Колкото повече се замислям, толкова повече съм сигурен, че съм доволен от живота си

Мразя да правя интервюта, организирани от пиари. Искам да застана очи в очи с човека, който ми е интересен, и да го видя как реагира, когато трябва да се съгласи или да откаже интервюто. Така направих и с Андрей Арнаудов.
Между другото той има много хубави очи. Макар и скрити зад очила. Леко стреснати, леко дистанцирани, леко потайни и предизвикващи да надникнеш зад тях. Съгласи се да говорим и от този момент беше изключително точен и коректен. Позвъни ми дори за да се извини, че ще закъснее 10 минути за интервюто заради проточила се друга среща. Не искам да го питам за развода му. Не искам да превръщам нещо толкова често срещано при всички останали в “черната точка” на живота му. Интересно ми е как е приел провалите в живота си и в личен, и в служебен план. Дали са го променили, дали са го направили по-мъдър. На чаша чай във фоайето на столичен хотел търся порасналия Андрей. Без публични декларации, без PR трикове правя опит да надникна в душата му.

Андрей, все още не можете да се преборите с мнението, че с Иван по цял ден и по цяла нощ пиете, пушите трева и се веселите. Не казвам нищо за жени, защото ми забрани да говорим за жени. Макар че за мъже ли да говорим? А, по едно време пишеше, че ходя и по мъже, ама беше, като бяхме по-млади. В интерес на истината информацията, че с Иван сме пияници, е доста преувеличена. Да се забавляваме, да пием и да ходим по заведения никога не е било основното ни занимание. Вярно е, че сме имали по-силни периоди в тази посока, но сега въобще не е един от тях. Даже, както знаеш, заради шоуто “Разбий Иван и Андрей” напълно сме спрели алкохола.
Подозират ви, че просто градите нов имидж. Истината е, че от години нощният ми живот не е толкова активен. Най-много да отида на ресторант. А в дневния винаги сме били на режим. Дори в най-бурните ни периоди през деня сме работили, при това сме имали доста работа. Но тогава издържахме. Имам приятели на 45 години, които се забавляват по цяла нощ, а след това по цял ден работят. Дълбоко уважавам безкрайната им енергия, но аз вече това не го мога.
Искаш да кажеш, че не е PR акция натовареният спортен режим, на който казваш, че си вече от четири месеца? Истина е. Сутрин ставам в 8 часа, от 9 до 11 играя фитнес или скуош, или тичам. Ако се успя, тренирам вечер от 8 до 10, но нямам проблем, тъй като съм от късно лягащите. Работя с треньор - да ме ръчка, защото иначе ме домързява, но толкова се вманиачих по спорта, че в някои дни тренирам сутрин и вечер. Предаването ми беше само начален стимул.
Какъв е хранителният ти режим? Е, няма да открия топлата вода. Избягвам въглехидратите, сладкото, хляба, мазното, ям предимно месо и зеленчуци. Сам си създадох хранителната програма. Цял живот съм пазил диети, защото килограмите ми се лепят лесно, така че мога да напиша книга за диетите. Все още не съм си правил от онези модерните изследвания за това от какви храни пълнея, но мисля да си направя. Защото се оказа, че има хора, които дебелеят примерно от домати.
Обаче преди предаването си направи всякакви функционални изследвания. Какво казват лекарите, как е черният ти дроб? Оказа се, че съм в уникална форма. Докторът даже ми каза, че съм прекалено здрав. А черният ми дроб е като на човек, който никога не е близвал алкохол. Жизнените ми функции били така добри, че трябвало да съм хиперактивен. И аз съм си хиперактивен.
И какво правиш по цял ден? Не знам колко ще е интересно за хората, но ние с Иван имаме офис с доста служители и там се занимаваме с най-нормална дейност - понякога бюрократична, понякога творческа. Седя в офиса между 4 и 12 часа на ден.
Какво стана с нощния ви клуб? Отдавна не се занимаваме със заведения. Опарихме се от този бизнес, не е за нас. Имахме добри периоди, но се отказахме, защото е доста изморително непрекъснато да стоиш в заведението. Когато бяхме по-млади, ни харесваше да имаме нощен клуб, защото ние самите стояхме по такива заведения. После искахме да отворим ресторант, оказа се доста сложно. Минали сме през какви ли не бизнеси. Хората даже не могат да си представят през какви.
