Многото задачи и цената, която плащаме за скоростта

Разговаряме с Анастасия Димитрова, тренер в центъра за личностно развитие „Зеном“

Ваня Шекерова 14 May 2016

Анастасия Димитрова, тренер в центъра за личностно развитие „Зеном“

Снимка: личен архив

Какво дефинирате като многозадачност?

Способността бързо да превключваме вниманието си от една задача на друга. И ако между две задачи някак се справяме, то когато се товарим с трета и четвърта, качеството на изпълнението пада. Многозадачността е ново явление и се свързва най-вече с огромния поток информация, която ни залива, и с напредването на технологиите, доставящи информацията. Като педагог и тренер виждам този проблем при съвременното поколение и смятам, че е полезно да го знаят най-вече съвременните майки, както и преподаватели, работодатели и всеки, който работи и общува с младите.

Децата днес бързо се ориентират, бързо обработват информацията, постъпваща в мозъка им, но тя не остава като опит
у тях.
Не е ли индивидуален капацитетът на полезно действие и има ли здравословен минимум?

Многозадачността не е присъща на човека, макар гениите като Наполеон или Цезар да са можели да правят по няколко неща едновременно и бързо са прескачали от една задача на друга, запазвайки висока концентрация и способност да проследят всяка от извършваните задачи. Под въздействие на новите технологии днешните деца са в пъти по-добри в многозадачността от всяко друго поколение. Учениците днес, докато пишат домашното си, едновременно чатят, гледат клип, ядат и редактират някоя снимка, да не кажем, че играят и игра. Баба ни в такава ситуация би изпушила. Тя би могла да се концентрира само в една задача.

Какви са последствията от многозадачността в индивидуален план?

Омързеляване на мисълта. Децата вече не могат да разчитат чуждите мисли, нещо, нужно при четене. В училище се справят някак със съчиненията, но не успяват с преразказа. Когато човек чете, в неговия мозък са задействани определени зони, отговарящи за четенето. Когато обаче изследваме четящия мозък на съвременния тийнейджър, се вижда, че светват зони в мозъка, в които информацията се обработва интуитивно. Децата днес бързо се ориентират, бързо обработват информацията, постъпваща в мозъка им, но тя не остава като опит у тях. И няма да могат да определят къде е лъжата, къде – истината, да разграничат главнотo от второстепенното, да извлекат смисъла. Човек, при когото преобладава понятийното мислене, по-бавно взема решение за реакция в кризисна ситуация, но не допуска повече такава ситуация.

Не е ли проблем на образованието създаването на механизъм за обработка на информацията?

Нашата образователна система не е променяна от Средновековието насам и е тексто- и литературоцентрирана, разчитайки на хора с понятийно мислене.  

Многозадачността е нещо, което трябва да приемем, етап в развитието ни. Като автомобила да речем. Създаден веднъж, той се усъвършенства, въпреки че замърсява околната среда, умират хора в катастрофи, но няма да се откажем от него. Така че образователната система може да реагира с интерактивни учебници, с намалени часове, с преподаватели, които владеят актьорско майсторство. Но всичко това е подчинено на клиповото мислене – израз на тази многозадачност. Скоростта на смяна на събитията е толкова голяма, че не остава никаква възможност да се мисли и съответно няма нужда да напрягаме и задържаме вниманието си.

Каква е цената, която като общество плащаме за тази все по-широко разпространена многозадачност?

Трудност в комуникацията, липса на опит, ниска способност за концентрация, неразбиране на другите, невъзможност за работа в колектив, неспособност за излагане на мислите си, работа с готови клишета и неспособност за креативни решения и нестандартни постъпки, лесно поддаване на манипулации. Пак се връщам към цифровия дивак – преди да говорят хората са общували със звуци. Сега ако чуете как говорят младите, как си пишат в мрежата – ДДЗ, BRB, ASAP… Подобни абревиатури на дълги изречения са измислени първоначално от пилотите, за да пестят времето в ефир. Затова и речта запада – когато мислиш бързо, речта ти пречи. А бедната реч води до бедни мисли.

Има един закон за опростяване на речта, а аз не крия, че съм благодарна на емотиконите в определени ситуации. А вие ми казвате, че това е нещо лошо.

Сигурно така звуча, но искам да кажа, че ние залагаме все повече само на тях за сметка на истинските изразни средства, каквато е речта. Залагаме повече на визията, отколкото на текста. Визуалното е изключително важно и има своето задължително място, но ние ходим на два крака. В момента в който започнем само на един, ще пострадат и походката ни, и скоростта на придвижване, и здравето, и естетиката... Всичко трябва да е в баланс.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР