Прекрасният артист е на 84 и съвсем скоро сподели пред списание Opéra Magazine, че мечтае за нови роли. А до момента е изиграл над 150, което е абсолютен рекорд за тенор в историята на операта. С богатия му красив, топъл тембър, феноменалната физическа и вокална издръжливост, той пее на испански, италиански, немски, английски, френски и руски в най-престижните оперни театри по света и владее стиловото разнообразие на композитори от Моцарт, Верди, Пучини и Офенбах, до Вагнер. Към което не трябва да забравяме да добавим и брилянтните му изпълнения на виенска оперета и испанска сарсуела. 

Пласидо редовно поема диригентската палка във Виена, Мадрид, Цюрих, Ню Йорк и Лос Анджелис. Участвал е в няколко филма, режисирани от Франко Дзефирели („Травиата“ и „Отело“) и Франческо Рози („Кармен“). Откривал е оперни театри, изнасял е галаконцерти пред папа Йоан Павел II, кралица Елизабет II, испанския крал Хуан Карлос, френския президент Франсоа Митеран. Има общо дванайсет награди „Грами“ и латино „Грами“ и сребърни, златни, платинени и мултиплатинени записи.През 1990 г. участва в откриването на Световното първенство по футбол заедно с Лучано Павароти и Хосе Карерас и магията на обединението на талантите им в проекта „Тримата тенори“ оставя следи в сърцата на публиката по цял свят.

Като генерален директор на операта в Лос Анджелис и на Националната опера във Вашингтон маестро Доминго създава програми за развитие на млади артисти. Част от тази мисия е направеният от него конкурс „Опералия“, най-големият и най-престижен световен форум, в рамките на който всяка година панел от професионалисти разглежда стотици кандидатури, избира между 30 и 40 души на възраст между 20 и 32 г. Всички те биват прослушани от жури, председателствано от маестро Пласидо Доминго. Избраните 20 продължават към полуфинала. На големия финал остават 10, които изнасят галаконцерт. 

Тази година през октомври предстои да се насладим на финала на „Опералия“ на българска сцена под съпровода на Софийската филхармония. Продуцент и организатор на събитието е изключителната българска дива Соня Йончева, чийто път към световната сцена започва от победата ѝ на същия конкурс. По нейна покана Пласидо Доминго ще гостува два пъти в България – на „Опералия“ и на двудневната оперна „Гала в София“ под открито небе на площад „Св. Александър Невски“ през август, в която ще участва заедно с Хосе Карерас, Соня Йончева и Виторио Григоло. Билети може да закупите тук.

Скъпи Маестро, вашият глас вълнува публиката по цял свят. Къде според вас е тайният ключ към човешкото сърце?

Как да ви отговоря? Винаги се опитвам да дам най-доброто от себе си и ако публиката се наслаждава на концерта, за мен наслаждението е още по-голямо. Аз съм много страстен и се старая да пренасям тази страст във всяко произведение, което изпълнявам. И да правя така, че да е заразителна за публиката.

Предстои да се завърнете в България за вечер, която обещава да бъде незабравима. Какво е усещането да пеете отново със Соня Йончева и Хосе Карерас? Какъв музикален и емоционален разговор се надявате да създадете на сцената?

Всички елементи за вълшебна вечер са налице и съм сигурен, че ще е такава: Соня и Хосе са изключителни звезди. Сцена ни е площадът пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Пеем на фона на самата катедрала. Какво по-впечатляващо можем да искаме? Миналото лято двамата с Хосе изнесохме много емоционален концерт на стадион „Панатинайкос“ в Атина. Благодарение на поканата от Соня сега ще го повторим и в София. Очаквам тази вечер с нетърпение! Съгласен съм с вас, че ще бъде незабравима!

Често говорите за емоционалната сила на живото изпълнение. Какво е по-различното или по-интимното – в това да пеете в тази конкретна обстановка и с тези конкретни артисти?

Природата и красотата на операта са създадени за живото изпълнение. Хиляди различни елементи се събират в едно след много репетиции и всяка вечер е уникално преживяване – зависи от произведението, от композитора, от състава, от публиката, от хиляди неща… Всяка вечер е нова и специална!

Да пея на една сцена с Хосе за мен винаги е било удоволствие. Още от преди 35 години, по времето на концертите ни на Тримата тенори. Какви спомени имаме само – от вълнуващото представяне пред многохилядна публика, за която операта и класическият глас бяха нещо ново. Познавам Соня от 15 години – откакто спечели „Опералия“ в Ла Скала през 2010 г. Оттогава сме имали прекрасни концерти заедно – с Нюйоркската филхармония, отново в Ла Скала, на площада „Св. Александър Невски“ през 2021 г., в Театро Реал в Мад-рид през 2022 г. и на 50-годишнината от дебюта ми в Залцбург миналата година. Но най-запомнящото се за мен бе съвместното ни участие в „Луиза Милер“ в Метрополитън опера в Ню Йорк.

Соня Йончева е сред най-ярките звезди на България и лауреат на „Опералия“ – как бихте описали артистичната и личната ви връзка с нея? Дали този концерт ще е толкова празник на приятелството, колкото и на музиката?

Соня впечатли всички ни на „Опералия“ през 2010 г. в Ла Скала. Веднага стана ясно, че сме открили диамант – и то не в суров вид, защото Соня вече имаше безупречна техника и естествено сценично присъствие. Не само красотата на гласа ѝ, но и харизмата, личността, аурата ѝ я отличаваха. Тя се доказа блестящо – спечели първата награда, както и наградата на публиката… на публиката от Ла Скала.

Но не е достатъчно само да спечелиш конкурс или да имаш талант – нужен е и характер, решителност и много работа, за да изградиш кариера. Соня има всичко това и още повече. Изминаха 15 години и тя е истинска дива! Щастлив съм, че мога да отпразнувам това приятелство и нейния талант.