Проблем е, когато лъжеш, за да се защитиш

На 13 години Тара Хайланд печели конкурс за млад автор на годината и оттогава мечтае да стане писателка. Заради родителите си обаче завършва история. След 10 години работа като финансов аналитик - професия, която ненавижда, тя се осмелява да започне първата си книга "Дъщери на съдбата", която отскоро можете да откриете и на нашия пазар. Пише я цели шест години и признава, че без финансовата и емоционалната подкрепа на съпруга си би се отказала. В крайна сметка три големи английски издателства наддават за правата над дебютния й роман, скоро след издаването му той е продаден в още десет страни. Днес 35-годишната Тара живее в Лондон със съпруга си Том. Той продължава да вярва в нея и да я подкрепя напълно.

Тара, работили сте 10 години професия, която ненавиждате. Много хора по света правят същото през целия си активен живот и се примиряват. Защо при вас не се получи така? Просто сметнах, че е възможно да преследвам мечтата си. Живеех с приятеля си (сега е мой съпруг), той получаваше добра заплата, бяхме изплатили по-голямата част от ипотеката си. Нямахме деца, така че моментът беше изключително подходящ да се захвана с писане. За съжаление не на всеки се отдава подобна възможност. Ако имате ипотека и сметки за плащане, както и деца, то едва ли бихте изоставили работата си, за да преследвате мечтата си.

Ако първият ви роман не беше успешен, щяхте ли да продължите да преследвате мечтата си? Надявам се, че щях! Вероятно обаче щях да се върна на работа и да продължа да пиша, и да се боря с всички сили и следващата ми книга да бъде издадена. Страхотно е да изкарваш парите си чрез нещо, което обичаш.

Твърдите, че вярвате в любовта, брака и хепиенда. Но бракът все повече не е на мода днес. Честно казано, никога не съм искала да се омъжвам. Със съпруга ми бяхме заедно 13 години, преди да се решим на тази крачка, за мен тя бе формалност. Но обичам хепиенда, а в книгите това най-често означава главната героиня да открие любовта на живота си и да се омъжи.

Защо умни и успешни в кариерата си жени не успяват да открият мъжа на живота си? Мисля, че на жените по принцип им е трудно да открият мъжа на живота си независимо дали става дума за успели в кариерата си, или за такива, които искат просто да се омъжат и да бъдат домакини. Не смятам обаче, че на успелите жени им е по-трудно, защото и за успелите мъже е също толкова трудно да срещнат подходящата жена.

Признавате, че сте нормален несъвършен човек, на когото се налага да изрича благородни лъжи. Не убива ли лъжата любовта? Зависи от лъжата. Ако съпругът ми каже, че съм по-красива от Анджелина Джоли, няма да му се разсърдя, макар да знам, че ме лъже. Понякога лъжата е необходима, за да не нараниш човека, когото обичаш. Проблемите се появяват, когато прекрачиш границата и започнеш да лъжеш, за да защитиш себе си.

За вас щастието е в простичките неща. За доста жени то е в богат мъж и луксозен и безгрижен живот. Къде е истината за щастието?За мен да бъдеш с точния човек е много по-важно от това той колко пари изкарва. Можеш да имаш всички прекрасни дрехи, чанти и бижута на света, но те нямат смисъл, ако между теб и партньора ти липсва връзката. Предпочитам да се сгуша на дивана до човека, когото обичам, и да гледаме филм заедно, вместо да вечерям в изискан ресторант с някого, когото не харесвам.

Организирате ли си романтични вечери със съпруга си и как изглеждат те? Обичаме да хапваме навън само двамата. В Англия младите хора продължават да ходят вечер в ресторанти и нощни клубове въпреки кризата, вероятно за да се развеселят. При нас романтичните вечери определено са свързани с много вино.

Смятате ли, че богатите жени, каквито са вашите героини, откриват щастието в простичките неща?Убедена съм, че е така. Когато се замисля за най-щастливите си мигове, те обикновено са свързани с хапването на сладолед в хубав летен ден, например. Сигурна съм, че в основата си щастието за всички се състои в простичките неща, без значение с колко пари разполагаш.

Известно е, че любовта в брака трябва да се отглежда. Не винаги обаче имаме енергията да го правим. Как да съхраним желанието да се борим за нея? Смятам, че е много важно да отделяш време за любимия, независимо колко си уморен от работа. Когато заживях със съпруга си преди 10 години, и двамата работехме по 70-80 часа на седмица и ни беше трудно да се виждаме. Така че решихме една вечер седмично да излизаме заедно и да се наслаждаваме на компанията си, като забравим напълно за работата. Баща ми казваше: „Работя, за да живея, не живея, за да работя“, и смятам, че това е вярно. Важно е да не забравяме нещата, които наистина имат значение. А и все пак животът трябва да е забавен!

Били сте в България като дете. Ще посетите ли страната ни отново? Бях на почивка в България със семейството си през юни 79-та година, бях едва на 3 годинки! Отседнахме в хотел в Слънчев бряг за две седмици. Беше чудесно – вечер се разхождахме, имаше музика на живо и хората танцуваха. Бих искала отново да посетя България, за да видя как се е променила оттогава.

интервюто е направено със съдействието на ИК Хермес, издател на Тара Хайланд у нас