Има жени, родени за кралици. Мария е една от тях.
Това си мисля, разглеждайки снимките от албума й, седнала на белия диван в хола й във Флоренция. Огромните френски прозорци на апартамента й са отворени и утринният вятър носи мирис на цъфнали магнолии, на вода, която мие вековно каменно корито, на бензин и на кафе. Онова италианско кафе, късо като изстрел и вкусно като последно желание. Прозорците гледат към величествената река Арно, сякаш този аристократичен апартамент плава в реката и се слива с нея.

La familia

На черно-белите снимки е Мария Бешлиева - изумително красива, с огромни кралскосини очи, една от първите ни манекенки. Изглежда царствено дори в нелепите дрешки на социалистическата ни модна индустрия. После идват снимките на Мария, вече Сиракова, в Монтекатини като скромна емигрантка, влюбена и отчаяна, но все така изумително красива… Вероятно се досещате, че разказвам за Мария Сиракова, бившата жена на светския герой Христо Сираков, подвизаващ се у нас с гордия прякор Стоте манекенки. След раздялата с него преди няколко години Мария остава да живее в Италия, където е живяла повече от 20 години, и за разлика от бившия си мъж единственото, което сменя, е жилището си. На звънеца му пише: Мария Сиракова - Алберто Данти. Алберто е “мъжът, който ми върна вкуса към живота”. Запознават се една година след развода й, в самолета. “Първият мъж, когото не прескочих с поглед.” Алберто е мъж с размах, с мащабен бизнес и с огромна и несдържана любов към Мария. Когато гледах как я ухажва, си помислих… Ами това, което написах в началото: някои жени са родени за кралици.

Малкото кралство на Мария има още двама поданици - Ана-Мария, дъщеря на Христо Сираков, както и големите деца - нейната Деница и тези на Алберто, които са поели по своя път. И разбира се, херцогът на Флоренция - Негово величество кокершпаньолът Роки...
Семейството на Мария впрочем е доста по-голямо. Тя е отгледала своя племенник, останал на 18 години кръгъл сирак. Това е единствената тема, по която тя говори с огромна болка. Когато се премества да живее в Монтекатини заедно с Христо, отива при по-голямата си сестра от първия брак на майка й. Двете се обичат много, сестра й я подкрепя и помага в години, когато Мария тича от ревю на ревю, за да изкарва пари за малката си дъщеря. Малко след като намират жилище в Италия и Мария започва работа като модел в шоурум, а Христо се опитва да търгува с коли, сестра й загива в автомобилна катастрофа. Година по-късно умира и бащата на племенника й. Тогава Мария поема грижите за него като родна майка. “Когато се женеше, аз го заведох пред олтара”, казва лаконично тя след дългия разговор с него по телефона, за да пита “как е любимата ми внучка, мамо”, “как си, моето момче” и да кроят планове как ще се видят по празниците.

Дълго кафе с Мария

Мария не обича да пие еспресо на крак, както повечето италианци, не обича припрени хора и недоизпипани неща. Тя обича да се наслаждава на всеки миг от деня - кафето да е дълго и подсладено с приказки, масата да е сервирана красиво, гостите да са заведени на най-добрия ресторант… Тя обича да изпипва облеклото си, но виж, гримът е нещо, което не харесва. Ако имах нейните очи, не бих сложила капка грим. Тя обича да изпипва и работата си. В България е обзавеждала по свой проект не една и две луксозни къщи, работила е с най-добрите хотели… Обратът в личния й живот спря развитието на търговската й фирма за мебели и интериорен дизайн у нас. Но тя продължава да работи в Италия, а у нас направи като предприемач забележителната сграда на бизнес център Белисимо.
Цялата си фантазия, любов към изящния детайл, силата на вродения си аристократизъм и вкус, култивиран с годините, Мария е вложила в този апартамент, в който пием капучино и си говорим за обратите в живота.

Да живееш във Флоренция

е скъпо удоволствие. Всяка втора сграда е паметник на културата, а гледката към купола на катедралата, проектиран от гениалния Джото, струва милиони. Апартаментът на Мария е до парка, на самия бряг на реката, в достолепна срада с каменни колони, мраморно стълбище и струва цяло състояние. Купуват го преди година и реставрират сантиметър по сантиметър мозайките и пропитите с влага стени, а Мария решава да прекрои помещенията. Резултатът е изумителен - съвършени архитектурни пропорции, пространство, което позволява да усетиш и изгрева, и залеза над реката, а апартаментът е изпълнен с мека светлина през целия ден.

