Това е малка част от въпросите, на които отговаря белгийската психотерапевтка Естер Перел в бестселъра си Mating in Captivity („Еротична интелигентност"), изд. Temas de hoy.

Повече от 20 години Естер Перел помага на проблемни двойки. Говори английски, френски, фламандски, немски, испански, португалски, италиански, холандски, иврит и е един от най-престижните специалисти по междукултурни връзки. Освен консултациите в нюйоркския си кабинет, тя не спира да пътува по света като лектор и да участва в тв предавания като шоуто на Опра Уинфри.

Ето какво разказа Естер Перел ексклузивно за EVA в Мадрид.

Един от най-стряскащите ви съвети е да общуваме по-малко.

Когато става дума за близост и интимност, даваме привилегия на говоренето и забравяме, че нашият език за изразяване е тялото. Когато казвам, че бъбрим прекалено, имам предвид, че в модерните двойки съществува голям натиск за прозрачност. Ултиматумът да си казваш всичко може да спомогне за приятелство, нежност, грижливост, но не е задължително да породи желание. Но пък когато хората не общуват, желанието също липсва. Грешна е често издиганата в култ идея, че имаме нужда от един човек, на когото да се доверяваме. Трябват ни много, много хора, с които да споделяме живота си.

Теориите ви от вашия опит с пациенти ли идват?

Клиентите ми не са пациенти в традиционния смисъл. Просто са хора с по-голяма надежда, че нещо може да се промени. Установила съм също, че клишето, че жената е тази, която губи желанието за секс, няма нищо общо с реалността. В кабинета ми идват по равно мъже и жени, загубили сексуален апетит.

Как според вас да се върне изгубеният сексуален апетит?

Преди хората са правели повече секс, мотивирани от нуждата от по-многобройно поколение. Когато жената има по-малко власт, партньорите също правят повече секс. Днес тя го прави, защото иска, а за да иска, мъжът трябва да я предразположи. Доста мъже не знаят как да го направят. Мислят, че след като веднъж са я спечелили, я имат наготово. Либералното общество трябва да преосмисли как да поддържа желанието живо. Една приятелка онзи ден ми каза нещо, което вулгарно звучи така: виж, ако печелиш мизерна заплата и се разхождаш по пантофи вкъщи, партньорът ти, ако е мъж, със сигурност няма да го вдигне, а ако е жена, няма да се подмокри. Освен физическия сексапил, е важно и колко си интересен като човек и дали имаш интересен живот извън двойката. Прибираш се вкъщи, има какво да разкажеш и това неусетно се канализира в желание. Следователно трябва да ти позволя да експериментираш извън нашия общ терен. Това важи и за двата пола. Любовта иска нещо близко, удобно, уютно. Желанието иска да отвори отново пространството, което любовта настоява да затвори. Любовта и желанието са в конфликт. Там се крие мистерията на еротиката.

Навлизаме в терена на вечната дилема - любов без секс или секс без любов?

Щеше да ми е лесно да напиша книга за тези, които не се разбират и не изпитват желание един към друг. Или за онези, които не се разбират, но пък правят готин секс. Но ме привличат обичащите се двойки, които губят желанието. Досега теорията винаги е съветвала: оправи връзката и сексът ще се оправи. Имала съм обаче стотици двойки, при които връзката се подобрява, но това не влияе на желанието. Няма я еротичната връзка, антитялото срещу смъртта. Любовта те кара да се чувстваш сигурен, но не те кара задължително да се чувстваш на върха на света. Доста хора са щастливи да намерят любов и не им е проблем да се откажат от горещия секс. Нека ми разкажат как се чувстват след 20 г.

Според една популярна медийна фраза жената трябва да е домакиня у дома, супер готвачка в кухнята и курва в леглото.

Отново жената е отговорна да поддържа жив брака и ако не се справи със задачата да е достатъчно привлекателна за мъжа си, той ще потърси нещо навън! Крайно време е да свикнем, че вече не е така. Когато жените имат икономическа власт и независимост, те искат секс извън брака точно толкова, колкото и мъжете.

Какво мислите за друга разпространена фраза: че мъжете винаги искат секс, а жените често ги боли главата?

Това е перфектното алиби за егото на мъжете. Реалността, с която се сблъсквам, е различна. Много мъже просто не знаят как да доставят удоволствие на жената. В главата им се върти едно и също - тая вечер к´во ще стане?, ще ми пусне ли?, на кеф ли ще е? Когато мъжът се приближава по този начин, не го прави от желание, а от нужда. Ако има антиафродизиак за жените, то е чувството, че трябва да се грижат за някого. Но от друга страна, и жените често обвиняват мъжете, че само искат секс. Истината е, че модерният мъж не иска от жената секс под формата на услуга. Повечето мъже, преминали през кабинета ми, искат да се чувстват желани.

Къде поставяте границата между любовта и свободата?

Човек винаги търси място, което му дава сигурност. Като малко дете, което ти е седнало в скута. Оттук може да стане и да тръгне да открива и да експериментира. В един момент се обръща и ако види, че възрастният е доволен от неговата независимост и любопитство, отива малко по-далеч. Когато задоволи любопитството си за момента, се връща отново в скута. Ако се обърне и види един депресиран, отчаян възрастен, който се реализира единствено чрез нуждаещото се от него дете, често то ще се върне. И ще си направи извода, че любовта не позволява свободата. Че трябва да избере едното или другото. Вярвам, че всички имаме необходимост и от двете неща.

Какви промени наблюдавате в отношенията в модерния стил на живот?

Дори не си даваме сметка колко са се променили. Много хора се женят два-три пъти, което е било немислимо. Т.е. практикуват серийна моногамия, имат си бракове за всеки момент от живота. Семействата също се променят. В Щатите в момента традиционното семейство с майка, баща и няколко деца вече не е актуално. Доста повече са семействата с един родител. Това е началото на края на определен период. Един от новите модели е връзка, в която двамата договарят лимита на верността. Има такива, за които е важна емоционалната вярност, не физическата. Или двойки, които участват в игри като размяна на партньорите. А феноменът интернет внесе в домовете вид секс, който преминава всякакви доскорошни граници на интимност в една връзка.

За доста учени любовта е просто резултат от биохимични реакции.

Никога не е само това. ОК, тестостеронът се появява с новото. Но ако внесеш новост в собствената си стабилна връзка, също ще произвеждаш тестостерон. Има и разлика между половете във възприемането на секса. При мъжете желанието е по-стабилно, при жените е на хормонална основа.

Означава ли, че желанието изисква постоянен тренинг, подобно на фитнеса?

Абсолютно! Желанието е продукт на въображението и много от нас го губят по средата на една стабилна връзка. Семейството се бори срещу неочакваното, непознатото, мистерията и защитава понятия като постоянство, рутина, сигурност, предсказуемост. Затова настоявам, че сдобряването на семейството и еротиката не е проблем, който решаваш веднъж, а казус, който трябва да управляваш винаги.

Нещо като еликсир на вечната страст?

Когато една двойка се оплаква от апатия в сексуалния си живот, това, за което реално партньорите мечтаят, е да се свържат отново с енергията, вибрациите, изобилието и разкоша, които сексът им е давал преди. Най-честото оплакване е, че се чувстват като умрели. Сексът не е единственият начин да се чувстват отново живи, но е един от тях. Уважавам хората, които знаят как да останат винаги живи.

Възможна ли е еротиката в една продължителна връзка, в която има деца, семейни задължения, всекидневни проблеми?

Възможна е, но трябва да осъзнаем, че желанието идва и си отива. Двойките, които продължават да са сексуално привлекателни един за друг, са тези, които никога не вземат другия за даденост. Те съзнават възможността от загуба във всеки момент, но не се предпазват от този страх, а подхранват свободата на другия. Това хич не е лесно, няма строги техники, не се разрешава с някаква секс играчка. Заредените еротично двойки са наясно, че ангажираният секс е винаги планиран. Че за него се иска воля и желание. Че за да задържиш еротиката, трябва да съблазняваш партньора си постоянно. Както и че другият не е с теб, за да те кара да се чувстваш сигурен в живота.