В България има педиатри, чийто професионален подход съчетава дълбоко хуманно отношение към детето с ясна визия за бъдещето на педиатрията, в което лекари, родители, институции и нестопански партньори работят заедно. Един от тези устойчиви съюзници е фондация „Америка за България“, чиято подкрепа за обучения, иновации и международен обмен даде възможност на 11 български педиатри да участват в работно посещение в САЩ в една от водещите университетски болници в света - Weill Cornell Medicine в Ню Йорк. Разговаряме с доц. д-р Йорданка Узунова и с д-р Весела Александрова, участници в програмата.

Тя е сред водещите педиатри в България, началник на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“. С д-р Узунова разговаряме за предизвикателствата, надеждите и реалните стъпки към по-добро детско здраве – с вяра, че бъдещето може да се лекува и възпитава, когато има обща воля.

Д-р Узунова, какво ви мотивира да изберете педиатрията като професия?

Децата са искрени, силни и уникални – всеки техен усмихнат поглед след оздравяване е безценна награда. Вярвам, че работата с децата изисква не само знания и клиничен опит, но и търпение, емпатия и креативност – качества, които ценя и исках да развивам. 

Какво според вас липсва най-много в системата на детското здравеопазване у нас?

Една от най-съществените липси е отсъствието на цялостна, дългосрочна национална стратегия, която да обхваща не само лечението, но и профилактиката, ранната интервенция и социалната подкрепа за семействата. Често се действа реактивно, а не проактивно. Освен това има недостиг на педиатри и детски специалисти в малките населени места, както и липса на достатъчна подготовка на общопрактикуващите лекари за работа с деца. Нерядко липсва и мотивация сред младите лекари да изберат педиатрия, поради ниско заплащане, също и голямото натоварване. Не на последно място – комуникацията между институциите е слаба. Това прави грижата разпокъсана и често неефективна.

Какво най-силно ви впечатли по време на вашето посещение в педиатричната болница Well Cornell Paediatrics в Ню Йорк?

Впечатли ме не само високото ниво на медицински технологии и отлично подготвеният персонал, а начинът, по който децата и техните семейства бяха поставени в центъра на грижата. В болницата всеки пациент беше възприеман не просто като клиничен случай, а като личност с емоционални, социални и психологически нужди. Между всички звена – лекари, медицински сестри, психолози, социални работници – имаше отлична координация. Всички работеха като един екип. Това ми показа колко важна е междудисциплинарността за ефективната грижа за децата, както и значението на добрата комуникация между лекар и пациент.

Има ли конкретна практика, технология или модел на работа, който бихте искали да бъде приложен и в България?

Използването на детски навигатори, или координатори по грижи – обучени специалисти, които подпомагат родителите в процеса на диагностика, лечение и проследяване, особено при хронично болни деца. Това облекчава административната тежест, спестява време (както на пациентите, така и на лекарите) и улеснява достъпа до подходящи ресурси.

Какво научихте там, което промени или обогати гледната ви точка към вашата работа тук?

Най-ценното, което научих по време на престоя ми в педиатричната болница в САЩ, беше, че качествената грижа за децата не зависи само от технологията или ресурсите – тя зависи от отношението, комуникацията и културата на екипност. 

Върху какво насочвате усилията си в момента?

На първо място върху образованието и информираността. Активно се стремя да повишавам собствената си квалификация чрез участия в обучения, конференции и научни форуми. Участвам и в инициативи за здравна просвета сред родители – защото вярвам, че информираните семейства са ключов партньор в грижата за здравето на децата. На второ място – застъпвам се за ранна превенция. В ежедневната си практика обръщам внимание не само на лечението, но и на профилактиката, включително имунизации и навременното откриване на рискови състояния. На трето място – опитвам се да бъда част от промяната в културата на отношението лекар–пациент. 

Работите ли по конкретни проекти или инициативи, които биха имали дългосрочно отражение?

Да, в момента съм ангажирана с няколко инициативи, които вярвам, че имат потенциал за дългосрочно отражение върху детското здравеопазване у нас. Една от тях е участие в проект на БПА, насочен към комуникацията между лекар и пациент (родители и деца), особено в рискови групи. Освен това съм активна и в доброволчески кампании в подкрепа на деца в уязвимо положение – включително скринингови прегледи в малки населени места. За мен дългосрочната промяна започва с малки, постоянни стъпки и съм убедена, че устойчивите решения се изграждат чрез сътрудничество между лекари, родители, институции и гражданския сектор.

Каква е ролята на фондация „Америка за България“ в подобни програми и обмени?

Доколкото съм запозната, фондация „Америка за България“ активно инвестира в модернизацията на детски отделения, обучение на медицински специалисти и внедряване на иновации в здравната система. Пример за това е програмата „Училище Педиатрия“, която се провежда с подкрепата на Фондация „Америка за България“ и БПА. Тази програма предоставя възможност за обучение в областта на педиатрията на студентите по медицина от различните медицински университети. Фондацията също така организира посещения на международни експерти в България, както и на наши специалисти в САЩ и така се споделят най-добрите практики в детското здравеопазване. 

Какво бихте искали да се промени в системата в следващите 5 години?

Бих искала да видя реална трансформация в няколко ключови аспекта на детското здравеопазване в България: 1) по-добра координация между системите – здравна, социална и образователна; 2) повече педиатри и детски специалисти – особено в малките населени места; 3) разширяване на профилактиката и ранната интервенция.

Какво бихте казали на младите лекари, които сега започват своя път в педиатрията?

Бих им казала: добре дошли в една от най-смислените, но и най-отговорните професии – педиатрията! Очакват ви трудности – системата не е съвършена, натоварването е голямо, а понякога признанието идва бавно. Но всеки път, когато върнеш усмивката на болно дете, когато чуеш „Благодаря!“ от разтревожен родител, ще си спомниш защо си избрал точно този път. Не се отказвайте! Търсете добрите примери, обграждайте се с хора, които искат да правят промяна, учете се постоянно и не спирайте да се вълнувате от малките победи. Грижете се и за себе си – защото не можем да дадем грижа, ако не сме стабилни и спокойни вътрешно!

Как хората извън медицинската общност могат да подкрепят усилията ви?

Истината е, че всеки човек, дори и без медицинско образование, може да бъде съюзник в каузата за по-добро детско здраве. Вярвам, че когато обществото застане зад медицинската общност – не като публика, а като съучастник – тогава усилията ни не само дават резултат, но и създават истинска промяна.