Рей Клуун

Изневерявах на жена си, но бях до нея, когато умираше

Адриана Попова 24 November 2011

Изневерявах на жена си, но бях до нея, когато умираше

В разгара на 30-те си години холандецът Рей Клуун няма никакво намерение да става писател. И защо му е? Има собствена рекламна агенция в Амстердам, жена му е истинска красавица, двамата са във водовъртежа на светския и нощния живот и общо взето, драмите им са на кое екзотично място да почиват, как да обзаведат жилището си и на какво парти да са довечера. Вярват, че всичко зависи от тях. Към подаръците от живота се добавя и раждането на дъщеря им. И тогава се случва Онова. На жената на Рей, Джудит, й откриват рак на гърдата. И вместо по барове двамата тръгват по доктори. Едно по едно тя губи усмивката си, едната си гърда (а Джудит има изключително красив бюст, с който Рей е истински горд), косата си, бъдещето. Рей остава до Джудит, ходи с нея на химиотерапия, но е объркан, ужасен. И се справя с объркването и ужаса, като спи с други жени. Двамата са на път да се разделят (по статистика една от три връзки, в която има терминално болен, се разпадат през първата година – б. а.), но той осъзнава, че може и да е нещастен, но жената, която продължава да обича, е Джудит. Остава с нея. Последните три седмици от живота й, ще каже по-късно Рей, са най-щастливите, които двамата са имали – изпълнени с най-чистата възможна любов, без обертонове. Джудит сякаш излъчва светлина. После умира. По-точно по нейно желание е евтаназирана, защото не желае повече болката да отнема от достойнството й. Рей продава дяловете си в агенцията и с тригодишната си дъщеря заминава за Австралия. Там си купува бележник и започва – първоначално с терапевтична цел – да описва случилото се. А после то се превръща в световния бестселър „Отива една жена при лекаря“. Сега Рей е отново женен, и то за жената, с която има афера, докато Джудит е болна. Има още две дъщери. В София гостува по покана на издателите си от „Жанет 45“, повод е излизането на новата му книга „Бог е лудост“.

Казват, че „Отива една жена при лекаря“ е накарала повече жени да отидат на мамолог, отколкото скъпите рекламни кампании. Но ако ви предложат да измислите слоган на кампания за борба с рака на гърдата, какъв ще е той?
Ще ви разкажа една малка история. Преди 5 или 6 години, около година след като беше излязла книгата ми, при мен дойде една жена. Аз съм работил като стратег в областта на рекламата и тя имаше идея за лъскаво списание, което да е посветено изцяло на рака на гърдата. Каза ми: трябва да направим рака на гърдата по-лъскав. Идеята ми се стори абсолютно нелепа. За щастие тя не ме послуша. И създаде списанието Pink Ribbon Magazine - “Розовата панделка“. Излиза веднъж в годината през октомври, когато е месецът за борба срещу рака на гърдата. Тиражът му е 300 хил. Много хора рекламират в него и всичките пари от рекламата отиват в Асоциацията за превенция на рака на гърдата. Известни хора, телевизионни звезди, повечето на 20 и 30 години, са лица на тази кампания, популяризират я и присъстват в списанието. Всеки иска да го държи в ръце. Списанието накара хората да говорят за рака на гърдата и сега тази тема е по-малко табу. Така че нейната стратегия се оказа вярна. Рекламната агенция, в която работех преди, измисли кампания, която според мен е абсолютно брилянтна. Правят я заедно с „Розовата панделка“ за първи път тази година. Поканиха ме като поддръжник и аз се радвам, че мога да подкрепя тази кауза. Една от 8 жени в Холандия се разболява от рак на гърдата. Мисля, че това е статистиката и за Европа. И слоганът на кампанията е „Подарете една осма“ - Donate one eight. Можеш да подариш за каузата една осма от заплатата си, от времето си, от таланта си, без значение. Една известна актриса подари една осма от гардероба си. С мои колеги сме направили група Night Writers, “Нощните писатели”, 20 души сме. Всеки един ден през октомври един от нас ще подарява по 1 ч., за да говори на различни теми. Онзи, който наддаде най-много за 1 ч. от моето време, той ще го получи. Мисля, че това е много елегантен начин да помогнем.
Дъщеря ви е била на 3 г., когато съпругата ви умира. Сега е на 13.
Когато диагностицираха Джудит, Ева беше на 1, когато почина - беше на 3.
Чела ли е книгата?
Още не. Някои нейни приятели са гледали филма по книгата. Тя знае, че има много секс в книгата и филма, а не се интересува още от тази тема. Притеснява я толкова надълбоко да се занимава с това. Но й предстои скоро да се сблъска.
Защо отидохте точно в Австралия?
Не можех да намеря себе си в Амстердам, изгубих се в нощния живот. Казах на един приятел: искам да отида колкото се може по-надалеч, но на място, където лесно се справям. Да е близко като манталитет, да не се затруднявам с битовизми, защото ми беше достатъчно трудно да се боря със собствените си чувства, а пък имах и дете на ръце. В Австралия те разбират на английски, дъщеря ти може да отиде в нормална тоалетна и т. н. И е твърде далеч, което беше хубаво.
Обграден сте от много жени, какво научихте от тях?
Имам своя теория за мъжете и жените. В съвременното общество ние, мъжете, нямаме нужда да ходим на лов, да се бием. Единственото физическо „задължение“, което имаме, е сексът. А жените дават живот. И имат месечен цикъл. И това е сред малкото природни неща, които продължават да се случват с човека. Мъжете винаги рационализират всичко. А от жените аз се научих да се вслушвам в чувствата си. Научих се да слушам интуицията си, когато жена ми се разболя. Не заради това, но оттогава. Истината е, че моята интуиция много рядко ме предава. Например за нещо толкова централно като разпознаването на любовта. От моя личен опит мога да кажа, че жените я разпознават от огромно разстояние, докато мъжете могат да са на педя разстояние и пак да не я видят. Но аз се уча. На 47 съм, така че имам накъде.
Разбрах, че пишете нова книга - за нощния живот в Амстердам от XVII век насам.
През XVII в. е имало доста бардаци и барове. Има една история. Тогава холандците са правели бизнес с много други страни, в смисъл, че са ги ограбвали. Обединената Източноиндийска компания, която се е занимавала с това да отиде в Индия и да окраде де що има, е наемала екипажи, но при курсовете с кораб един от трима е умирал. Оцелелите двама не искали отново да пътуват към Индия. И какво е правела тази компания? Плащала заплатите в един бар в Амстердам, той още съществува. Давали на мъжете по някоя биричка, напъхвали им няколко проститутки и след няколко часа тези мъже вече били с празни джобове. Отвън ги чакал агент на компанията, който питал: искате ли пак да пътувате? Така че в този бар е измислена първата политика, свързана с човешките ресурси.
Това роман ли е?
Не, посочваме Топ 100 на всички барове, клубове и кофи шопове в Холандия. Книгата е основно за Амстердам и за нощния живот по принцип.
В кой бар на Амстердам могат да ви открият нашите читатели, когато дойдат в Амстердам?
Най-известните нощни заведения всъщност стартират в края на 60-те, когато всички хипита се преселват в Амстердам. Milky Way, Paradiso, Budoir. И аз все още имам енергия да ги обикалям. Пообиколете наоколо и ще ме намерите рано или късно. Ако дамите ми кажат, че са от България и че са чели вашето списание, ще ги черпя.
Сам казвате, че за някои сте пророк на любовта, за други - задник.
Съгласен съм и с двете. Сигурно не е най-прекрасното нещо да призная, че съм мамил жена си, докато тя е била болна от рак. Но когато умираше, жена ми каза, че въпреки това отново би се омъжила за мен и че аз съм човекът, който я е направил адски щастлива. Едно от нещата, които съм разбрал през последните 8 г. , откакто съм написал тази книга, е, че хората, които критикуват нещо, обикновено не са го изпитвали на гърба си. Много хора, които са били в подобна ситуация, може би не са постъпвали точно като мен, но разпознават някои свои поведенчески модели. Един известен философ - Елвис Пресли, е казал: „Недейте да съдите никого, преди да сте изминали миля в неговите обувки.“
1 КОМЕНТАР
1
Бойко Николов
11 June 2014, 23:48

https://www.facebook.com/groups/1407328106220459/

ТВОЯТ КОМЕНТАР