Някои от най-необичайните за вас бизнеси, с които сте се заемали?  Ами например имахме агенция за запознанства. И фирма за недвижими имоти по времето, когато беше модерно да си в този бизнес. Иначе и досега имаме неправителствена организация за хора с увреждания и се занимаваме с различни проекти, свързани с обществени инициативи. Но винаги основната ни дейност е била телевизията.
Ти сега си на 32 години. Виждат ми се малко за толкова сериозна дейност. На мен също, баща ми ме е правил почти на 50. Според мен един мъж на 32 тепърва навлиза в сериозна възраст.
А ти преди 30 стана един от най-известните телевизионни шоумени в България. Как го понасяш? Както виждаш, с много грешки. Защото едно е да станеш известен на 35-40 години, когато имаш житейски опит и внимаваш какво правиш, друго е като нас - на 20. Затова и направихме доста глупости. Ние сме като футболистите. И те непрекъснато се излагат, тъй като годините на активната им кариера са тези, в които са реално деца. С изключение на тях може би само Влади Графа е станал известен на нашата възраст. Но той е по-нормален от нас.
Какви глупости според теб направихте? Всякакви. Те са известни... Разбира се, много преувеличени.
“Шоуто на Иван и Андрей” една от глупостите ви ли е? Защо според теб не можа да оцелее? Мислили сме много. Това е тринадесетият или четиринадесетият ни телевизионен проект, петият или шестият с нашите лица. Невинаги става. Изглежда, не сме преценили възможностите си. Не сме се подготвили достатъчно добре откъм други лица в предаването. “Шоуто на Слави” се крепи 30-40 процента на него, още толкова на актьо-рите и 20 процента на бенда. А ние тръгнахме да правим шоу, което се крепи 90 процента на нас. Явно не става така. Освен това може би по-твърдият ни стил отиваше на по-късен час. На дамската аудитория волностите, които си позволявахме, й идваха в повече. Както и да е, направихме си изводите.
И те са? Че не трябва да се разпиляваме в 25 проекта едновременно. Ние се бяхме потопили във водовъртеж от формати - от “Вип денс” преляхме в “Станция Нова” и в “Шоуто на Иван и Андрей”. Нямахме дори две седмици да се огледаме и да си кажем какво искаме да направим. Хората ни гледаха на екран по 17 часа на седмица.
Провалът посмачка ли самочувствието ти? Да, посмачка го. Имали сме още един-два неуспешни проекта, но по-малки и когато нямахме тази популярност. Доброто в цялата работа е, че добихме голям опит, макар и с цената на огромните усилия и мъчения, които изживяхме две години. Смятаме обаче, че пред нас има още много предавания и проекти.
Примерно като “Разбий Иван и Андрей”. Всъщност и това е доста голям проект. Но от съвсем различен характер. Ще ни даде време да си починем от интервюта и от злободневни теми, защото ти знаеш колко са малко интересните хора и теми в България. Пазарът ни е малък, звездите ни са малко... Кое не ни е малко? А иначе като мащаб и като трудност на осъществяване този проект не е по-лесен, нито по-евтин.
Сами ли си търсите парите за него? Не, след като го е одобрила, Нова телевизия го финансира. Нашата работа е да направим качествен продукт, а телевизията, ако не го хареса и губи от него, може да го свали от ефир.
Имате ли изпитателен срок? Нямаме, защото проектът е сезонен. Първото издание ще върви до декември, през януари и февруари ще почива и живот и здраве, през март ще започне второто.
Какво ще правиш през януари и февруари? Водим разговори с телевизията за други проекти, включително и за такива, които не са с нашите лица, но ще изчакаме да видим как ще върви това шоу.
Между другото как тръгна “Разбий Иван и Андрей”? Хората го харесват, резултатите са по-скоро добри, така че сме обнадеждени.
