Зрението е едно от най-ценните ни сетива, но често започваме да се грижим за него едва когато забележим първите проблеми. Продължителната работа пред компютър, използването на смартфони, недостатъчният сън, небалансираното хранене и напредването на възрастта могат да повлияят върху комфорта и здравето на очите.

Все повече хора търсят естествени начини да подобрят зрението си, без да прибягват до лекарства, процедури или очила. В интернет се разпространяват различни съвети – от консумацията на определени храни до специални упражнения за очите. Но доколко тези методи са ефективни?

Могат ли очите да възстановят зрението си сами?

Отговорът зависи от причината за зрителното нарушение. Ако човек страда от късогледство, далекогледство или астигматизъм, промяната на хранителния режим и изпълнението на упражнения обикновено няма да премахнат проблема. Тези състояния са свързани с начина, по който светлината се фокусира в окото, и изискват подходяща оптична корекция или друго медицинско лечение.

Това обаче не означава, че не можем да направим много за здравето на очите си. Правилните навици могат да намалят зрителната умора, да облекчат сухотата и да подпомогнат предпазването от някои очни заболявания. Според Американската академия по офталмология упражненията за очите не могат да премахнат нуждата от очила при късогледство, далекогледство и астигматизъм.

1. Храната е важна за здравето на очите

Един от най-добрите начини да подкрепим зрението си е чрез разнообразно и балансирано хранене. Очите се нуждаят от редица хранителни вещества, които участват в нормалното функциониране на ретината и защитата на очните тъкани.

Особено важни са:

• Витамин А – необходим за нормалното зрение, особено при слаба светлина. Съдържа се в морковите, сладките картофи, тиквата, яйцата и млечните продукти.

• Лутеин и зеаксантин – каротеноиди, които се натрупват в макулата и участват в защитата на ретината. Богати източници са спанакът, кейлът, броколите и други зелени листни зеленчуци.

• Витамин С – антиоксидант, който се съдържа в цитрусовите плодове, кивито, ягодите, чушките и броколите.

• Витамин Е – подпомага защитата на клетките от оксидативен стрес. Намира се в ядките, семената и растителните масла.

• Омега-3 мастни киселини – участват в нормалното функциониране на клетъчните мембрани. Добри източници са сьомгата, скумрията, сардините и орехите.

• Цинк – важен за нормалната функция на ретината и метаболизма на витамин А. Съдържа се в месото, морските дарове, бобовите растения и ядките.

Важно е да се знае, че тези хранителни вещества поддържат очното здраве, но не могат сами да коригират диоптрите или да възстановят вече загубено зрение.

2. Морковите наистина ли подобряват зрението?

Това е един от най-разпространените митове, свързани със здравето на очите. Морковите са богати на бета-каротин, който организмът превръща във витамин А. Този витамин е необходим за нормалното функциониране на ретината и способността ни да виждаме при слаба светлина. При недостиг на витамин А могат да се появят проблеми с нощното зрение. В такива случаи възстановяването на нормалните нива на витамина може да подобри зрителната функция. При хора, които вече приемат достатъчно витамин А, допълнителната консумация на моркови обаче няма да направи зрението по-остро и няма да премахне нуждата от очила.

3. Почивките от екраните могат да намалят зрителната умора

Продължителното взиране в компютър, таблет или телефон често води до напрежение, сухота, парене и временно замъгляване на зрението. Една от причините е, че когато гледаме екран, мигаме по-рядко, което може да доведе до по-бързо изпаряване на слъзния филм. 

Офталмолозите препоръчват правилото 20-20-20:

- На всеки 20 минути работа пред екран насочвайте погледа си към предмет на разстояние около 6 метра за поне 20 секунди.

- Тази кратка почивка позволява на очите да се отпуснат и може да намали усещането за напрежение.

Полезно е също да:

• Мигате съзнателно и редовно.

• Поставяте екрана на подходящо разстояние.

• Избягвате прекалено ярка светлина и отблясъци.

• Правите кратки почивки при продължителна работа.

Тези навици подобряват зрителния комфорт, но не лекуват рефракционни нарушения.

4. Имат ли ефект упражненията за очите?

В интернет могат да се открият десетки програми, които обещават подобряване на зрението чрез ежедневни упражнения.

Сред най-популярните са:

• Редуване на фокуса между близък и далечен предмет.

• Бавно движение на очите наляво и надясно.

• Кръгови движения с погледа.

• Кратко отпускане на затворените очи.

Тези упражнения могат да помогнат за отпускане и временно облекчаване на зрителния дискомфорт. При определени състояния, например недостатъчност на конвергенцията, специално назначената зрителна терапия може да бъде полезна.

Но няма убедителни научни доказателства, че обикновените упражнения могат да премахнат късогледството, далекогледството или астигматизма.

Затова не бива да заменят предписаните очила или лечението, назначено от специалист.

5. Повече време на открито – особено важно за децата

Прекарването на време навън има доказани ползи за общото здраве, а изследванията показват, че може да намали риска от развитие на късогледство при децата. Естествената дневна светлина и редовното прекъсване на дейностите на близко разстояние са важни фактори за здравословното развитие на зрителната система.

Ето защо родителите трябва да насърчават децата да играят навън, да спортуват и да прекарват по-малко време в непрекъснато взиране в електронни устройства. Това не означава, че вече възникналото късогледство ще изчезне, но прекарването на повече време на открито може да помогне за ограничаване на риска от появата му.

6. Сънят и хидратацията също имат значение

Недостатъчният сън може да доведе до зачервяване, сухота, раздразнение и усещане за тежест в очите. По време на сън организмът преминава през важни възстановителни процеси. Затова редовният режим и достатъчната почивка са част от грижата за зрението. Приемът на достатъчно вода също е важен за нормалното функциониране на организма и поддържането на слъзния филм. Ако често усещате парене, дразнене или сухота, консултацията с офталмолог е препоръчителна.

7. Кои навици могат да навредят на зрението?

Някои ежедневни практики увеличават риска от очни проблеми или влошават зрителния комфорт.

Сред тях са:

• Продължителна работа пред екран без почивки.

• Четене при неподходящо осветление, когато това води до напрежение.

• Тютюнопушене.

• Пренебрегване на редовните профилактични прегледи.

• Излагане на силна слънчева светлина без подходящи слънчеви очила.

• Самолечение с капки и хранителни добавки без медицинска препоръка.

Особено опасно е гледането директно към слънцето. То може да причини трайно увреждане на ретината.

Кога трябва да посетим очен лекар?

Дори когато нямаме оплаквания, профилактичните очни прегледи са важни. Някои заболявания, включително глаукомата, могат да се развиват продължително време без ясно изразени симптоми.

Не отлагайте консултацията, ако забележите:

• Постоянно или прогресиращо замъгляване на зрението.

• Трудности при виждане надалеч или наблизо.

• Чести главоболия, съпроводени със зрителен дискомфорт.

• Повтаряща се сухота и парене.

• Промени в зрителното поле.

Внезапната загуба или промяна на зрението, появата на светкавици, множество нови плаващи петна или силна очна болка изискват спешна медицинска оценка.