Точно преди 10 години, през 2016-а, Оксфордският речник обяви официално за дума post-truth (пост-истина, феномен, при който обективните факти оказват по-малко влияние върху формирането на общественото мнение от емоциите и личните убеждения). Може ли журналистиката да направи истината отново обект на търсене и обществен дебат? Разговарям с Иван Радев и Мария Черешева от АЕЖ-България.  

Мария Черешева е председател и един от основателите на АЕЖ-България. Водеща на подкаста за международна политика „Денивелация“. Работи на свободна практика с медии като ZDF, Balkan Insight, Deutsche Welle, BBC. Била е кореспондент на Балканската мрежа за разследваща журналистика 
в България. Завършила е eвропеистика.

Иван Радев е член на Управителния съвет на АЕЖ-България. Има над 10-годишна журналистическа практика. Завършил е Балканистика и следи развитието на обществата в Югоизточна Европа. В продължение на пет години е бил кореспондент за България на румънската национална информационна агенция „Аджерпрес“.

Асоциацията на европейските журналисти - България, има за цел да се грижи за подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България и да подкрепя журналисти, които са възпрепятствани да вършат свободно работата си.

Разговорът ни с Мария Черешева и Иван Радев тръгна от думите на Мария Цънцарова, с които тя започна първата си лекция пред студенти в СУ: „Не се сърдете на работодателите си, когато ви уволняват“. Думи, които предизвикаха сблъсък на мнения и оценки. Както и различни интерпретации относно това дали в тях има ирония и доколко изобщо иронията може да бъде начин за заявяването на журналистическа позиция.  

„Журналистиката на първо място служи на обществения интерес и няма по-голяма свобода от тази – да знаеш, че вършиш работата си по най-добрия за обществото начин. Много по-назад остава лоялността към медията или към работодателите. А иронията и иносказанието са важни инструменти, с които журналистите отстояват свободата си“, коментира Иван. А Мария допълни: „Въпреки че съм огромен привърженик на иронията, напоследък все повече и повече се убеждавам, че използването ѝ понякога носи повече рискове, отколкото ползи. Причината е в социалните мрежи – там често реагираме първично, без да се замислим и да разберем какво иска да каже авторът. Неведнъж ми се е случвало сарказмът ми да остане неразбран. Затова личното ми мнение е, че в средата, в която живеем в момента, важните обществени послания трябва да се комуникират директно.“ 

АЕЖ-България прави ежегодни международни конференции заедно с WPI, посветени на новите хоризонти в журналистиката. Можем ли да кажем, че те са барометър на случващото се в медийната среда? 

И.Р. Международните конференции с World Press Institute (Световния институт за пресата) се утвърдиха като важно събитие за медийната среда в България. Много от посетителите признават, че тези събития им помагат да си сверят компаса, а съпътстващите обучения им дават важни практически умения. През 2023 г. темата беше приложението на изкуствения интелект в журналистиката и това беше едно от първите големи събития в България, посветени на тази тема. През 2024 г. пък конференцията беше посветена на темата за изборите, която тогава беше изключително актуална и за България, и за САЩ, и за целия свят. А на последното издание Арва Деймън, дългогодишна кореспондентка в Близкия изток, произнесе изключително силна и запомняща се реч за емпатията, толкова необходима в съвременната журналистика, и за дехуманизацията, с която започва всяка война. Събитията от последните дни ни показват колко актуални са тези думи.

М.Ч. Като част от АЕЖ, самите ние се стремим да следим най-новите тенденции в журналистиката още в етапа на техния зародиш. Имаме привилегията в екипа ни да работят изключителни професионалисти, кореспонденти и сътрудници на медии от цял свят. Това ни позволява да демонстрираме медийните иновации и пред българския пазар. Доколко той е готов за тях, е отделен въпрос. 

Кои се оказват най-застрашаващите медийната среда фактори? 

И.Р. Факторите, които застрашават журналистиката, застрашават всъщност нашата цивилизация. Такава, каквато я изградихме в годините след Втората световна война, а в Източна Европа след падането на комунизма. Казахме си тогава: „Никога повече“, а ето че сега човечеството, изглежда, че прави същите грешки. Правото на силата измества силата на правото и механизмите за отчетност и контрол, част от които е свободната и независима журналистика, отстъпват място на мъже с власт, да това са основно мъже, които са готови да стъпчат всичко по пътя си.

М.Ч. Журналистиката днес е притисната като в менгеме между бруталните похвати на авторитарни лидери и влиянието на технологичните гиганти, които, за съжаление, изглеждат все по-склонни да им сътрудничат. Независимо дали ни харесва или не, днес журналистиката се случва все повече в дигиталното пространство. Традиционните медии са в криза, което се потвърждава от данните за глобалното потребление на новини. Според доклада на Института Ройтерс за цифровите новини т.нар. новинарски инфуенсъри в канали като Youtube и TikTok измесват класическите медии като основен източник на новини. Този феномен е най-силно изразен в САЩ, а както знаем, именно американският пазар, като най-голям и развит, задава тенденциите. Те идват с пълна сила и у нас. Тоест хората все повече се информират от любимия си ютубър или от професионални журналисти, намерили пристан на свобода в социалните мрежи. Това е нож с две остриета, защото свободните гласове лесно може да бъдат задушени от алгоритмите и нямат никакви инструменти да се защитят. От друга страна, несериозно е да мислим, че един-двама души с канал в ютуб, колкото и да са смели и талантливи, могат да бъдат реална алтернатива на цял журналистически екип, който разследва, проверява и произвежда информация. Професионалната журналистика е скъп и сложен продукт, който, за съжаление, в днешно време се радва на все по-малка подкрепа.