Бяло, сметана, старо злато

Любимите цветове на Мария, любими и за дрехите й в нейния гардероб, хитроумно скрит по протежение на дългия коридор. Тя не изневерява на тези цветове от дълги години, така както не изневерява и на любимите си романтични ризи от шифон и дантела и летни ботуши от мека перфорирана кожа на Ермано Шервино, марката на двама флорентинци, които тя впрочем лично познава.
Апартаментът е в тези цветове, мек фон за изобилието от антични и модерни предмети, картини, старинни сервизи, пластики, артистични закачки, огледала в старинни позлатени рамки. “Не обичам да се оглеждам в огледалата, които ми подсказват колко години имам зад гърба си”, казва Мария. И наистина го мисли, въпреки че според мен става все по-хубава с годините, точно като позлатата по рамките.
Какво прави този апартамент толкова цялостен, толкова точен като пропорции и цветове? Едно от нещата е симетрията на помещенията, търсена и в разположението на мебелите, другото са светлината и въздухът, които дирижират този хор от цветове и форми, и човек трудно може да открие нещо, което да подразни чувството му за естетика.

Холът и трапезарията са свързани помежду си и гледат към Арно и са центърът, около който са организирани огромната камина и меките дивани около нея. Спалните и кабинетът са от другата страна на дългия коридор, а кухнята, голямо отделно помещение, гледа към вътрешен двор. Тя заслужава специално внимание, защото всеки детайл е пипнат от Мария, която обича да готви, обича да се храни, обича гости.
Елегантните шкафове в стил ар деко са съхранили старинните сервизи на баба й от ръчно рисувано стъкло. Баба й е била сестра на Никола Мушанов, министър-председател на България, и Стойчо Мушанов, министър на финансите в периода 1931-1935 г. “Тя е преживяла разстрела на сина си, заточението на другия си син, баща ми, в Белене, преживяла е богатство, мизерия, любов и унижения, но винаги с високо вдигната глава”, казва Мария. Тя пази уникални бижута от баба си. “Най-ценното, което притежавам.”

Чаша порто на залез слънце

Привечер, когато слънцето залязва в спокойните води на Арно, апартаментът потъва в прозрачни цветни сенки. Това е времето, в което Мария взема Ана от американското училище, а Алберто се връща вкъщи. Време за любимия аперитив на Мария - чаша порто. От кухнята, в която се труди спретната жена в колосана престилка, се носи аромат на паста и босилек, зехтин и сушени домати. Често Мария и Алберто излизат за вечеря в някое от прекрасните тоскански ресторантчета около Флоренция и Алберто никога, ама никога не е достатъчно уморен, за да не кара. “През лятото, когато цъфтят глициниите, ходим в едно селско ресторантче на хълм, от който се вижда нощна Флоренция, но по-често просто запазваме маса във “Фуори д’аква”, казва Мария.

Този ресторант е собственост на Алберто, разработен от най-добрите ресторантьори в Тоскана, и по мнението на много хора е един от най-добрите рибни ресторанти в Европа. Работи само вечер от 8, защото разчита на улов, донесен директно от морето, както подсказва и името му. В залите му често могат да се видят хора като Роман Абрамович и Лука Монтедземоло, един от големите индустриалци на Италия. А менюто му заслужава отделен разказ, само да спомена хайвера от миди и сашими от средиземноморски риби, уловени преди часове… Прибавете към това и силното тосканско вино, прясно изпечените фокачи и атмосферата на стара Флоренция, която носят тухлените сводове и каменният под на заведението.
Впрочем винаги когато става дума за италианска кухня, здраво се отплесвам и забравям темата, а темата е Мария, Флоренция, апартаментът.

Яж, моли се и обичай

Много жени в своята зряла възраст използват израза “искам да подредя живота си”. Мария просто го прави. И то не само го подрежда, а го подрежда красиво. В нейния живот има място за любов и деца, за смях и вино, за пътувания и посрещане на гости, които тя кара винаги да се чувстват по специален начин.
И разбира се, място за работата, която обича - да прави проекти за интериорен дизайн, да издирва за клиентите и приятелите си старинни мебели и аксесоари, да се опитва да направи за другите топлата, изящна и красива среда, която е направила за себе си.

Живей, моли се и обичай - какво повече ти трябва, шегува се Мария.