Защото попаднах на хора, които смятат, че това шоу е несериозно за вас, че с него показвате как сте готови на всичко, само и само да сте на екран. Ако искахме да сме на всяка цена на екран, щяхме да си дадем два часа в “Станция Нова” и готово. Както казваше професор Вучков, имате девет часа предаване, дайте ми три-четири, нищо не е! Става дума за проект, който ни е интересен и е нещо, което досега не сме правили. Ние обичаме експериментите.
Защо толкова бягаш от журналистите и не искаш да даваш интервюта?  Защото не ме питат за работата ми, а на мен ми е интересно да говоря за нея. Питат ме за неща, които не са ми интересни.
Ако смяташ личния си живот за неинтересен, значи признаваш, че е пълен провал.  Добре, да кажем, че не ми е приятно да говоря за него. А и за какво да давам интервюта? Хората достатъчно са се нагледали на мен. Радвам се, че си починаха от нас четири месеца. Те така или иначе вече са си изградили мнението за нас. Тези, които ни харесват, ще продължат да ни харесват, и обратното. В общи линии не мога да направя много по този въпрос.
Разводът ти не се ли отрази на рейтинга на “Шоуто на Иван и Андрей”? Не, по никакъв начин. Абсолютно съм убеден. В България живеят седем милиона и половина и от тях максимум 500-600 хиляди четат клюки. На останалите изобщо не им пука за личния живот на водещите, те цъкат с дистанционното на принципа кое ще им стане интересно.
В случая обаче не става дума за клюки, а за морален казус. Това с моралния казус е пълна химера. Всички се събират и се разделят.
Обаче не в медения си месец. Какъв меден месец? Това пак са глупости на жълтите вестници. С Даниела се разделихме на деветия месец от брака ни. Не че девет месеца са много, но не са един. Според мен, ако решиш, че мястото ти не е в един брак, е по-добре и за двамата да го прекратите по-рано. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край... Винаги сме делили обществото на две. Половината хора, които срещам по улиците, ме харесват, другата половина ме гледат с безразличие и пренебрежение. Около случая с Васа Ганчева (Иван и Андрей заснеха със скрита камера как тя взема пари, за да напише положителна рецензия, след това някои медии ги обвиниха, че са провокирали заболяването, от което почина - б. а.) имаше 5-6 дни, когато хората се вързаха на лицемерието на някои жълти издания, но после за първи път видях как всеки, когото срещах, беше на моя страна. Някои определени издания си имат любимци, които да очернят, и ние сме сред тях. Демонизират ни, това е част от политиката им.
Как го приемаш? Окей. Майка ми не толкова. В България има правила за електронните медии и ако ние покажем голо тяло преди полунощ или кажем нецензурна дума, ще бъдем глобени. А разни изроди в някакви мазета могат да си позволят да пишат каквото си искат. Трябва политиците да се намесят. Но те не го правят, защото жълтите медии се страхуват от тях и не ги закачат. Занимават се с хората от шоубизнеса. Упражняват се върху нас и непрекъснато ни малтретират и унижават. Ако аз съм на 30 години и съм малко перде, някой може да е доста по-лабилен и тотално да му пречупят психиката.
В “Шоуто на Иван и Андрей” канехте астролози, нумеролози, гадатели. Не се ли изкуши да попиташ някого от тях за бъдещето си в личен и в професионален план? Може би трябваше да ги питаме, но ние, като работим, не се разсейваме с други неща. Честно казано, никога не съм имал желание да ги питам нещо за себе си. Макар че съм си правил хороскопи, ама при други хора.
Какво пишеше в хороскопите ти? Това е тайна, не трябва да се разказва на никого! Ще ти кажа само, че пише хубави неща. Между другото по света има доста сериозни хора, включително и политици, които се консултират за всичко с астролог. Аз вярвам в астрологията, но не до такава степен.
Щом вярваш в астрологията, значи си подбираш гаджетата по зодии, съвместими с твоята. Трябва да съм много ненормален, за да им проверявам зодиите, преди да ми станат гаджета. Но беше интересно, че докъм двадесет и седмата ми година всички около мен бяха зодия Телец - майка ми, баща ми, сестра ми от първия му брак, първата и втората ми сериозни приятелки, с които живях 4 и 6 години.
