Или за безбройните плюсове и половинката минус на круиза като алтернатива за неповторима морска ваканция


Ако някой ми беше казал, че един ден аз, обръгнала на пътувания по суша, въздух и вода, ще пищя от възторг и удоволствие, плавайки на кораб, нямаше да повярвам. Но ето че ми се случи, и то от самото начало – от пристанището на Барселона, където трябваше да се кача на борда на най-големия пътнически лайнер на италианската корабоплавателна компания MSC. Не само на борда, нека да уточня още в началото, а в специалната пътническа
VIP зона, наречена Yacht Club
Пасажерите в тази зона разчитат на специални услуги още при посрещането – в бяла шатра на пристанището ни чакат персонални икономи, които най-напред грижовно поемат с бели ръкавици багажа ни, а после ни придружават до настаняването в каютите на 15-ия, 16-ия и 17-ия етаж на кораба. По пътя към тях ни сервират по едно добре изстудено шампанско и няколко фреша. Оставяме чашите, преди да влезем в асансьора. Но на рецепцията на Yacht Club отново ни поднасят таблите с напитки за „добре дошли“. Явно така ще се живее тук – с чаша шампанско в ръка, шегувам се и дори не подозирам колко съм права. Първото, което се набива в очите ми, когато влизам в каютата с размери на гарсониера и с тераса, е изпотената кофичка с лед на масата, в която се мъдри бутилка Brut Cristal в съпровод на две чаши под бяла ленена кърпа.
На леглото ме чака писмо, подписано от капитана. То е първото от колекцията, която ще събера на кораба – всеки ден имам поне по две, с които любезно ме информират на кое пристанище ще бъдем на другия ден, както и какъв е часът на вечерята и дрескодът за вечерта.
Икономът, отговарящ за мен, чука на вратата и ми предлага помощ в разопаковането на куфара. Оставя ми визитката си и с поклон ме уверява, че е 24 часа на мое разположение. Отклонявам порива към куфара с бакшиш, бързам да разгледам всичко, сред което ще прекарам следващата седмица.
VIP каютите: мрамор и египетски памук
Те са 107 на брой извън стандартните 1637 и са снабдени с всичко необходимо за един комфортен живот – банята, облицована с мрамор, е с вана и многофункционален душ. Двойното легло, което вечер икономът приготвя за сън, е със спално бельо от най-фин египетски памук, а в гардеробното помещение има няколко възглавници с различен пълнеж. Акуратно сгънат хавлиен халат и уютни чехли ме мамят незабавно да се кача на предната палуба на 18-ия етаж, където са басейнът и двете джакузита за випаджиите, или да се смъкна на 14-ия етаж в спа центъра Aurea. Вместо това отварям вратата към терасата и сядам на единия от столовете до масичката, похапвайки от свежите плодове, сервирани за компания на шампанското. Морето се плиска някъде далеч под краката ми. Усещам как корабът форсира двигателите си и започва да вибрира, наближава часът за отплаване. Тъй като гледката не е за изпускане, се качвам на палубата. Там, на The One Bar, е сервиран на бюфет лек обяд – салати с морски дарове, паста, плодове... Предупредени сме, че в Yacht Club сме на ултраолинклузив – т.е. и закритият Top Sail Lounge, и откритият на палубата са на разположение за кафета, коктейли, снаксове, закуски, обеди и вечери денонощно. Иначе по програма вечеряме във френския а-ла-карт ресторант L’Etoal, където още първата вечер трябва да се появим на високи токове – галавечеря.
Въпреки че разглеждам плана на кораба Fantasia (4353 пасажери и 1730 персонал), не подозирам, че за да стигна до френския ресторант, ще трябва да мина триумфално през 7-ия етаж, където са всички развлечения.
ресторантите и баровете: целият свят на едно място
Те са над 20, като сред тях са разположени бутици и казино с площ над 1 дка. Заведенията се отличават по дизайна на интериора – за типа храна и напитки в мексиканския Tex Mex подсказват кактусите и простите дървени маси, за италианските вкусове в La Cantina Toscana – масите с форма на бъчви, за американския джаз стил – раираните светлини в Manhattan Bar... На кораба готвят 120 души, като повечето от готвачите са индийци, и всеки ден се изяждат по 10 тона месо. От предварително попълнените анкети за хранителните предпочитания на пасажерите е ясно дали някой от тях има хранителни алергии, така че да му се подготви диетично меню.
Ресторант L’Etoal, където след тържествена обиколка на всички останали ресторанти и барове най-накрая сядаме, е изискан до краен предел. Менюто е петстепенно, сервитьорите са с бели ръкавици. От винената листа разбирам, че разликата между Moet&Chandon, Veuve Clicquot, от една страна, и Louis Roederer, от друга, е четирикратна, имам предвид цената. От опита с десертите пък – че мус от манго е нещо като билет за бизнес класа за рая.  
