Петя Георгиева е доктор по икономика. Била е главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция „Бюджет“ на Министерството на финансите. Днес е икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Автор е на изследвания и анализи, икономически сътрудник е на Правната програма на института. Обръщаме се към нея по наболелия проблем в здравната система – недостиг на медицинските сестри в България. 

Какво показва анализът на ИПИ, посветен на проблема с недостига на медицински сестри в България и какви мерки предлагате за решаването му?

Анализът на ИПИ показва сериозен недостиг на медицински сестри в България – проблем, който нито е нов, нито е лесно решим. За да се приближим към международните стандарти за качество на услугата, са ни необходими между 5 и 10 хиляди сестри допълнително.

За съжаление, младите хора не избират тази професия, тъй като в очите им тя е тежка и зле платена. Обучението е дълго и част от студентите не завършват. Тези пък, които завършват успешно, често избират да я упражняват извън страната. Решаването на проблема изисква спешни действия. Най-напред следва да се повишат възнагражденията на специалистите по здравни грижи – колкото е възможно повече, по-скоро и съобразно възможностите на бюджета. Тази стъпка ще задържи тези, които в момента работят, да не напуснат работата си. Ще даде и сигнал за перспектива на бъдещите медицински специалисти.

От изключителна важност обаче е да се създаде адекватен механизъм, така че средствата да достигнат именно до медицинските сестри. Важно е да се обмисли и съкращаване на срока на обучение с около една година. Това е възможно при спазване на изискванията на европейските директиви. 

Коя е най-важната и належаща реформа в здравеопазването в страната, която трябва да бъде направена?

Здравеопазването е система от взаимносвързани дейности, често, като се пипне едно, се разваля друго в системата. Но ако трябва да избера само една промяна, важна и постижима, макар и трудно, това ще бъде реформа на болничната карта. Големият брой болници у нас е силно наболял проблем. Никой управляващ досега не се е наемал да го реши, защото предизвиква силна и разбираема съпротива. Въпреки това обаче широката мрежа от болници пречи. Тя маскира лесния достъп до здравеопазване в регионите, обещавайки на хората грижа, но всъщност разпилява ресурси. Така част от болниците не съумяват да привлекат пациенти, да наемат и да задържат достатъчен и добре квалифициран персонал и да предложат качествени услуги.

Те попадат в затворения кръг все по-малко пациенти да ги търсят, което допълнително влошава финансовото им състояние. От друга страна, България има нуж-да от дългосрочни здравни грижи, които в момента почти не се предоставят.

Част от настоящите болници биха могли да се трансформират в заведения за такъв тип здравни или социални услуги. Оптимист съм, но от управляващите зависи да предложат как да стане тази трансформация, без да се наруши достъпът на хората до болнична помощ. 

Aнализът може да бъде прочетен на страницата на Института за пазарна икономика под рубриката „Здравен инкубатор на ИПИ“