В 200 фотографии нежност
„Преди три години открих абитуриентския бал на дъщеря ми, танцувайки с нея на фона на валса от филма „Гепардът“. През цялото време Анушка трепереше от притеснение дали се движи правилно. Така и не разбра, че се вълнувах много повече от нея. Защото... Това са големите моменти в живота на един баща! Надявам се, че ще остане специален момент и в нейния“ – разказва един от най-големите европейски актьори. На 8 ноември миналата година Ален Делон навърши 75, а пет месеца по-късно в съавторство с Филип Барбие издаде прекрасната книга „Жените на моя живот“. В 200 фотографии, някои непубликувани досега, придружени с лично написани коментари от актьора и кратки разкази, са показани моментите на нежност и обич в живота му, моментите, в които е бил най-щастлив. „Исках да отдам почит на тези, които обичам, които са ме обичали и на които дължа това, което съм. Не бих бил нищо без тях”, пише големият съблазнител на френското кино. И още:
„Ние се обичахме и на екрана, и в живота. Те са ме карали да плача, да викам... И са били причината да искам да бъда най-красивият, най-големият, най-силният, за да го прочитам в техните очи.“
Разходката под знака „обич“ започва от майка му. На пожълтяла фотография от детството му тя го къпе в желязна ваничка. Двамата си приличат много. Оказва се, че най-голямата мечта на Мунет (както наричат Едит Делон) била да бъде актриса. Със своя живот Ален превръща в реалност нейния блян. А Мунет разказва: „Още на 17 синът ми беше неустоимо красив. В семейната ни месарница обезоръжаваше клиентите само с поглед. Очите му възпламеняваха. Тогава вече притежаваше тази аура и погледа на вълк, от които омекваха коленете на всички жени.“ Делон е обожаван, желан, сънуван. Когато е на 20, харесва жени на 40. По-зрелите дами от него трасират пътя му към екрана. Първата му роля във филма със знаково заглавие „Когато жената се намеси“ е благодарение на посредничеството на много известната по това време актриса Бриджит Обер, 7 години по-голяма от него. Запознават се в джаз клуб и скоро след това Делон се нанася да живее в дома й. Бриджит го представя на приятелката си Мишел Корду, съпруга на режисьора Ив Алегре. Мишел настоява Алегре да го ангажира във филма си. Делон става много известен и с любовта си с Роми Шнайдер. Когато се запознават, тя е голяма европейска звезда, а той – млад, почти неизвестен актьор, бил се доскоро в Индокитай. Все още снимки на австрийката украсяват ложата на Делон в Комеди Франсез. „Има хора, чието отпътуване не можеш да приемеш никога. Роми не напуска сърцето ми. Тя е навсякъде, където съм. Обожавах усмивката й. Когато моята Роми се усмихнеше, от нея струеше светлина.“ Титлата госпожа Делон обаче получава актрисата Натали Бартелеми. Тя ражда синът им Антони. Ален и Натали си приличат толкова много, че често ги мислят за брат и сестра. Връзката им се разрушава заради сходния им темперамент: твърде леснозапалими, крайно емоционални и диви.
„Аз съм холерик – споделя Делон. - Понякога съм несправедлив, непрекъснато съм болно нетърпелив. И съм брутално откровен.“
Едно от най-дългите му съжителства и топла любов е с Мирей Дарк. Заедно са 15 години. „Тя си остава жената на живота ми. Толкова много сме преживели заедно...“ А една от големите му дълго пазена в тайна връзка е с певицата Далида. Запознават се през 50-те в малък хотел до Шан-з-Елизе. Ален работи нощем и в ранните часове на деня се срутва от умора. На същия етаж в една мансарда живее някоя си Йоланда Жильоти, пристигнала от Близкия изток с един-единствен багаж – титлата „Мис Египет 1954”. Говорят си понякога. Мечтаят заедно за слава. И толкова. 10 години по-късно пътищата им се пресичат в Рим. Вече са известни. Йоланда е Далида, а той – Делон от екрана. „Обичахме се далеч от очите на папараците... - спомня си Делон. - Редките свидетели на връзката ни останаха дискретни в продължение на години.“ Още десет години по-късно по идея на брата на Далида двамата записват прочутия си дует Paroles, paroles.
„Защо сте сам сега?“ – питат актьора в интервю за „Пари мач“. – „Важното е, че не съм самотен. С кого да живея? С жена, много по-млада от мен. Когато остаряваш, изграждаш навици. Младите ме разконцентрират, трудно ги разбирам. Прекарват часове, втренчени в екраните на компютрите и GSM-ите си.
А на мен ми е достатъчно да бъда и сам с кучетата си. Те винаги са ми давали нежност и безбрежно спокойствие, което не получих от хората. Както казва Бриджит Бардо – моя любима приятелка, - аз имам дива страна. Знам, че съм див, а дивите са неукротими и сами.“ Бриджит пише увода на „Жените в живота ми“. А самата книга завършва с откровения на Ален за последната негова гордост и любима жена - дъщеря му Анушка. От две години насам двамата си партнират на сцена в пиесата на Ерик Асу - Une journee ordinaire („Един обикновен ден”). В нея се разказва историята на баща и дъщеря, чиято майка е починала в катастрофа. Делон харесва идеята за династиите в киното и е много горд, че и Анушка, и синовете му Антони и Ален Фабиен вървят по неговите стъпки. „Това е един начин да бъдеш безсмъртен – казва и добавя. - Животите като моя са рядкост. Започнах кариерата си твърде млад. Идва момент, в който това натежава. И знам, че никога няма да срещна отново Лукино Висконти, Мелвил или Рене Клеман... Свършено е. Но пък после си помислям: какъв шанс за мен, че ги имаше и бяхме заедно!“
Книгата може да бъде поръчана на www.editions-carpentier.fr, www.colibri.bg и книжарница Colibri във Френския културен институт, София.
