В One gallery в сърцето на София беше представена изложбата на Виктор Чучков „Преосмислена истина“. 49 фотографии, правени около създаването на филма му „18% сиво“, бяха курирани от тандема кинооператори, фотографи и режисьори Георги Богданов и Борис Мисирков. И преживяването беше като да съзерцаваш дестилирани спомени от творческия процес – отражения в огледалното езеро на времето или артистични кадри, които могат да отключат свои собствени истории във въображението на гледащия ги.

"Всеки филм си има съдба – разказа Виктор Чучков. – Съдбата на „18% сиво“ е, че той стана готов и премиерата му беше малко преди COVID пандемията. Месец след като филмът излезе, беше обявен локдаун, киносалоните бяха затворени, световните фестивали ограничиха дейността си и тя мина онлайн. Но въпреки тежката съдба да няма добро киноразпространение, макар и за кратко „18% сиво“ беше гледан от над 20 000 зрители в киносалоните. Вероятно в друг момент щеше да има много повече.“

Три години по-късно в рамките на Биеналето на фотографията във Виена Foto Wien Виктор Чучков печели конкурс и прави изложба по покана на дом „Витгенщайн“ с избрани фотографии, свързани с четиригодишния процес на подготовка, търсене на локации, на актьори и снимане на филма в Германия, Англия, Белгия и България.

Концепцията за изложбата пише заедно с актрисата, изпълняваща главна роля във филма – Доля Гавански. Прави първоначална селекция от 200 фотографии. Георги Богданов и Борис Мисирков се намесват със следващото ниво на избиране и куриране на творбите. Във Виена изложбата продължава месец.

Виктор Чучков и фотографията

Бях може би в четвърти клас и се интересувах от снимане покрай моя приятел Андрей Кулев, който сега е награждаван режисьор и аниматор. Той имаше фотоапарат от майка си – Светла Ганева, една от най-добрите кинооператори жени на много български филми. И Андрей, и майка му снимаха много и много хубаво. Аз им се възхищавах и исках също да опитам. В пети клас баща ми ми купи руски фотоапарат „Смена 8“.

Беше пластмасов, с две-три настройки, но правеше интересни снимки и важното беше, че можеш да хванеш момента. Толкова ми хареса да снимам, че си направих лаборатория в мазето. Андрей ми помогна да се науча да проявявам и да копирам ръчно на хартия. Тогава, през 80-те години, това беше единствената възможна технология. Баща ми видя, че доста се запалих, и много му се примолих за един рожден ден да ми купи професионален фотоапарат. Купи ми източногермански – „Практика“, с два обектива, които се сменяха.

Това беше единствената сериозна марка фотоапарати, която можеше да се купи тогава в България. Помня, че струваше доста пари, може би повече от заплатата на баща ми. И тогава съвсем се запалих. Продължих да се развивам по някакъв начин. Докато следвах кинорежисура в НАТФИЗ, също учихме две години фотография. Имах възможност да опитам да снимам в студио, да използвам лабораторията на Академията. Снимането винаги е присъствало в живота ми.

Кадър, правен в процеса на работа по филма „18% сиво“ – през есента по време на фестивала „Златна роза“
във Варна.

Една от любимите ми фотографии. На преден план се вижда седнало момче. Това е синът ми Борис, който като че ли оставен на спокойствие и от майка си, и от баща си, в този момент гледа в една точка. Пред прозореца е майката на моите деца Невена, която е погледнала към огромно красиво празно пространство. Кадърът е направен в хотел „Черно море“ във Варна.

Тези две фигури, които се виждат от задното стъкло на кола, са персонажи от филма.

Героят на Руши Видинлиев ги среща в Белгия. Те са малко семейство, което всъщност се състои от брат и сестра. Собственици са на магазин, който виждаме – нещо като минимаркет. Прозорците над него са прозорците на техния дом. Сестрата работи в магазина и се грижи за брат си, който е роден с умствени проблеми. Той не може без нея. Много се обичат и са всичко един за друг. Това за мен е толкова трогателна история от живота. И е изиграна от белгийските актьори Борис ван Северен и Йоке Емерс.