Една от големите битки на адвокат Александър Кашъмов е правото на достъп до информация. Води я от 1997 година, откакто работи за неправителствената организация Програма Достъп до информация, на която в момента е изпълнителен директор. И въпреки многото блестящи победи битката продължава.  

През лятото можете да видите адвокат Кашъмов да пие сутрешното си кафе на терасата в компанията на книга с антични текстове на старогръцки или латински. Когато има време, обича да започва деня си така, за да поддържа познанията си за древните езици, част от респектиращата му ерудираност. Международен експерт е в правото на достъп до информация, прозрачността на управлението, защитата на лични данни, свободата на изразяване. През последните 28 години работи като експерт към Програма Достъп до информация, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и редица международни фондации. Консултира наши и чужди правителства, член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация. Приятел е с трите си вече пораснали деца, двама от които са юристи и му помагат в част от работата. „Важно е човек да намира на какво и на кого да се опира – казва адвокат Кашъмов, – като Едип, който накрая на живота си се подпира на тояжката, сбъдвайки гатанката на Сфинкса и постигайки мъдростта.“ 

Преди правото сте завършили философия и Класическата гимназия. Коя е любимата ви римска сентенция?  

Все повтарях пред децата си не толкова известната Timeo danaos et dona ferentes (Страхувам се от данайците и когато носят дарове). Разбира се, и Via vita est (Животът е път), както и Non scholae sed vitae discimus (Не за училището, за живота учим), защото е много важно ученето да ни помогне за справянето ни с реалните неща и с голямата битка между доброто и злото. 

Първата сентенция, която споменахте, ме провокира да ви попитам подозрителен ли сте?

По природа съм доверчив, но вече съм придобил и предпазливостта на адвоката. Което понякога притъпява сетивата и чувствителността.   

Влияе ли това на личните ви отношения? 

Приятелите ми ме знаят като човек сърдечен, обичащ да разказва истории, да пее и да свири.  Но мога и да прекрача границите, макар че се старая да не го правя. Ако го направя – извинявам се. Две неща в отношенията с хората са много важни за мен – да не се сърдиш дълго и да се извиняваш. 

Вие сте Адвокат на 2008 година. Кое е най-ценното качество за един добър адвокат? 

Да погледнеш по-отгоре. Повечето адвокати имат изумителната способност да виждат детайла. Тя е важна. Но вторият много важен етап е да се отдалечиш и да видиш тези детайли през призмата на по-големия свят, на доброто и злото. Да опиташ личната битка да превърнеш в част от публичната битка за справедливост. И чрез овладяната реторика да представиш цялата сложност на казуса като проста скица. Да дисциплинираш виждането си в рамките на черно-бялото, защото пъстротата има опасност да те отклони. 

Доколко правото за достъп до информация е завоевание на нашето съвремие, на демократичните общества? 

Първият такъв закон е приет през 1766 година в Швеция. Правото на достъп до информация се заражда там, където администрацията започва да става бюрокрация, дори и в добрия смисъл на думата, документацията набъбва и се появява естествена откъснатост на гражданите от процесите на управление, които се случват по бюрата и в чекмеджетата на служителите. Европейският съд по правата на човека постанови, че правото на достъп до информация е неразривно свързано със свободата на словото и участието в публични дебати. Това право е компенсаторен механизъм за сближаване между отдалечилите се граждани и властимащите. Достъпът до обществена информация, тоест достъпът до документите, които произвеждат държавните институции, винаги ще бъде актуален, защото без него няма как да има открито управление, отчет на институциите, борба с корупцията.  

Какво се случи за всичките тези години, откакто съществува Програма Достъп до информация? Знам, че сте свършили и много международна работа.  

През 2002 година на една наша конференция – първата в света, посветена на съдебните дела за достъп до информация, на която дойдоха колеги от всички континенти, взехме решение 28 септември да стане Световен ден на правото да знам. През 2015 година ЮНЕСКО го призна за Международен ден на достъпа до информация. През 2019 ООН също го призна. Помагали сме на други държави да си пишат законите за достъп до информация. Така че наистина имаме международен принос.