Красимир Иванов е продуцент и кастинг директор, работещ за български, италиански, американски филмови продукции. Професионалният и житейският му път го свързва с актьори икони на днешното време. Сред тях е и Клаудия Кардинале. Предложението ни да сподели с читателите на EVA някои от спомените си за нея го завари в Париж, където беше отишъл, за да се сбогува със звездата в църквата Сен Рок. „Понякога с нея се забавлявахме като малки деца“, каза с много обич Красимир и въпреки голямата тъга два дни по-късно изпрати разказа си за Клаудия. 

На 24 септември 2025 г. светът се прости с една от най-ярките звезди на киното – Клаудия Кардинале. Нейната смърт ме завари неподготвен, като внезапен удар, и остави празнина, която трудно ще бъде запълнена. С Клаудия ни свързваше не само професионална работа, но и близо две десетилетия приятелство, изпълнено с топлина, смях и незабравими моменти. Днес, когато тя вече не е сред нас, ми е приятно да разкажа за нея и да споделя спомените си – за жената, която беше не само икона на екрана, но и изключителна личност, щедра, грижовна и пълна с живот.

Запознанството ни и снимките на българския филм „Имало едно време един уестърн“ 

С Клаудия се запознахме на снимачна площадка в Рим, но най-скъпите ми спомени са свързани с две нейни посещения в България, които аз организирах – първото като специален гост на Международния София Филм Фест през 2011 г. и второто през 2015 г. за промоцията и премиерата на филма „Имало едно време един уестърн“ на режисьора Борис Десподов.

Най-ярки обаче остават моментите от снимките на този филм – три седмици в пустинята Табернас до Алмерия в Южна Испания и една седмица в дома на Клаудия в Париж, където тя живя над 20 години, преди да се премести в Немур през 2020 г., на 100 км от столицата. Историята как Клаудия се присъедини към този български филм е почти като сценарий за холивудска продукция. В края на 2013 г. Борис Десподов, млад български режисьор, дойде при мен с идеята за първия си игрален филм.

Помоли ме да намеря известен актьор от италианските уестърни от 60-те години. Попитах го дали може да е жена и когато споменах името на Клаудия Кардинале – единствената дама, изиграла главна роля в уестърните на Серджо Леоне, очите му светнаха. Задачата изглеждаше почти „мисия невъзможна“, но когато Клаудия разбра, че снимките ще бъдат в пустинята Табернас – мястото, където е снимала „Имало едно време на Запад“ (1968) на Леоне и където оригиналните декори са запазени като увеселителен парк, – прие веднага.

Тя имаше дълбок сантимент към това място и никога не се беше връщала там, а в края на кариерата си обичаше да работи с млади режисьори, на които да помага с цялото си сърце. Снимките на „Имало едно време един уестърн“ бяха истинско предизвикателство. Филмът беше нискобюджетен, а присъствието на звезда от калибъра на Клаудия изискваше организация и внимание към детайлите. Очаквах, че ще трябва да се грижа за нея заради напредналата ѝ възраст, но още от първия ден тя обърна ролите. Клаудия идваше първа на снимачната площадка и си тръгваше последна, винаги с усмивка. Грижеше се за целия екип – проверяваше дали всички са обядвали, дали имат достатъчно време за почивка и т.н. Нейната енергия и професионализъм бяха заразителни.