Всъщност Телец не е зодията, която пасва на твоите Близнаци. Трябва да си търсиш гадже Водолей или Везни. Не съм имал сериозна приятелка нито Водолей, нито Везни. Може би ми предстои да открия такава... Шегувам се.
Наистина ли живееш постоянно на село? Знам, че имаш супер-апартамент в центъра на София. В момента живея на 10-15 км от София. Казват, че тестът бил да издържа там през зимата. Е, аз вече изкарах на село една зима. Мисля, че ми харесва и че ще поостана. Сигурно ще помисля да си купя и собствена къща в провинцията.
Разкажи ми за къщата, в която живееш в момента. Нищо особено - дворче, храстчета, тревичка, тераса. Много е приятно да излезеш сутрин, да стъпиш бос на тревата и около теб да бъде тихо. До двадесетия си рожден ден съм живял на Граф Игнатиев, след това живеех близо до Витошка, а се оказа, че шумът и навалицата въобще не ми липсват. Малко по-дълго пътувам до офиса, но не е проблем.
Много ми се искаше да те снимам в къщата. Ама аз съм в нея под наем и не е някакъв ултралукс. Примерно като апартамента ми в София. За него направих сериозни разходи. Сега съм го дал под наем. Луксът далеч не е най-важното.
Значи по отношение на лукса си променил ценностната си система? Всеки обича лукса, но май жените го обичат повече. Мъжете обичат по-елементарни неща. Но аз не мога да се оплача. Човекът, с когото живея, не е претенциозен.
Кога ще обявиш публично жената, с която живееш? Всички знаят коя е (балерината Маргарита Будинова - б. а.), така че няма какво да обявявам. След ужасния урок, който си взех от предишната връзка, повече няма да го направя. Това е личен въпрос и като не говоря за него, ми е добре. Имал съм много по-дълги връзки от тази, за която всички ме питат (със сръбкинята Даниела - б. а.), но никой не ме е питал защо съм се разделял с онези жени. Защото никой не е знаел за тях. Тази грешка повече няма да я повтарям.
Сега какво ти е отношението към изневярата? Преди беше казал, че е нещо нормално. Тези приказки, че предишната ми раздяла е заради изневяра, не са верни. Не това беше конкретният повод. По принцип е хубаво двамата да си дават въздух. Защото като не си дават, стават белите. Но в момента съм на друг акъл и смятам, че е много по-добре и по-спокойно и си по-щастлив, ако може да си с една жена и да не й изневеряваш. Обратното значи, че не си удовлетворен, а и създава много главоболия и е голяма хамалогия. Съвсем откровено казано.
Значи сега мислиш, че от една жена можеш да получиш това, което можеш да получиш примерно от пет? Аз съм доста често променящ се човек и не мога да се закълна завинаги, но да, в момента смятам, че нямам нужда от повече от една жена.
Хайде, че майка ти чака внуци. Така е. Наскоро първа моя братовчедка, която ми е като сестра, роди син Андрей, така че ще ставам кръстник. Голям кеф! Аз също искам да имам дете, но не съм си дал срокове.
Защото Иван си има дете, изоставаш. Използвах годините, в които той искаше да има семейство и дете, да си отживея и смятам, че съм си взел своето. Любен Дилов казва, че това, което мъжете искат на 25 години, го получават на 50. Тъжно е. А аз, което исках на 25, го получих тогава. Не мога да се оплача, не са ми липсвали приятели и компании. Сега съм влязъл в друг период. Вечер не излизам никъде. Миналия месец бях сам 5-6 дни и дори тогава останах вкъщи. Толкова ми е хубаво да си легна, да си чета и да гледам телевизия. Не мога да се позная.
Може би просто порастваш и минаваш в друга фаза от живота си. Факт е, че между мъжа на 24 и на 32 има голяма разлика. Предполагам, че между 32 и 40 е още по-голяма. А аз се чувствам на повече от 32. Защото на тази възраст някои хора започват първата си работа, доста от тях до това време учат и разчитат на парите на родителите си. Докато аз работя от 19-годишен и през главата ми са минали толкова неща - и хубави, и лоши. Но не мога да се оплача от живота си. Доволен съм. Колкото повече се замислям, толкова съм по-сигурен, че съм много доволен.