Какво е да лекуваш бъдещето? Д-р Весела Александрова е специализант по педиатрия в Бургас и разказва със страст и реализъм за предизвикателствата и вдъхновението в педиатрията, за уроците от Ню Йорк и надеждите за промяна в детското здравеопазване у нас.

Д-р Александрова, какво ви мотивира да изберете педиатрията като професия?

В моето семейство винаги съм била заобиколена от по-малки деца, като често съм участвала и в грижите за тях, особено за малкото ми братче, което е и дете със специални потребности. От началото на следването ми в университета имах ясното усещане, че искам да работя с деца. От 2-ри курс посещавам различни обучителни програми, през 2018 г. прекарах един месец в педиатрична болница в Перм, Русия, по проект „Деца с муковисцидоза“. През следващите години съм използвала летните стажове за допир с педиатрията, като отделението, което посещавах, се превърна и в моята първа работа като лекар – Първо детско отделение на УМБАЛ „Бургас“. Не съм си представяла да се занимавам с някоя друга дисциплина.

Какво според вас липсва най-много в системата на детското здравеопазване у нас?

Холистичният подход, тоест лекуваме самата болест, но не отделяме достатъчно време и внимание на детето като цяло, на неговия вътрешен свят и емоционалност. 

Какво най-силно ви впечатли по време на вашето посещение в педиатричната болница Well Cornell Paediatrics в Ню Йорк?

Изключително добрата организация и комуникация между колегите, както и между колегите и пациентите. Факт е и по-големият човешки ресурс, с който разполагат. У нас, уви, няма достатъчно желаещи да работят в сферата на детското здравеопазване. 

Има ли конкретна практика, технология или модел на работа, който бихте искали да бъде приложен и в България? 

Това, което ме впечатли изключително, е присъствието навсякъде на „child life specialist“. Това са медиатори, които улесняват работата с децата, като аниматори и детски психолози са. Намират индивидуален подход към детето на база неговите интереси и го предразполагат в една иначе стресираща среда, включваща прегледи и манипулации (като взимане на кръв, поставяне на абокат). Много бих се радвала да обучим и инкорпорираме такива кадри и у нас. 

Какво научихте там, което промени или обогати гледната ви точка към вашата работа тук?

Научих колко всъщност е важен индивидуалният подход, разговорите с пациентите и техните родители – уви, много често бързаме или ни чакат на други места и не остава техническо време за осъществяване на една по-дълбока връзка на доверие, което пък от своя страна изключително би ускорило и облекчило диагностично-лечебния процес. Стремя се да намирам повече време, необходимо за по-пълноценни резултати.

Работите ли по конкретни проекти или инициативи, които биха имали дългосрочно отражение?

В момента на няколко места в страната има проекти за създаване на Детска болница – където се надявам, че ще бъде обърнато повече внимание и на тези фини моменти като детската емоционалност. Има пряка връзка между травмиращия опит на едно дете със здравната система и последващ отказ да търси навременна медицинска помощ като възрастен, което вярвам, че бихме могли да предотвратим. 

Каква е ролята на фондация „Америка за България“ за подобни програми и обмени?

Фондация „Америка за България“ е взела много присърце този мащабен проект за подобряване на детското здравеопазване у нас. Благодарна съм, че имах възможността да участвам в тази обучителна програма, защото е истинска привилегия да се докосна до една подобрена, по-ефикасна и с повече усет към детайла система, което се надявам да заимстваме и тук. Посещението ни в Weill Cornell Medical College беше само първа фаза. Предстои визита на техни лекари, както и 2-ра и 3-та фаза на този проект. Винаги е полезно да се учим от тези, които са постигнали напредък, и помощта на колегите, фасилитирана чрез фондацията, е безценна. През цялото време до нас бяха 2 прекрасни дами – Деси и Ваня, които направиха целия този обмен възможен. 

Как според вас този тип международни партньорства могат да допринесат за реална промяна тук?

Темите, върху които ще се работи с колегите от САЩ, са подобрение в комуникацията с пациенти и родители, подобряване на цялостните условия за децата, на начина, по който се осъществяват прегледи и дискусии до леглото на болните, палиативните грижи за малките пациенти. Вярвам, че това е едно добро начало за промяната, която е необходима. 

Какво бихте искали да се промени в системата в следващите 5 години?

Положението с липса на кадри – тоест да станат самите условия на работа по-атрактивни, за да имат колегите стимул да се посветят. Да се подобрят физическите условия, тоест по-модерно обзавеждане и оборудване, което да улесни работата с пациентите и престоя им в детско отделение. Бих искала да се интегрира повече елементът на игра и взаимодействие с децата, за да не бъде така стресиращо преживяването им. Бих искала да има платформа за разговори и обратна връзка, нека родителите да ни дават насоки какво бихме могли да подобрим, както се прави и на Запад, включително в Weill Cornell, което да снеме от напрежението между притеснени родители и лекари. 

Какво бихте казали на младите лекари, които сега започват своя път в педиатрията?

Следвайте смело пътя си, децата имат нужда от най-много подкрепа, да бъдат здрави, докато опознават света и се развиват – те ще са нашите бъдещи лекари, учители и служители във всяка една сфера! Изключително е да сме част и да проследим метаморфозата на едно малко дете в една изградена личност. Допринасяйте за промяната, която искате да видите! Няма по-благодарна работа! Вярвам, че и условията скоро ще бъдат достойни! 

Как хората извън медицинската общност могат да подкрепят усилията ви?

Извън медицинската общност има много доброволци, за щастие! Студенти по медицина, неправителствени организации, сдружения, дори и родителски организации. Бих се радвала да има повече образователни кампании, свързани с промоция на здравето и утвърждаване на едни полезни навици у децата. Би било добре и да се инвестира повече, разбира се, в осигуряването на красива и чиста среда (визирам отделенията), както и материали с образователна цел или за игра и развитие на уменията на децата (кампании за даряване на учебни помагала и играчки), и не на последно място дарителски кампании за скъпоструващи лекарства, които невинаги се покриват от здравната каса.