Във всички заведения звучи музика – някъде е жива, има избор между класика и поп, между инструментална и вокална, в някои, като Transatlantico Bar – просторни дансинги. Отделно от това на кораба има дискотека и 400 кв. м детски кът. Но за шоуто по-нататък. В централното фоайе е разположен роял, инкрустиран с кристали Swarovski. Впрочем една от отликите на Fantasia от останалите 6 кораба на компанията е освен големината му и вграждането на камъни Swarovski в част от вътрешните стълби.
развлеченията и купонът
на борда на Fantasia могат да продължават цяла нощ не само в дискотеката или в казиното. Тук има 4D кино, в случай че не ви се гледа само телевизия в каютата. Всяка вечер в театъра с 1600 места има различно шоу – ние ръкопляскахме на едно пищно вариете. За повече не ни остана време и душа – освен да пробваме симулатора на Формула 1, да лежим по шезлонгите на плажа или да плуваме из 4-те басейна на кораба, да се потим във фитнеса или да си вървим по графика на масажите в спа центъра, трябваше и да гледаме залезите или бреговете на Тунис, на Сицилия и Италия, да се подготвяме за коктейла на капитана, както и да вършеем из пристанищата, на които акостирахме.
на различен остров всеки ден
е може би най-сполучливата идея за морска ваканция. Точно това се случва, когато изберете круиз в Средиземно море. Fantasia плава по малкия кръг, който включва Малта и Сицилия. Акостира на пристанището във Валета рано сутринта, така че всички искаме да си пием кафето, наблюдавайки как корабът пристава на скалистия и опасан с крепостни стени остров. После който иска, слиза – от борда е възможно по принцип да си поръчате рент-а-кар, микробус, открит джип с гид или без гид, с шофьор или без шофьор и да обиколите столицата и околните градове в рамките на един ден. Същото е със Сицилия, където корабът е рано сутринта на следващия ден и в сън призори сме усетили освен лекото полюляване, от което се спи като в люлка, и вибрацията на двигателите. Дърпате пердето и пред очите ви е Месина – третият по големина град в Сицилия, за който направо не можете да повярвате, че е разрушаван 20 пъти от земетресения и веднъж от бомбардировки. Оттук може да попътувате до Таормина – около час по крайбрежната магистрала, минаваща повече през тунели, отколкото на открито. Виждате вулкана Етна, снимате гръцкия театър, светлите площади на градчето, накацало по скалите над лазурното Тиренско море, изяждате няколко вида сицилиански сладолед, който се нарича тук не джелато, а граната, купувате си сувенир с образа на Марлон Брандо в ролята на Кръстника, защото по тези места Копола е снимал филма, и толкова – наближава времето за отплаване, така че трябва да се бордвате отново. Което не е чак толкова зле, като си помисля за хладината на банята и на един леден коктейл в Top Sail Lounge, откъдето ще гледам и ще снимам как корабът лавира между Сицилия и Калабрия, описани от древните гърци като Сцила и Харибда. При ясно време има прекрасна гледка и към действащия вулкан Стромболи.
Казват, че когато от кораба се изхвърлят преработените хранителни отпадъци, след него се навървят и делфини. Досега не стана дума за това, че той е
EcoShip 
и наистина няма нужда да се тревожа за това дали не вреди на околната среда. Запасите от сладка вода – на практика неизчерпаеми, след използване се пречистват до степен, в която могат да се върнат отново в огромните цистерни и да се използват повторно. Въпреки това се изливат в морето. Всички отпадъци на кораба се събират разделно – хартията се изгаря в пещите му, а пластмасата, стъклото и металните опаковки се пресоват и се разтоварват при завръщането преди ново зареждане. И тук е мястото да спомена единствения минус на плаването – през цялото време си в море, а на практика общуването ти с него е сякаш виртуално: усещаш го, виждаш го, чуваш го, но не можеш да се потопиш в него. Всъщност фактът, че всяка нощ басейните и джакузитата на кораба се източват, изчистват се и се пълнят отново с морска вода, прави този минус пренебрежимо малък.
италианската душа
на кораба се проявява в стила на живот, който той предлага във всички пътнически класи. Прозира в размаха на дизайнерското въображение, въплътено в уникалните интериорни решения на всяко кътче в този малък град. В избора на екипажа, част от който е сеньор Лоренцо Фиото, главният иконом, т. нар. Head Butler, който със своя стаж от 42 години по корабите и с достолепието, което излъчва, е нещо като емблема на високия стандарт и на класата на Fantasia. В подбора и предлагането на храната и напитките, в които – признавам – италианците нямат равни. В дискретното обгрижване на всеки един от пасажерите, което го кара да се чувства специален. В музиката, която се лее навсякъде и задоволява всеки вкус. В светлината освен от яркото средиземноморско слънце и от невероятните дизайнерски осветителни тела. Е, накрая ще ви кажа, че корабите на MSC със звучни изящни имена като Поезия, Лирика, Опера, Музика... са кръщавани не от друг, а от София Лорен, която нищо чудно да заварите на борда при някой следващ круиз. Корабите на компанията кръстосват всички морета и океани с настроение и неподражаем стил. 

За повече инфо и резервации: www.premiertours.bg, www.contitrans-m.com