбата се впускат и в по-неизследвани посоки на влиянията върху Пруст, като пристрастяването му към Венеция, готическите катедрали и тъканите, които открива в ателиетата на испанските артисти Мариано Фортуни и Раймундо Мадрацо.

За да се оформи цялостната представа, екипът заема от чуждестранни музеи платна на Рембранд, Вермеер и Търнър, както и първи издания на книгите на Пруст от Френската национална библиотека и библиотеката в Мадрид.