Вера е родена във Финландия в семейство на български музиканти, има успешна кариера на манекенка, а настоящият филм е неин дебют в голямото кино. За ролята я ангажират след дълъг кастинг. Тя чува за филма от своя приятелка, която е дизайнер на костюми към лентата. Отива и чете на режисьора две сцени. След месец й се обаждат, за да я прослушат отново. Чак след още един й съобщават, че е избрана. През цялото време дилемата е била между нея и Верджини Ледойен, която играе в "Плажът" с Леонардо ди Каприо.

Какви отзиви получи за играта си?

Само позитивни реакции. Знаех, че ще има критика и очаквах такава, понеже това е едва първият ми филм. Но засега не съм чула нищо лошо, напротив, хората не вярват, че това е дебютът ми в киното. Най-много ме радва обаче похвалата на самия Тарантино. С него се срещнах в студиото, където дозаписвахме разни неща, след като вече бяхме заснели филма. Той дойде, поздрави ме и каза: "Браво, супер си се справила с ролята."

Аз съм му страхотна почитателка и този момент ще остане завинаги в съзнанието ми. Хората знаят ли, че си българка?

Да, аз винаги казвам, че съм българка, въпреки че съм родена във Финландия. Страшно много хора, с които съм се запознавала в Лос Анджелис, са били в България, в София и по Черноморието. Аз винаги им казвам да отидат да видят планините и манастирите ни, да посетят българско село, да опитат колкото се може и различни ястия, както и българската ракия.

Доколко българският корен ти помогна да успееш?

Никога не съм се срамувала от произхода си и това ме прави силна. Знам, че идвам от култура, много стара, с големи традиции. Аз съм горда и страстна, каквито са повечето българи.

А защо не си смени името с някой псевдоним - в Холивуд е модерно?

Аз се гордея със себе си. Не обичам изкуствени и измислени неща.

Страх ли те е от кръв - "Хотелът на ужасите 2" е доста брутален?

Не обичам да гледам кръв, но и не припадам, ако трябва да ми вземат. Разбира се, мразя насилие - и физическо, и душевно. "Хотелът на ужасите 2" е брутален, но все пак е само филм. Според мен, вместо да съдим жестокостта във филмите, трябва да обърнем повече внимание върху истинските жестокости по света. Филмите не правят хората по-жестоки, по-скоро животът провокира създаването на такива филми.

С какво ще се занимаваш от тук нататък - манекенство или актьорство?

От малка съм искала да бъда актриса, така че се надявам този филм да отвори нови възможности пред мен. Манекенството е преходен период.

Да, но в това поприще вече си направила голяма кариера, имаш изградено име...

Така е. Работила съм за много известни марки и дизайнери. Имах възможност да снимам с фотографа Жил Бенсимон в Париж. Но ще помня завинаги деня, в който се срещнах с легендарния Хелмут Нютон. Той искаше да ме снима за кампанията на Wolford, но в последния момент предпочете чешката манекенка Адриана Скленарикова.

Беше ли те яд?

Да, страшно много. Но като си помисля сега, по-добре, че стана така. Манекенството е нож с две остриета. Много може да ти помогне, но след това ще ти е много трудно да започнеш нещо ново. Например, много ми е трудно да гледам Жизел Бюндхен като играе, защото тя е лицето на Victoria Secret.

Вярно ли е твърдението, че манекенките често посягат към наркотиците?

Да, виждала съм такива случаи, чувала съм и много истории за това. Аз гледах никога да не ходя по тези купони, защото не ме увличаше този лайф стайл. Мисля, че до известна степен всичко опира до възпитание.

Имаш ли си приятел?

Да.

Той как гледа на известността ти - не ревнува ли малко?

Той се радва, гордее се с мен и ме подкрепя. Ние си вярваме и знаем кои са важните неща в живота. Аз никога не съм вярвала, че известността може да те направи щастлив. Могат само хората, които те обичат.

Кога ще си дойдеш в България?

Надявам се скоро. Засега трябва да бъда в Лос Анджелис, защото съм в началото на кариерата си.

Смяташ ли се за известна и богата?

Не.

Помага ли ти красотата?

Красотата може да обърне главите на хората, но само с нея не можеш за изградиш хубава кариера.