След аплодисментите Ники излезе поруменял и развълнуван, а отвън го чакаше с цвете Ивет Лалова. И дузина девойки, които искаха да го докоснат и да се снимат с него. Без да подозират, че този Ники не е онзи Ники от билбордовете и светските партита. Защо? Оставям на него самия да обясни.

 

Определено. От година се чувствам някак си прероден, не, това е силна дума, но наистина целите, идеалите и амбициите ми се промениха. Не съм сигурен точно на какво се дължи, но успях да видя пътя пред себе си и истински важните, стойностни неща. Така реших да скъсам с онези, които не ми помагат по никакъв начин. И сега се чувствам много пълноценен.

 

Да не е всичко това резултат от някакъв горчив опит?

Горчиви уроци получих много – слава Богу, малки. Искаш да ти кажа поне един ли? Ами след като пет-шест години се занимавах с манекенство, в един момент усетих как хората започнаха да ме подценяват. Започнах да се чувствам излишен, недооценен. Поисках да покажа същността си, а не само някаква външност.

 

Завинаги ли приключи с моделството?

Да, край. Абсолютно затворена страница. Манекенската професия, комбинирана с тийнейджърско предаване (“ТВ меломания” – б.р.) взе да ме дърпа назад, да създава за мен някаква представа, която вече не беше вярна. Колкото до актьорството, то винаги ми е липсвало и в един момент усетих, че тази ми мечта като че ли започва да си заминава. И си казах, че трябва да опитам.

 

Добре де, няма ли нещо много общо между моделството и актьорството, все пак са различно проявление на някакъв вид ексхибиционизъм?

Общото е суетата. Реално тя ме тласна да се занимавам с тези неща. Бях на 18 години и имах желание да бъда забелязан. Въобще не се замислях за последиците. Сега все още съм суетен и да ме гледат и харесват ме ласкае, но не е толкова важно за мен. Другото общо между актьорството и манекенството е, че знаеш как да заставаш, да се местиш и да използваш камерата, както трябва. Но оттук нататък нещата много се променят.

 

Доколко семейството ти повлия за този избор – баща ти, Бойко Илиев, е актьор и режисьор, вуйчо ти, Георги Кадурин, също...

Аз съм израснал покрай баща ми, защото докато бях дете, майка ми все още учеше своята медицина, така че аз все си висях по репетиции. С родители като моите имах два варианта – или да се запаля да стана доктор, или актьор. Надделя театърът и киното покрай татко, вуйчо и вуйна. Майка ми, въпреки че е лекар, също е ценител точно на този вид изкуство, така че и от нея имам тази култура на възприемане на ценностите.

 

Какво завършваш в НБУ?

Кинорежисура и актьорско майсторство. Взел съм си всички изпити по първата специалност, предстои ми дипломният филм. До седмица започваме да снимаме „Кажи здравей на татко”. А като приключих с кинорежисурата, започнах и актьорско майсторство при Цветана Манева, Крикор Азарян и Васил Димитров.

 

Телевизията продължава ли да съществува като възможност за реализация?

Реално погледнато, да, всеки ден съм на предаване, не мога да не мисля за това и да казвам, че не ми е важно. Чувствам се по-пълноценен сега в “Елегантно” – говоря за важни неща, които наистина ме вълнуват, мога да изказвам и личното си мнение. Телевизията е нещо приятно и много заразително.

 

Разкажи ми повече за това как каза “здравей на татко”.

Пиесата избра Симона Попова, актрисата, която играе главната роля. Тъй като е работила и с баща ми преди години, поканила него за режисьор на спектакъла. Така че, поканени поотделно, с него се намерихме в този спектакъл. С баща ми се работи прекрасно, само веднъж ми се е случвало да снимам с него като актьор. Сега установих, че се разбираме от половин дума. Ние не говорим много, но малкото думи, които си казваме, са достатъчни.

 

До голяма степен да, защото в тийнейджърските си години изгубих донякъде връзката с родителите си. В тази възраст човек претърпява някаква трансформация – странна и вредна според мен - и се отдалечава от родителите си в стремежа си да бъде самостоятелен. Прави грешки. Но дойде моментът, в който оцених какво са родителите ми за мен и какво са ми дали. А работейки с баща ми, го опознах още по-добре. Сега общуването с него и майка ми е наистина удоволствие.

