Дори на позитивен, спокоен и добронамерен човек като Белослава й омръзна от перхидролената и силиконова мода в България. Дотолкова, че реши да осмее поп-фолк културата в новия си сингъл „Празен поглед“. След като и тя запя „във главата имаш ако...“, значи ситуацията наистина е много зле.

Стига съм писала само за любов. „Празен поглед“ е един „дружеский шарж“, както му казвахме в руското училище. Това е шега с всички хубави момчета и момичета, които много държат на външния си вид – силиконите, перхидролените изстъпления, момчетата мутанти с многото мускули. Изобщо, цялата тази поп-фолк култура, която ни задушава все повече и повече. Това е една тиха битка с простотията. 

Нещо против силикона ли имаш?

Не съм срещу силикона, а срещу първосигналната култура. А тя е гола, руса, със силикон и щрака с пръсти на масата. За операта, камерната музика, театрите, джаза - това, на което са ме учили моите родители, остават една шепа хора, които са израсли в друга среда.

Някои биха казали, че се правиш на елитарна, отричайки цяла една култура.

Не, напротив. Просто държа да кажа, че прекалихме с битово-материалистичния свят. Загърбихме истинността на човешкия живот. Прекалено ми е трудно да се боря с това, дори чрез моята дъщеря, която е на 11 години. Съучениците й не ходят на театър, но знаят марките на всички дрехи и искат да прекарат рождения си ден задължително в заведение, пищно, с фойерверки и диджей. От много години се боря да убедя Божидара, че може да сме на плажа, да запалим огън, да печем картофи на пръчка и да изкараме много по-весело, отколкото ако е пищно парти в заведение.

Тя разбира ли те в това отношение?

Все по-често. Ще ти разкажа един пример. Ние преди като си играехме, казвахме: „Онче, бонче, счупено пиронче, риба, щука – махай се от тука“. Сега съучениците на Божидара играят така: „Армани, Версаче, Роберто Кавали, Гучи, Феручи, та-ра-ра-ра-ра.“ За тази култура говоря. Това идва от родителите, които, за съжаление, не възпитават у децата си културата да знаеш повече, да цениш хората.

Но в условията на финансова криза и с реалността в бедна България няма как да не се обръща внимание на материалното.

Това са комплекси. Да живееш в Обеля 3, но да караш Порше, само за да те видят, е обидно. Не би трябвало да се правят медийни героини от богати жени, само защото са богати. Богатите хора не са значими заради парите си, а заради начина, по който са ги натрупали, заради личната си история, през какво са преминали.

Кога да чакаме новия ти албум и концерта-промоция?

По финансови причини концертът-промоция, който трябваше да е на 14 февруари, се отмени. Един Господ знае кога ще е. Тази финансова криза пречи на изкуството.

Ето, виждаш ли! Как да избягаш от материалното...?

Аз не бягам от него. Не съм против материалното, а против това, което е под него. Всичко е въпрос на култура и възпитание. Иначе албумът е готов – със или без промоция ще го пусна през април. Пълен е с много интересни пиеси - джаз, хаус, акустично диско. Ще е двоен. Единият диск е акустичен, а в другия са студийните записи. Казва се „Когато има защо“.

Защо го кръсти така?

Защото човек трябва да се появява, да пее, да споделя идеи само когато има защо. А не просто така. Не е нужно непрекъснато да припомня за себе си, просто присъствайки.

От частни партита ли си изкарва прехраната днес българският музикант?

Дори в световен план от продажби вече почти никой не печели. Остават живите изяви и засега печеля именно от тях. Що се отнася до частните партита – там получаваш добри хонорари, но е халтура, занаят. Благодарение на клубовете и участията по фестивали аз срещам моята публика.

Как си обясняваш факта, че толкова години продължаваш да си така обичана изпълнителка? Дори жълтите медии те щадят по отношение на клюки и слухове...

Аз от 12 години съм омъжена, имам 11-годишна дъщеря и обикновено хора като мен не са особено атрактивни за жълтите страници. При мен не се случват пикантни неща.

Пак можеха да те разведат, да ти намерят любовник...

За това трябва да дадеш повод. От друга страна моята философия е да не приемам много медийни участия, а да отсявам тези, които са за мен. Не обичам да се преекспонирам. Често, когато ме канят да участвам в рубрики, които не касаят музиката, отказвам. Като например – в гардероба на Белослава, в дома на Белослава, мъжа и дъщерята на Белослава...

Защо не, какво лошо има да покажеш семейството си?

Това си е моят живот. Хората не ме обичат заради семейството ми, а заради музиката. Личният живот затова е личен.

Винаги си създавала впечатление на много позитивен и щастлив човек – наистина ли е така?

Не, напротив. Дори в момента съм много тъжна, просто съм в такъв период. Не мога да кажа, че съм позитивен човек. Позитивна съм като мироглед, но като човек съм като всички останали. Умея и да плача, и да се смея.

Имала ли си моменти на отчаяние, когато си казваш „не мога вече, не става, не бива...“?

Да, много често. Тогава не мога и един тон да издам от устата си, не знам как да изпея песента, която трябва да изпея. Обикновено е без причина. Просто както се събуждаш сутрин и навън вали дъжд, така вали дъжд и в тебе самия. Има дни и дни. Спрях да анализирам защо е така. Не е нужно да имаш някаква голяма драма, да умре твой близък, да те напусне приятел, за да се сринеш.

Имаше публикации, че си изгонила от хотела си на морето Азис, понеже бил много шумен и с безобразно поведение. Вярно ли е това?

Глупости, с Азис си прекарахме страхотно. Той беше един от първите гости на нашия хотел, който е тоскански, малък и личен. Има само десет стаи, всяка една от тях е различна. Направихме го съвсем сами с мъжа ми. Посадихме си и лозе. Не е толкова хотел, колкото красиво имение, къща за приятели. Готвеше една туркиня –невероятно вкусни неща. Тя много се зарадва, като разбра, че Азис ще идва. И му направи сърмички, банички, кекс. Истината е, че Азис, Катето Евро и компания техни приятели много искаха да останат още една седмица. Но хотелът беше резервиран. Та тогава Катето пусна този майтап, че сме ги изгонили. Не знам после как го изтълкуваха по този начин. Но държа да кажа, че прекарахме много хубаво.

Значи все пак можеш да съжителстваш с тази поп-фолк култура, на която Азис е представител?

Азис е човек преди всичко, много духовен и топъл. Той и неговите колеги са поп-фолк изпълнители, музиканти, но не са лицето на поп-фолк културата на народа. Аз съм приятелка с Азис, с Десислава. Повечето са страхотни професионалисти, големи бачкатори. Но те са лицето на поп-фолк музиката, не на поп-фолк културата.