След края на поети от нея и Максим работни ангажименти, Албена решила, че моментът да имат дете е дошъл. Така дала старт на близо десетгодишната мечта на партньора си да стане баща. Бременността протекла нормално с изключение на кратки смущения, които бързо отминали. После предпочела да роди със секцио по съвет на лекарите, за да избегне евентуални проблеми заради стегнатата си мускулатура. А и заради себе си. “Прецених, че като спортист съм преживяла достатъчно телесни болки, за да си ги причиня и сега.” Не е ходила при астролог, за да избере най-подходящата дата детето й да се появи на бял свят. “Не съм правила хороскопи на себе си, няма да правя и на него.” Все пак, тъй като трябвало да роди седмица преди термина, т.е. в края на януари, двамата с Максим избрали датата 30-и, рождения ден на добрата им приятелка Цветана Манева.
“Надявам се и синът ни да има част от нейните качества”, коментира избора им Албена. Не допуснала Максим да присъства на раждането, въпреки че той много искал, но му позволила да избере името на сина им. Спрели се на Даниел. Така малкият хем взел буквичката на единия от тримата си дядовци - Драгомир, втория съпруг на майката на Албена, хем получил име, което звучи нормално навсякъде по света. “В днешно време не знаеш това дете къде ще живее и ще расте.” Ще има ли компенсация за другите двама дядовци - баща й и бащата на Максим? “Всичките дядовци заслужават, но по-нататък, когато имаме други деца, ще мислим и за тях”, обещава Албена. Впрочем раждането на Дани било продиктувано и от чисто биологични причини, защото тя стана майка на 36 години. “Нямаше за кога да отлагам... Въпреки че съм се запазила добре - това не го пиши, шегувам се!” По този повод ми разказва смешна случка. Като отишла в болницата, трябвало да попълни стандартните документи. “И макар че всички ме познават, питат: Име? Албена Денкова, казвам. Поглеждат ме и повдигат одобрително вежди. След това: Възраст? 36 години, отговарям. Веднага се усеща леко неодобрение. Трети въпрос: Семейно положение? Ами, неомъжена. Още по-голямо неодобрение.” Няма ли сега, след като станаха родители, да се оженят с Максим? “Имаме вкъщи едно дебело 7-килограмово топче, за което трябва да се грижим. Засега мислите и енергията ми са насочени изцяло към него. Останалото е на заден план.”
В момента нашата световна шампионка по фигурно пързаляне наистина изцяло се е посветила на сина си. “Титлите са си титли, те са минали отдавна, сега съм в нов етап от живота си.” Предпочита да избере и купи сама всичко необходимо за сина й - от големите неща до клечките за уши. И не е наела жена да й помага, защото смята, че в този ранен период е много важно да бъде до детето си. Толкова се старае всичко около него да е наред, че даже не е събирала жени на погача, когато Дани станал на 40 дни, за да го предпази от грип и вирусни настинки. Все още пази пъпчето на сина си. Майка й иска да го хвърли на пързалката, но Албена, свикнала да премисля всяко нещо по три пъти, преди да премине към действие, изчаква решението да узрее. Иначе денят й минава като на всяка майка. Става сутрин с бебето, приготвя му храна - съжалява много, че няма кърма, но съзнава, че не зависи от нея, след това, ако е хубаво времето, излизат на разходка. Естествено, уморява се от непрекъснатия еднообразен ритъм и от това, че трябва да става нощем, но не й тежи. “Като при спорта е. Има лишения и ограничения, но когато това, което правиш, ти доставя удоволствие, не ги усещаш. Преди да родя, приемах гледането на дете като страхотна отговорност, която изисква голямо себеотдаване. Да, отговорност е, но не съм очаквала, че ще е толкова приятно.” Иначе когато са двамата с Максим, си разпределят задълженията и е по-лесно. “Максим сменя памперси, храни Дани, дори в първите дни след раждането го къпеше само той.”
Покрай разходките Албена забелязала неща, които преди въобще не й правели впечатление. Примерно, че трябва да има мускули като на Херкулес, за да свали количката от асансьора до улицата. Или пък че кварталът й е толкова плътно застроен, че няма нито една зелена площ и майки и бебета се движат между пушеци и автомобили. Тримата обаче ще живеят повече извън България не заради тези неуредици, а заради работата на Албена и Максим. “Нашата професия няма реализация в България и се налага да пътуваме в чужбина.” Ще обуе ли отново кънките? “Надявам се към края на лятото да започна частично да се връщам на леда.” Между другото тя вече е стъпила на пързалката през юни. Тогава в София бяха на лагер за седмица немските национални състезатели по танци на лед, с които Максим работи от няколко години. И докато двамата с Албена прецизирали новите им съчетания, тя излязла на пързалката. “Не се бях качвала на кънки от май миналата година и очаквах, че ще чувствам разликата повече. Всичко е наред. Явно уменията си остават за цял живот.”
За да стъпи активно на леда обаче, Албена трябва да влезе в старите си килограми. Защото по време на бременността е напълняла с цели 25, макар че е била доста пестелива в храненето. “През цялото лято бях на розови домати или на препечена филийка със сирене, друго не ми се ядеше. През зимата пък хапвах само портокали. Не знам откъде се взеха тези килограми.” Добрата новина е, че не е получила стрии, макар че не е ползвала суперскъпа козметика – “не съм от тези, които се грижат изключително много за себе си”, и че й остава да свали още само 8 кг. Купила си е 1-2 нови рокли, колкото да има с какво да ходи по улиците, но е категорична: няма да подмени гардероба си, за да не се адаптира към сегашното си тегло. Какво ще прави, за да влезе във форма? “Няма да е строга диета, откакто се състезавах, ми е изключително неприятно. Просто ще огранича яденето вечер и ще спортувам интензивно.”