 

С баща си ли ще работиш и върху филма?

Защо не? Започваме в края на декември, ще продължим през януари. Очертава се като нискобюджетен филм с продължителност час и половина, но имаме амбиции да го покажем и на фестивали.

 

Ако трябва да я гоня, нямам шансове. Ивет не е човек, отдаден само на спорта, не мисли само как да се състезава и да тренира. Има интереси, близки до моите.

 

Аз си я харесах по телевизията, тя също, предполагам. После се запознахме случайно и така тръгна.

 

Тя е различна от жените, които съм имал досега. Не е глезена, не чака някой да я забавлява, не разчита изцяло на мъжа до себе си. Другите връзки, които съм имал, са били много по-различни. С нея се разбираме като приятели, което не се е случвало досега между мен и жена, с която съм имал интимни отношения.

 

Това донякъде е хубаво наистина – да обичаш някого и той да ти липсва буквално. Това, че не сме всекидневно заедно, поддържа тръпката и не изхабява връзката. Колкото и да си липсваме един на друг, според мен не е за лошо.

 

В какво съвпадат и в какво се разминават вкусовете ви с Ивет?

В повечето случаи се разбираме прекрасно, и двамата сме толерантни. Явно вкусовете ни са близки, търпеливи и разумни сме. Ако имаме спор за някои неща, правим ги едно след друго.

 

С баща ми работим по един сценарий, ще продължим, след като приключим с филма. Ходя по кастинги – вече участвах в два американски филма. Ролите са малки – от два, три до пет снимачни дни, но все пак това е опит и пари, докосване до големите професионалисти.

 

Форд фокус, съответства на стандарта ми.

 

Какво сега би казал на един 18-годишен, за когото да се снима в реклами е основна цел в живота и смята, че да си модел е върхът и носи много пари?

Да се показваш и да те снимат първо не носи средства, освен ако някой не е невероятен като физика и не успее да замине за Милано, Париж, или Ню Йорк. Но и там се съревновава и е възможно да не преуспее. За мен това е скучна работа, лишена от смисъл. Ценностите за хората, които упражняват тази професия, са само материални. Всичко е комерсиално и за съжаление парите от този комерс не идват при теб.

 

Нямаше ли емоция в моделството, независимо с какъв знак?

В началото, когато бях на 18, да. Изведнъж, както си завършил училище и животът ти не е бил нищо особено, попадаш в друг свят - хубави жени, известни личности, лъскави партита... В първия момент малкият човек се чувства по-специален, но след това виждаш, че нямаш развитие – ходиш на снимки, където дрехите са по-важни от теб, общуваш с хора, с които не искаш да общуваш. Приятната емоция е да си заобиколен от красиви момичета, което е мечта на всеки мъж, както и възможността да попътуваш. С малко физически усилия нещата вървят леко и ненатоварващо, но ако човек има някакви други амбиции, не може да не се отегчи.

 

Биографии, запалих и Ивет. Сега си взе в куфара биографиите на Марлон Брандо „Песните на мама”, и на Стинг – „Разпилени ноти”. Аз съм тежък фен на Стинг, имам и слушам всичко издадено от него. Както и групи и изпълнители, направили собствен стил.

 

В никакъв случай не хората, които се показват на местата, където има журналисти. Те не са художествен или културен, или научен елит, а са известни само с това, че са известни. Мога да изброя толкова много популярни хора в България, за които никой не знае с какво точно се занимават. Истинският елит избягва публичните места.

 

Като ме спрат на улицата, обикновено отказвам, предпочитам да превеждам пари по банков път, ако някой наистина има нужда. Наскоро бях в клиника за онкоболни деца – страшно беше. Но според мен хората трябва да ходят на такива места, не да се оправдават, че това ги потиска и натоварва. Само така може да видиш истинската нужда и нещастие и така да те заболи сърцето, че да направиш нещо. Приветствам и тези кампании от рода на Българската Коледа – всеки по левче да дари, пак става.